Иван Драгоев: Ето как гласувах в Испания

Статистиката от 2019 година показва, че общият брой българи, живеещи в Кралство Испания, е 123 403 човека.

Най-гъстонаселената испанска област е Валенсия - 25 868 души. Градът в Испания, в който живеят живеят най-много българи, е Гандия (на 60 км от Валенсия) - 3020 души.

Живея в чужбина от повече от 30 години. Не бях гласувал от повече от 20 години. Желанието ми да упражня конституционното си право на глас обаче срещна следните любопитни и екзотични препятствия.

Адресът на избирателната секция в Гандия, обявен в страницата на Централната избирателна комисия, се оказа неточен. Кметството на града на Борджиите, където в продължение на повече от 30 години е било обичайното място за гласуване - Ayuntamiento de Gandia, Pl. Mayor 1, 46700 GANDIA бе променено.

При желанието ми да получа някаква информация от местната полиция бях гледан като извънземно същество. Никой не можеше да ми даде информация за местоположението на секцията. Малко преди да се откажа и да си тръгна се натъкнах на група от сънародници, които като мен търсеха безуспешно адреса на избирателната секция. След десетина позвънявания или 30 минути успяхме да се ориентираме.

На новия адрес: Centro Joan Climent, c./ Sant Rafael, 55, 46701 Gandia имаше “замръзнала” опашка от повече от сто души, които търпеливо чакаха. След десетина минути чакане се приближих до вратата, за да разбера защо процесът на гласуване протичаше с толкова отчайващо бавна скорост. Отговорът бе очевиден - имаше само две избирателни кабини.

Нека направим проста сметка: избирателните бюра са отворени от 7 ч. до 20 ч. - или 13 астрономични часа - и по-точно 780 минути.

При две избирателни кабинки това ни дава в идеалния случай - 1560 минути. Ако гласуват само и единствено жителите на Гандия (а в околностите живеят поне три пъти повече български граждани, включително и аз): то това ни дава по малко от половин минута на човек.

Възникват легитимните въпроси: действително ли са създадени оптималните условия за гласуване на българите в чужбина? Дали всички наши съграждани живеещи в чужбина желаещи да гласуват ще могат да го направят? Кой има интерес от това: упражняването на конституционното ни право за глас да бъде максимално трудно и мудно?

Предпочитам да оставя тези въпроси открити, за да може всеки един от вас да си направи съответните изводи упражнявайки остатъците от критична мисъл, която започва да става нещо все по - рядко да се среща благодарение на усърдието на средствата за масова информация.