Украйна с нов документ за хибридната война на Русия срещу нея

Още от независимостта на Украйна нейните служби за сигурност и разузнаване се борят за своята независимост. По време на ранния постсъветски период те работеха с манталитета на КГБ от времето на Студената война, а за основен противник се смяташе Западът. Нещата отдавна обаче се промениха. В годините след Евромайдана през 2014-а в разузнавателните служби на страната се проведе закъснял процес на укранизация. Това си личи от наскоро публикуваната „Бяла книга 2021“. В 74-станичния документ се прави анализ на текущите международни заплахи за украинската сигурност, пише atlanticcouncil.org.

Документът е важен момент от историята на украинската общност за сигурност. Това е първият път, когато Службата за външно разузнаване на страната излиза публично по този начин с подробности за опасностите, пред които е изправена Украйна.

В миналото разузнавателните служби на страната култивираха образ на мистерия и предпочитаха да останат в сянка. Настоящата промяна към по-голяма откритост е добре дошла, не на последно място, защото показва, че днешната Служба за външно разузнаване (FIS) е концентрирана върху външни врагове и не е заета с шпиониране на западни туристи.

Докато наскоро създадения образ на откритост на украинските разузнавателни служби е нещо добро, съдържанието на публикуваната Бяла книга е още по-значимо. В нея като основна заплаха за сигурността на Украйна се явява Русия. Самият факт, че това се споменава открито е знак, че разузнавателните служби вече не са русифицирани, а това е от съществено значение за държава, която кандидатства за членство в НАТО.

В доклада е посочен разнообразен набор от инструменти, използвани от Русия в продължаващата хибридна война срещу Украйна. Те включват опитите на Москва от 2014 г. да дестабилизира Украйна чрез насърчаване на движенията за сепаратизъм в украински региони като Одеса и Закарпатия.

Информационната война на Русия срещу Украйна е ключов елемент от Бялата книга, както и все по-широкото използване на кибер атаки от Кремъл. Чрез социалните медии и анонимността в интернет, Русия разпространява своите разкази в украинското информационно пространство. Ключовото послание на Москва е представянето на Украйна като нестабилна държава, склонна към крайнодесен екстремизъм. Единственото решение според Кремъл е връщането на Украйна в руската сфера на влияние.

Това послание остава непроменено през последните 7 години на необявена война между двете страни. Русия също популяризира същите идеи в международен план като част от усилията за забиване на клин между Украйна и западните партньори на страната. Междувременно използването на беларуския сателит за комуникация на пропагандата на Кремъл с украинската аудитория нарасна значително след оспорваните президентски избори в Беларус през август 2020 г., сочат констатациите, публикувани в Бялата книга.

В доклада се отбелязва, че в окупиран Крим Русия е събрала над 32 000 войници и „активно изгражда ударни сили на въоръжението на Руската федерация, увеличава броя на войските и го оборудва с нови видове оръжия и военна техника, като същевременно създава условия за укрепване на техния ядрен потенциал на въпросната територия“. В книгата се посочва, че Кремъл гледа на Крим от чисто военна гледна точка и не проявява особен интерес към подобряване на жизнения стандарт на местните жители.

Други аспекти на руската хибридна война включват усилията на Москва да легитимира окупираните територии на Източна Украйна на международната сцена. И накрая, в доклада се посочват екологичните проблеми в Азовско море от продължаващата руска окупация.

Бялата книга на украинската служба за външно разузнаване е точно това, което бихте очаквали да видите от страна с амбиции за членство в НАТО. Всъщност докладът включва подробности за усилията на FIS да станат пълноправни участници в комуникационните системи на НАТО и неговите разузнавателни служби. НАТО обаче не е нито благотворителна организация, нито рицар в блестяща броня, който спасява държави в беда. Страните, които успеят да се присъединят към Алианса, го правят, защото са инвестирали време и пари в модернизация и така са спечелили членството си. Предвидените в украинския държавен бюджет 4 млрд. гривни (приблизително 140 млн. USD) за външни разузнавателни операции e особено важен сигнал. Това показва, че Украйна е готова да инвестира в собствената си сигурност. За разлика от сега, през последните 5 години бюджетът на FIS е недофинансиран с около 6,8 млрд. гривни (240 млн. USD).

В перспектива траекторията на Украйна към европейската интеграция е ясна. Тъй като руската хибридна война предстои да навлезе в 8-мата си година и краят на конфликтът не се вижда на хоризонта, краткосрочните перспективи остават по-малко сигурни. Няма съмнение обаче, че откритостта и инвестициите в сигурност ще помогнат на Украйна към нейната геополитическа дестинация. В този контекст най-новата Бяла книга на Службата за външно разузнаване е стъпка в правилната посока.

Брайън Мефорд е директор на Wooden Horse Strategies, LLC, фирма за държавни връзки и стратегически комуникации, базирана в Киев, Украйна. Той е старши президент в Атлантическия съвет.