Ливан колабира

Ливан върви стремглаво към фалит. Ливанската лира е изгубила 90% от стойността си, 40% от ливанците са безработни, все повече фирми фалират, има остър недостиг на бензин и електричество. И работещо правителство няма.

Все повече класни стаи в Ливан остават празни. И това не се дължи непременно на пандемията. Родители и учители просто не могат да си позволят да стигнат до учебните заведения. "С всеки изминал ден става все по-трудно да ходим на работа, не можем да се снабдим с бензин", казва Тагрид Таки. Тя е учителка в държавно училище в град Рашая в Ливан. "Не е лесно за мен да вляза в клас и да видя, че учениците ми не са могли да дойдат, защото родителите им нямат пари, за да заредят с гориво или да платят автобуса до училището."

Извън столицата Бейрут обществен транспорт почти няма. Онези, които искат да се придвижат нанякъде, имат само една възможност: да ползват споделени таксита.

Ливан върви към фалит

Дефицитът на горива е само един от симптомите на икономическата криза, обхванала Ливан. Днес близкоизточната страна върви стремглаво към фалит. Ливанската лира е изгубила 90 процента от стойността си, а в последния си доклад за Ливан Световната банка говори за една от най-големите икономически кризи в най-новата история в световен мащаб.

Пандемията и тежките експлозии на пристанището в Бейрут през август 2020 година допълнително влошиха тежкото положение. Днес четирима от всеки десет ливанци са безработни, а все повече бизнеси затварят врати. Освен това от близо година Ливан е без правителство. Номинираният за премиер от октомври насам не успява да сформира кабинет.

Ливан трябва да внася горива, но не разполага със средствата за това. Почти всички резерви са изчерпани, а без горива електроцентралите не могат да работят. Затова и все по-често се стига до прекъсвания на електроснабдяването. По този начин онлайн образованието по време на пандемията се превърна в истинско предизвикателство. "Всичко е свързано", обобщава Тагрид Таки. "Това е порочен кръг."

Образованието е в колапс

Училището, в което тя преподава, е добре оборудвано. Но това далеч не важи за всички държавни учебни заведения. Въпреки това все повече ливанци отписват децата си от частните училища и ги прехвърлят в държавни - те просто вече не могат да си позволят да плащат таксите, обяснява Дияна Менхем от организацията "Kulluna Irada".

Университетите също са засегнати от кризата. И проблемът не е само в това, че хартията за изпитите свършва, защото Ливан вече не може да я внася. Същевременно все повече студенти се завръщат от чужбина, защото родителите им вече не могат да си позволят разходите за обучение там, казва университетският преподавател Дауд Ибрахим. А тези, които все още могат да си позволят таксите, срещат друг проблем: "Банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и все още не е ясно дали това ще бъде разрешено в близко бъдеще", казва той. Наблюдава се и обратният процес - все повече квалифицирани кадри напускат страната, защото не могат да си намерят работа и адекватни доходи.

Бензинът и субсидиите

В много отношения Ливан разчита на вноса. Затова много продукти са субсидирани - сред които брашното, лекарствата и бензинът. Субсидиите струват на правителството шест милиарда долара годишно. Около половината досега са дадени за субсидии за горива, пресмята Дияна Менхем. "Така цената на безнина беше достъпна за хората", казва тя.

Сега властите предупреждават, че субсидиите скоро може да отпаднат и призовават гражданите да търсят алтернативни методи за придвижване. Какви точно - не става ясно. Факт е, че пред малкото останали бензиностанции се извиват дълги опашки. Хората чакат с часове, за да заредят.

Много ливанци сега използват автомобилите си само при спешни случаи, за да пестят гориво. Ако субсиидите обаче наистина отпаднат, много малко хора ще могат да си позволят да пълнят резервоарите и все по-малко ученици ще стигат до училищата.

Директорът на училището в Рашая Рабих Ходр се опасява, че много млади ливанци вече не виждат смисъл в завършване на образование. Защото то няма да създаде кариерни възможности. Освен това той казва, че има и друг повод за притеснение: "Все повече ученици ще започнат да работят, за да могат да издържат семействата си и верятно някои ще спрат да посещават учебните часове."