Меркел слиза от поста си с наследство, в което доминира справянето с кризи

Ангела Меркел ще напусне поста си като един от съвременните германски лидери, които са служили най-дълго на страната си и които имат дипломатическа тежест в света. Тя оставя след себе си наследство, формирано повече от справянето ѝ с поредица от кризи, разтърсили крехката Европа, отколкото с каквато и да е грандиозна визия за собствената си страна.

За 16 години начело на най-голямата европейска икономика, Меркел сложи край на задължителната военна служба, насочи Германия към курс на бъдеще без енергия от ядрени централи и от изкопаеми горива, направи възможно легализирането на еднополовите бракове, въведе национална минимална заплата и помощи, окуражаващи бащите да се грижат за малки деца, наред с много други неща.

Но високопоставен неин съюзник обобщи това, което много хора виждат като нейна основна заслуга: осигуряване на пристан на стабилност в бурни времена. Той каза на Меркел: "Вие защитихте добре страната ни."

"Ние не бяхме начертали в нито една предизборна програма главните кръстопътища, през които трябваше да ни превеждате, те се появиха за една нощ и Вие трябваше да управлявате добре", заяви премиерът на провинция Бавария Маркус Зьодер.

Меркел премина първия си изпит през 2008 г., като пое анжгажимент германските спестявания да бъдат в безопасност по време на пика на глобалната финансова криза. През следващите години тя бе водеща фигура в усилието да се спаси еврото от дълговата криза, която обхвана няколко страни членки, съгласявайки се със спасителни планове, но настоявайки за болезнени съкращения на разходите.

През 2015 г. Меркел бе лицето на подхода за прием на мигрантите във време, в което хората бягаха от конфликтите в Сирия и на други места, прекосявайки Балканите. Тя допусна стотици хиляди мигранти и настоя, че "ние ще управляваме притока", но се сблъска със съпротива както у дома, така и от страна на европейски партньори.

А в залеза на кариерата ѝ - през 2018 г. тя обяви, че няма да се стреми към пети мандат - Меркел оглави отговора срещу коронавирусната пандемия, който в Германия беше много по-добър, отколкото в страните на някои от колегите ѝ.

На международната сцена Меркел настояваше за търсенето на компромиси и прилагането на многостранен подход към световните проблем през години на турбуленции, през които САЩ се отдалечиха от европейските съюзници при президенството на Доналд Тръмп, а Великобритания напусна ЕС.

"Аз мисля, че най-важното наследство на г-жа Меркел е просто това, че в такова време на световни кризи, тя осигури стабилност," каза Ралф Болман, биограф на Меркел и журналист във в. "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг".

Имаше "непрестанна поредица от кризи, които бяха истински екзистенциални заплахи и повдигнаха въпроси за световния ред, с който сме свикнали, и нейното постижение е това, че тя ръководеше Германия, Европа и в някаква степен света, така че те да преминат доста безопасно през всичко това. Всичко, за което може да я критикувате, са подробности," каза Болман.

Преди да спечели висшия германски пост през 2005 г., Меркел се представяше като "канцлер на промяната, който иска да направи Германия по-модерна", стремейки се към по-дълбоки икономически реформи и по-социален либерален подход, отколкото този, възприеман по-рано от нейната дясноцентристка партия, казва анализаторът.

Но тя се отказа от голяма част от икономическата си програма, след като почти пропиля огромната си преднина на изборите, отблъсквайки гласоподавателите с приказки за по-широкообхватни реформи. Накрая вместо това тя възприе, както тя самата каза, подхода на "много малките стъпки". Заедно с него нейната прагматична готовност да се откаже, когато това е уместно, от общоприетите консервативни традиции, като например донаборната служба, позволи на Меркел да доминира в центъра на германската политика.

Кризите погълнаха толкова много енергия, че "не ѝ остана време да се справи с други въпроси," казва Болман. Остава толкова много недовършена работа: Меркел трябваше да признае, че "липсата на дигитализация в нашето общество" е проблем, вариращ от мобилен сигнал с неравномерно покритие до използването на факсове от много здравни служби за предаването данни по време на пандемията.

Политическото дълголетие на Меркел вече е историческо. Сред лидерите на демократична Германия в периода след Втората световна война, тя изостава само след Хелмут Кол, който доведе страната до обединение по време на своето управление, продължило от 1982 до 1998 г. Меркел би могла да надмине дори и него, ако остане на пост до 17 декември. Това е постижимо, в случай че партиите се забавят при формирането на ново правителство след изборите на 26 септември.

Гейр Молсън, Асошиейтед прес