Симеон II: Не направих референдум за монархия като в Албания, за да не разделям българите

Сп. „Биограф“ в броя си от м. май 2021 г. публикува обширен материал на журналиста Никола Николов, относно историята на албанското кралско семейство в изгнание.

Негово Величество даде интервю за списанието, в което разказва свои спомени за близкото си познанство с албанското кралско семейство.

Публикуваме пълния текст на интервюто на Царя:

Симеон II:

Не направих референдум за република или монархия като в Албания, за да не разделям българите

Симеон II държи толкова рекорди в световната политика, че ще ни трябва още един локдаун време, за да ги изброим. Негово Величество е последният останал на този свят действащ държавен глава от времето на Втората световна война. Той не само помни, но и олицетворява до голяма степен много от бурните обществено-стратегически събития от втората половина на 20-и век – възходът и рухването на комунистическите режими, краят на колониализма, Студената война, борбата за граждански права, Близкоизточния процес, поставянето на фундамента на Обединена Европа.

Въпреки върлуващата пандемия от смъртоносния коронавирус в последните дни на 2020-а година, Негово Величество ми оказва честта да ме приеме в двореца „Врана“, за да поговорим за близкото му познанство с членовете на албанската кралска династия, за това какво е да си цар далеч от родината и защо на Балканите днес не е оцеляла нито една монархия.

- Ваше Величество, непосредствено след войната посещавате прочутия британски „Виктория Колидж“ в Александрия, където съученици са ви крал Хюсеин бин Талал от Йордания, крал Лека I и наследниците на безброй близкоизточни фамилии със синя кръв. Какво ли е било на преподавателите ви да влизат всеки ден в класна стая, пълна с толкова короновани особи?

- О, ние всички се явявахме като редови ученици, с фамилиите си или с псевдоними. Както вероятно знаете, аз бях записан под името „Рилски“. Едва ли в училището е имало повече от двама-трима души от ръководството, които са знаели истинската самоличност на децата. А и бъдещите монарси са отлично подготвени още от раждането си как да се държат в обществото и да не парадират с произхода си, така че надали сме затруднявали учителите чак толкова.

- Поддържахте ли лични отношения с членовете на албанската кралска фамилия?

- Да, макар че Зог I се движеше в доста по-висока орбита от нас, ако мога така да се изразя. Тогавашната управляваща династия в Египет – Фарук, е с 1/16 албанско потекло и това му даваше сериозно политическо влияние. Когато през 1946 г. напуснахме България с майка ми и сестра ми, ние бяхме придружавани от двама верни прислужници и не разполагахме с почти никакви средства. Крал Зог беше на другия полюс, като на практика се беше изнесъл с целия си кралски двор, винаги беше заобиколен от десетки сподвижници.

- Що за личност беше покойният албански монарх?

- Труден за описване, особено през очите на едно дете. Много решителен и щедър със сигурност. Знаете ли, когато напуснахме родината, НРБ отказа да ни издаде паспорти. Тогава Зог ни снабди с албански дипломатически документи. Те никога не са ползвани, но представляват интересен артефакт, ще ви предоставя копие. Ръководеше се от древните племенни закони на местните сунитски кланове. Винаги въоръжен до зъби. Спомням си как при всяко посещение в дома ни сваляше връхната си дреха, след това ритуално изваждаше револверите и ги оставяше настрани. Така демонстрираше своето приятелство и уважение – „в твоята къща се чувствам в безопасност“.

- Предполагам сходната съдба на балкански крале в изгнание е сближавала двете семейства?

- Зог I отлично разбираше сложното материално положение, в което се намирахме. Винаги, когато ни е посещавал, оставяше на прислугата бакшиш, равняващ се поне на месечната им заплата. Това беше неговият начин да ни подпомогне финансово, без да ни обиди. Той знаеше, че се затрудняваме да плащаме на служителите си и с тези жестове под формата на подарък де факто поемаше издръжката им.

- На какво дължаха албанците завидното си финансово положение?

- Доколкото си спомням, Зог говореше за акции в западноевропейски компании. Виждате ли, през годините той си беше създал както врагове, така и много приятели в Италия, Австрия, в английските тайни служби. Не бива да забравяме, че той поддържаше и въоръжено съпротивително движение в страната си.

- Престолонаследникът Лека приличаше ли на баща си?

- Що се отнася до любовта към оръжието, със сигурност. Спомням си, че още на 11 години не се разделяше със своя наган. Питал съм го от какво толкова се пази, отвръщаше, че става въпрос за фамилни вендети между различните албански племена. Твърдеше, че баща му е оцелял минимум в 55-60 атентата. Разбира се, чувал сте за случая, когато той е прострелян в парламента, но продължава да изнася речта си…

- Да, Лека I изглежда изпитва изключителна гордост от случилото се и често го разказва в различни интервюта. А самият той носеше ли този воински дух?

- Tой успя дори да подплаши испанското правителство години по-късно, когато живеехме там по едно и също време. Беше си направил малка армия ветерани от Френските войни в Лаос, Виетнам и Камбоджа, мисля, че тайландци. Провеждаха военни тренировки, гърмяха, изправяха властите на нокти. Лека не можеше да се нахвали колко свирепи и добре обучени са хората му. Кабинетът му даде срок от няколко дни да напусне страната. Спомням си, че го изпратихме до летището, помолих го този път да не носи оръжие. И що да видя? Лека не само беше с револвер, но и съпругата му Сюзан имаше един в чантичката си. Беше тренирал и нея да стреля…

- Сюзан Кълън-Уорд също е безкрайно интересна личност. Тя е първият австралийски поданик, станал част от кралска династия.

- В родината ѝ обаче така и не я признаха за кралица. Външният министър Пийкок компромисно ѝ издаде паспорт с нещо като артистичен псевдоним – „Сюзан Кълън Уорд, известна като Кралица Сюзан“. Впрочем на подобни куриозни случки съм бил свидетел и с други монарси, но в името на дискретността ще се въздържа да спомена имена.

- Пътищата ви с Лека често се пресичат в различни точки на света, коя среща се е запечатала най-ярко в спомените ви?

- Знаете ли, тя всъщност е относително скорошна, от годините, в които бях министър-председател на България. Заминахме на официално посещение в Тирана и бяхме настанени в правителствената резиденция, която е бившият кралски дворец. Лека I вече се беше завърнал за постоянно и живееше под наем в къща буквално на метри оттам. Бях принуден да го посрещна на стъпалата на собствения му дворец, което е донякъде неловко…

- Едва ли чак толкова на фона на турбулентната и често парадоксална балканска история… И в тази връзка, Ваше Величество, защо в нашата част от Европа днес не се е запазила нито една монархия? Комунистическите режими трудно могат да бъдат приети за достатъчно обяснение…

- В никакъв случай, смятам, че корените на феномена са по-дълбоки, вероятно в Османската власт. Отдалеченият владетел, който е непознат като личност и твърде нехаен към грижите и нуждите на поданиците си, но не пропуска да си събира данъците, няма как да не породи траен скептицизъм към институцията. За съжаление това се е запазило и до днес, макар историята да ни сочи, че много от най-демократичните и проспериращи общества в Европа са именно монархии.

- Лека I обаче успя да предизвика референдум за формата на държавно управление в Албания, макар че го загуби. Вие защо никога не направихте това, надали са ви липсвали политически лостове?

- Не исках да създавам допълнително разделение в българското общество, винаги съм се опитвал да действам обединяващо. Така и не настъпи подходящ момент, пред нас винаги имаше по-съществени и належащи задачи.

- Да се върнем към нашите конкретни монархически герои, сега начело на фамилията Зогу е Лека II, който активно участва в политиката на родината си…

- Много възпитан, образован и лесен за комуникация младеж. Пример за етническа и религиозна толерантност, ожени се за местно, албанско момиче, християнка.

- В думите му обаче често прозират въжделенията на баща му и дядо му за Велика Албания, която да е доминираща сила на Балканите. Това повече популизъм ли е, или реална възможност днес, 12 години след обявяването на независимостта на Косово?

- Подобни концепции не са само предмет на политиката на определен човек или държава, а зависят от множество европейски и глобални фактори. Вярно е, че в последно време наблюдаваме известно пропукване на идеята за мир и сигурност за Западния свят, този “Pax Americana“. Въпреки това не виждам конкретни причини за етническо напрежение на Балканите, ако правилно съм разбрал въпроса ви.