Адв. Петър Славов за ФАКТИ: Парламентарна група, която получи третия мандат, не може да го държи, колкото време прецени

“Това е един опит за тълкуване на разпоредбата на Конституцията, който е доста свободен и който не кореспондира със създадената практика на Конституционния съд по въпроса”.

Така адв. Петър Славов коментира пред ФАКТИ тезата, че след връчване на третия мандат за съставяне на правителството, парламентарната група, която го получи, може да разтегне разговорите с останалите парламентарни сили 20-30 дни в бъдещето, в които парламентът да работи.

Припомняме, че преди дни адв. Славов посочи в своя публикация във Facebook, че срок за изпълнение на мандата има и той далеч не е безкраен. Днес от медията ни разговаряхме с него по темата.

“В чл. 99 от Конституцията е казано по отношение на третия мандат, че той се връчва в 7-дневен срок, след като не е реализиран вторият, за разлика от първия и втория мандат, за чието връчване президентът не е ангажиран с конкретен срок и може да прави по-дълги консултации. Относно третия мандат е казано, че президентът има 7-дневен срок, в който да го връчи. Това вече залага някакви времеви рамки. В своята практика Конституционният съд, тълкувайки разпоредбата, е казал, че очевидно целта на законодателя е да се гарантира, че при третия мандат няма да има излишно размотаване.

Първо, връчването на третия мандат е обвързано с този 7-дневен срок. Другата особеност е, че мандатът се връчва на парламентарна група, а не на конкретно посочено лице - кандидат за министър-председател, както при първите два. Това дава една по-голяма свобода на търсене на компромисна фигура, която да бъде обединителна и която може да бъде извън тази следваща парламентарна група, на която е връчен мандатът. Това е третото важно нещо - третият мандат не се връчва на третата по големина парламентарна група, а на някоя от следващите по усмотрение на президента.

Като се вземат предвид всички тези особености и като се проследи самата практика на Конституционния съд - има едно решение на КС от 1992 година (решение 20 по конституционно дело 30/1992 г. на КС), на чиято база основно може да се направи изводът, че въпросната парламентарна група не може неограничено време да разсъждава и да прави консултации”, обясни адв. Петър Славов.

“Логиката на законодателя, когато е създавал Конституцията навремето, е била трятият мандат и процедурата по него да се развие сравнително стегнато и доста по-експедитивно. Целта е да може в разумни срокове да се приключи цялата процедура по връчване на мандати, предвид, че това е последният от трите възможни мандата, като ако съответно не се реализира, да се премине към процедура по разпускане на Народното събрание, насрочване на избори, провеждане на предсрочни парламентарни избори. Това е особеността - в самия конституционен текст е ясно казано, че срокът, в който президентът връчва третия мандат, е 7 дни след неизпълнение на втория, но по-нататък не е упоменат изрично 7-дневен срок, в който мандатът трябва да се реализира. Не може обаче само на тази база да се спекулира и да се разсъждава едва ли не, че може да се действа по усмотрение и абсолютно субективно, колкото време прецени парламентарната група. Следвайки тази логика, ние напълно реално бихме могли да изпаднем в абсолютизма те никога да не върнат мандата и да го държат до края на мандата на редовното Народно събрание, което е абсурдно. Абсурдно е въобще да се разсъждава на тази плоскост и това изобщо не е целта на тази процедура”, каза още адв. Славов.

“Целта е да се излъчи редовно правителство или ако не се излъчи, да се премине към процедура по разпускане на Народното събрание, назначаване на служебно правителство, провеждане на нови избори. Особеността на тълкуването на ал. 3 от чл. 99 от Конституцията е тази и смятам, че огромната част от юристите са на това мнение. Единици са хората на различно мнение, като по-скоро хора неюристи се опитват да развиват тезата, че тази следваща парламентарна група може да държи третия мандат, колкото прецени, може да преговаря, да разговаря, да консултира във времето. Не е това смисълът на разпоредбата и не това пише в своето Решение 20 по к.д. 30/1992 г. Конституционният съд”, категоричен е той.

Адв. Петър Славов посочи и сроковете за изпълнение на третия мандат по същество: “Можем да приемем, че след като третият мандат е връчен в 7-дневен срок, срокът би могъл да бъде по-дълъг от обичайния. Тоест той би могъл да не бъде 7-дневен, в който да се посочи състав и структура на Министерския съвет, защото първо парламентарната група, която получи мандата, трябва да посочи кандидата за министър-председател. Ако спазваме реда на първия и втория мандат, в 7-дневен срок трябва да бъде посочена тази обединителна фигура на министър-председател, предвид особеността, че мандатът се връчва на парламентарна група, а не на вече определен кандидат за министър-председател. Парламентарната група ще има възможност една седмица да мисли коя да е тази обединителна фигура, да се консултира, да я излъчи при консенсус с останалите парламентарни сили, за да са по-високи шансовете да се реализира мандатът. След това, веднъж излъчена тази обединителна фигура, на нейните плещи ще падне отговорността за състава и структурата на Министерски съвет, за чието формиране би следвало да има най-много още 7 дни.

При максимално широко и разтегливо тълкуване, времето за реализация е 2 седмици. Отвъд това, излизаме извън понятието “разумни срокове”, с което борави Конституционният съд - отиваме отвъд разумното и в полето на евентуалните злоупотреби и тънки партийни сметчици, които се правят от съвсем други съображения, а не за да се реализира третият мандат или да стане ясно, че не може да се реализира и да се върви към предсрочни парламентарни избори”.

В края на разговора адв. Петър Славов посочи своите очаквания за това дали ще бъде направен опит за проточването на третия мандат извън 14-дневния срок. “По-скоро мисля, че не. Не ми изглежда да сме стигнали чак дотам да се правят подобни неща. Най-малкото не изглежда някоя от парламентарно представените сили да има интерес от подобно нещо. Вижда се, че дори трябва да се действа сравнително експедитивно, ако ще се правят избори “две в едно”, както усилено се коментира в последните дни, за да може да се спазят сроковете - изборите да бъдат насрочени в диапазона от началото на ноември до 14 ноември и да има време и за евентуален балотаж при избора на президент”, коментира той.

“Президентските избори се насрочват от Народното събрание. Ако президентът разпусне Народното събрание и има нови предсрочни избори, той ще насрочи тези нови парламентарни избори. Очевидно е нужен известен синхрон между Народното събрание и президента и се надявам да го намерят, защото просто не мога да си представя да карат хората да ходят три поредни недели да гласуват. Чувах тази абсурдна теза и подобни абсурдни неща, които са отвъд разумното. Ако се подходи по подобен начин, лично аз силно се опасявам, че избирателната активност ще спадне дори под тази, която гледахме на последните предсрочни избори на 11 юли. А видяхме, че тя беше доста ниска. Ако се отива на предсрочни парламентарни избори, трябва да се мисли за “две в едно” и да се съобразят конституционните текстове, които не позволяват разпускане на парламент в последните три месеца от мандата на действащия президент, и съответно срокът от разпускането на Народното събрание, в който трябва да се проведат избори. Абсолютно е постижимо това да може да се направи за началото на ноември, което означава, че този парламент трябва да приключи работата си до края на август”, завърши адв. Петър Славов.