15 Януари, 2013 19:56 1 486 0

Омбудсманът иска промени при отчуждаването

  • константин пенчев-
  • омбудсманът-
  • отчуждаване-
  • държавен вестник-
  • промени закони
Омбудсманът иска промени при отчуждаването - 1
Снимка:БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане да обяви за противоконституционни нормите  „Обезщетение за ползване на имот – частна собственост” в Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди” от Закона за държавната собственост (ЗДС) и член от Закона за общинската собственост (ЗОС), поради противоречие с  Конституцията на Република България (КРБ), както и с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

 Пенчев пише в искането си до Конституционния съд, че задължение на държавата е да гарантира, да защити правото на собственост и да осигури неприкосновеността на частната собственост чрез закон. „Недопустимо е по законодателен път да се посяга на тази неприкосновеност. С даването на възможност на инвеститора да влезе във владение и да започне строителство в имота, преди да е влязъл в сила актът на отчуждаването, държавата фактически противоконституционно се намесва в неприкосновеността на частната собственост” – допълва омбудсманът.    

Съгласно част от атакуваните текстове в двата закона сроковете за обжалване на съответните актове за отчуждаване започват да текат след обнародването им в „Държавен вестник” (ДВ). Омбудсманът пише, че с тази уредба на практика на гражданите се вменява задължение да следят Държавен вестник, за да могат да упражнят правото си на защита при принудително отчуждаване, тъй като съответният административен орган няма задължение да уведоми собственика нито за намерението на държавата, респ. общината, да отчуждава имота, нито за акта на самото отчуждаване. Той констатира, че от 2003 г. досега, чрез промени в двата закона законодателят постепенно и последователно ограничава правото на защита на лицата в полза на държавата и общината. Той дава за пример мотивите към Законопректа за изменение и допълнение на Закона за държавна собственост, внесен в Народното събраение на 18.06.2010 г. от Министерския съвет, в който се посочва, че промените целят в максимална степен да се осигури приоритетно и своевременно изграждане на национални обекти. В мотивите пише: „За по-бързата реализация на обекти, с които се задоволява държавна нужда, е предвидено и заповедта на областния управител да се обнародва в Държавен вестник, а не както беше досега – да се съобщава на собствениците на отчуждени имоти по реда на Гражданско процесуалния кодекс... Актът не следва да се съобщава лично поради големия брой адресати в преобладаващите случаи на отчуждаване”. Омбудсманът е категоричен, че подобен подход, който привилегировано улеснява дейността на държавата и общината за сметка на ограничаване на правата на гражданите, е несъвместим с Конституцията на РБългария. Константин Пенчев цитира и мотивите на Конституционния съд в решението по к.д. № 12/2009 г.: „Принципът на правовата държава изисква от законодателя да бъде последователен и предвидим... Приеманите от него закони е необходимо да гарантират правната сигурност, в т.ч. като се зачитат придобитите от гражданите и юридическите лица съгласно закона права и да не ги променя в полза на държавата и във вреда на гражданите и юридическите лица”. Според омбудсмана атакуваните текстове нарушават и чл. 6, Параграф 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Той цитира решение по делото „de Gouffre de la Pradelle срещу Франция”, в което Европейският съд по правата на човека посочва, че жалбоподателят трябва да има ясна, практическа и ефективна възможност да обжалва административен акт, който директно въздейства и се намесва в правото му на собственост. Съдът санкционира недостатъка на френската система на оповестяване на административни актове и постановява, че тези актове трябва да бъдат съобщавани лично на жалбоподателя, без да е необходимо той да следи „Държавен вестник” с месеци или години.

С част от атакуваните текстове в двата закона се допуска отнемане на правото на собственост, преди собственикът реално да е получил обезщетение за отчуждаването. Омбудсманът напомня, че Конституцията прогласява в чл. 17, ал. 3 частната собственост за неприкосновена, което включва забрана за разпореждане с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика. Като изключение основният закон предвижда възможност за принудително отчуждаване на частна собственост, когато публичният интерес налага това. За осъществяването на тази възможност обаче безусловно е необходимо спазването на няколко задължителни допълнителни изисквания, изброени в основния закон и в решението по к.д. № 1/2001 г. на КС. Те са следните: актът на отчуждаване (индивидуален) да е въз основа на закон; отчуждаването да е за държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин; предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на засегнатите лица. В мотивите на цитираното решение КС посочва, че „предварително е обезщетението, когато е изплатено преди отнемането на правото на собственост”. Според Константин Пенчев, изключението, предвидено в чл. 38, ал. 3 от Закона за държавна собственост, обжалването на акта, с който се отчуждава частният имот, да не спира изпълнението на този акт, както и изречение второ на чл. 39, ал. 1 от Закона за държавна собственост, според което имотът се счита отчужден от датата, на която инвеститорът е превел обезщетението по сметката на областния управител, на практика допускат отнемане на правото на собственост на лицето, без да е изпълнено едно от конституционно предвидените задължителни условия – предварително и равностойно обезщетение на собственика. С разпоредбата на чл. 29, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост се допуска отчуждаване, преди съдът да се е произнесъл и съдебното решение по отношение на размера на обезщетението да е влязло в сила. Подобна уредба противоречи на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБългария – принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Уредбата нарушава и принципа на върховенство на основния закон, прогласен в чл. 5, ал. 1 от Конституцията. „Отчуждаването е изключение, поради което разпоредбите на КРБ не могат да се тълкуват разширително” – пише омбудсманът. Той е категоричен, че обезщетението трябва да е равностойно и платено предварително на собственика, а не на областния управител или на друг орган. Когато се обжалва размерът на обезщетението, съдът е този, който определя дали то е равностойно и само след заплащането на определеното от съда обезщетение ще бъде изпълнено изискването за предварително и равностойно обезщетение съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.

Според омбудсмана на чл. 17, ал. 3 от Конституцията противоречат целият Раздел ІІ „Обезщетение за ползване на имот – частна собственост” на Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди” от ЗДС и чл. 30 от ЗОС. Тези текстове допускат на практика държавата и общината едностранно, независимо от съгласието на собственика, преди акта на отчуждаване да е влязъл в сила, да дадат право на трето лице (съответния инвеститор) да ползва и владее имота срещу обезщетение. Омбудсманът напомня, че правото на собственост съдържа три основни правомощия на собственика – да владее, да ползва и да се разпорежда със собствеността си. „Ограничаването на едно от основните правомощия на собственика е по същество намеса и намаляване на обема на това право” – категоричен е Пенчев.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА