Хидроцентралите не замърсяват водите

Проф. Кисляков, ако организации бият тревога, че хидроцентралите са “откраднали нашите реки“. Какво бихте казали Вие, застрашават ли хидроцентралите реките на България?

Кражбата е криминално деяние, такива квалификации тук не мога да коментирам. Използването на реките за производство на електроенергия неминуемо е свързано с определени изменения на техния естествен режим на течение. Проблемът е в това, тези изменения да не водят до трайни увреждания на речните екосистеми. В това отношение парадигмата се променя с времето. Концепциите за използването на реките преди няколко десетилетия са качествено различни от тези понастоящем. Така казани, по принцип нещата изглеждат прости. Но не са. Огромно е многообразието от фактори, които имат отношение към тази интердисциплинарна област. Редица съвременни изследвания представят обективни анализи на този широк кръг от проблеми. Тук няма възможност да влизаме в подробности, но ще спомена само два важни аспекта. Преди всичко, не бива да се забравя нееднозначният характер на ВЕЦ и изобщо на хидротехническите съоръжения по отношение на околната среда, т.е. това не са циментови заводи или петролни рафинерии, които само и единствено унищожават природата на определена територия. В повечето случаи промяната на средата води до смяна на един тип екосистеми с друг тип, но не и до пълното им унищожаване. Другият аспект е, че нашата страна е относително бедна на водни ресурси, а териториалното им разпределение е силно неравномерно. Отдавна са разработени големи системи за прехвърляне на води към вътрешността на страната, които иначе изтичат през границите неизползваеми. За съжаление, само малка част от тези проекти можаха да бъдат осъществени. Те наистина нарушават голям брой естествени реки и до голяма степен са икономически оправдани с ВЕЦ в тях, но при това става дума за жизненоважен национален интерес.

Що се отнася конкретно до въздействието на ВЕЦ върху природната среда, друг кръг от проблеми са свързани със смекчаващите и компенсационни мерки. За съжаление, години вече все още липсват важни регулативни документи в тази област – за оводняването на нарушените участъци, за преодоляването на изкуствени миграционни бариери и др. В нормативната уредба липсват и основни определения, а въвеждането на формални забрани не е решение на проблемите.

Замърсяват ли водата хидроцентралите ?

Не, разбира се. Преди всичко трябва да се подчертае, че хидроенергетиката е водоползвател (т.е. водата само преминава през съоръженията), а не водопотребител, каквито са например водоснабдяването или напояването. Що се отнася до замърсяването, по принцип такова няма. В технологичния процес на оползотворяване на хидроенергийния потенциал, т.е. преобразуването на енергията на водата (потенциална и кинетична) в електрическа няма източници на замърсяване. А при ВЕЦ, които са на водоснабдителни водопроводи, хидромеханичното оборудване е и специално сертифицирано за такива цели.

Друг аргумент на еко защитниците е че енергията, която произвеждат не е възобновяема ? Как ще коментирате ?

Такова твърдение просто няма нужда от коментар. Електроенергията от ВЕЦ е класически пример за енергия от възобновяем източник – за кръговрата на водата в природата се учи по Родинознание още май в четвърти клас. Устойчивият характер на тази възобновяема енергия сериозно се доказва и в съвременни изследователски проекти. Всичко останало е политика. В Европейския съюз разделянето на малки и големи ВЕЦ е по инсталирана мощност. В повечето страни тази граница е 10 MW. Интересното е, че официално за възобновяем източник на електроенергия са признати само малките ВЕЦ. Те ползват и пазарни преференции заедно с вятърните и слънчевите централи. Всички страни обаче охотно се сещат за т.нар. „голяма” хидроенергетика и нейния принос към електропроизводството, когато трябва да доказват постигането на определени стратегически цели във връзка с поети национални ангажименти по опазването на климата чрез намаляване на въглеродните емисии.

Може ли да се намери разумен баланс между ползите и „вредите“ които генерира хидро секторът. Какъв е световният опит?

Преди всичко ползи и вреди трябва да бъдат внимателно дефинирани като понятия. В развитите промишлени страни, които са и сред пионерите на хидроенергетиката в света, отдавна вече е възприет подход на търсене на оптимален баланс между потребностите на обществото, природата и икономиката, който се основава на обективни критерии, а не на пропагандни кампании. Това наистина е класическа многоцелева оптимизационна задача, която във всеки случай е съвсем конкретно формулирана и може да има съвсем различно географско измерение – от землището на отделно населено място до мащабни международни проекти. Въпросът за световния опит е твърде обширен, но тук бих посочил два характерни примера. Единият е завършващият изследователски проект „HYDROPOWER Europe” на Европейския клуб (EURCOLD) на Международната комисия по големите язовири (ICOLD), който анализира състоянието на хидроенергетиката в Европа и перспективите за нейното развитие в практически всичките аспекти на тази област. Другият е т.нар. „Протокол за оценка на устойчивостта на хидроенергетиката” (Hydropower Sustainability Assessment Protocol - HSAP), разработен преди години от Международната асоциация по хидроенергетика (IHA). Това е една свободно достъпна платформа за анализ и оценка на хидроенергийни обекти / проекти, която се прилага по заявка за конкретен случай от специално лицензирани експерти. Разработена е от възможно най-широк кръг от представители на всички заинтересовани страни в такава дискусия, включително НПО, обществени и административни организации. По резултата е постигнат консенсус. Този протокол няма и не може да има задължителен характер в никоя страна, но пилотните приложения убедително показват, че конструктивната дискусия и добронамереното търсене на решение неминуемо се увенчават с успех.

Какво е значението на хидросекторът за нашата енергийна система и как виждате неговото бъдещо развитие?

ВЕЦ и ПАВЕЦ играят особена роля в националната електроенергийна система (ЕЕС) поради своите характеристики и специфични възможности – производство на върхова енергия, т.нар. първично и вторично регулиране, режим на синхронен компенсатор и др. Централите на течащи води (повечето малки ВЕЦ са такива) пък генерират електроенергия, която иначе би трябвало да се произвежда например от ТЕЦ с с внос на енергонжсители и всички последици за вредните емисии. Специалистите от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) могат да разкажат интересни подробности в това отношение. За щастие, нашата страна има топографските дадености за развитие на хидроенергетика. Този отрасъл у нас има точно 130-годишна история и в него България е страната-пионер на Балканския полуостров. Понастоящем, агресивните кампании под знамето на околната среда не са единствените целенасочени удари, които националната хидроенергетиката понася. Що се отнася до перспективите за развитие, те са доста тъжни. Ето, в момента тече обществено обсъждане на проект за поредно изменение на Закона за водите. Предлагат се нови забрани за изграждане на ВЕЦ, което в дългосрочна перспектива практически спира всякакво развитие в този сектор. Тъжно и жалко е, защото тук далеч не става дума за „спорта и развлечението”, наречени риболов. Зад такова законотворчество по същество стои определена дългосрочна политика, която няма нищо общо с националния и обществен интерес. За съжаление, приватизицията в сектора не може да защити националния интерес.