Прави впечатление, че последната година самоубийствените актове в България значително увеличиха своя брой. Това показват и данните на Националния статистически институт.
Редица психолози обясняват този факт със също зачестилите психични проблеми при голяма част от населението – депресивни състояния, перманентна тревожност и апатия.
В края на 19в. френският социолог Емил Дюркем разработва своя теория за самоубийствата като ги класифицира в четири условни групи. Той възприема акта на самоубийство не като индивидуален, а като надиндивидуален – като социален феномен. В своите разработки авторът посочва, че не физическите и психическите причини са основни и водещи в извършването на авторазрушителното действие на т.нар. „самоубиец“. В центъра на вниманието се поставя социалната среда с нейните характерни особености и вписаността на индивида в нея. Социологът разглежда полето на биопсихичното, психичното и физическото като допълващ общата картина елемент.
Акцентът се поставя на колективното съзнание на отделните групи и различните общества и на тази основа се типологизират и самоубийствата.
Дюркем ги дели в четири групи на база емпирични данни.
Егоистичното самоубийство
Егоистичното самоубийство произтича от слабата интеграция към конкретната социална среда. Типичен пример са самоубийствата след преминаване в графата на вдовците и разведените. Също така според данните, получени при изследванията на социолога, бездетните семейства са по-склонни да посегнат на живота си в сравнение с многодетните родители. Не е случаен факта, че самоубийствените актове сред ромската общност не са толкова, колкото сред българското население. Въпреки това, се счита, че процентът на този тип самоубийства за България не е особено голям.
Алтруистично самоубийство
Алтруистичното самоубийство е противоположно на егоистичното. При него първопричината се корени именно в прекалено силната интегрираност. Самоубийствата в този случай имат характера на саможертвени актове в името на друг човек или група от хора (общност, общество). Като примери са изведени самоубийствата предимно сред армията, корабните екипажи и т.н.
Аномично самоубийство
В България това е най-често срещаният вид самоубийство
То е характерно за развитите модерни общества. В основата му се поставя невъзможността на човека да се справи със социалните регулативи. В следствие на тази невъзможност, той изпада в състояние на разрив със социалната среда, в състояние на аномия. Данните сочат, че при бурно икономическо развитие или при икономическа криза броят на този тип самоубийства е по-голям отколкото при нормални условия. Това е и обяснението, защо в страната в последните години тенденцията е за повишаване на броя на самоубийците. За последната година има регистрирани 3153 случая на самоубийство в страната, докато година по-рано те са били 2799 по данни на Националния център по обществено здраве.
Парадоксално е, че според Дюркем при по-крупни политически събития и по време на война се наблюдава своеобразен спад в процентно отношение. Причината според него е рязката мобилизация на колективните чувства, вярвания и представи.
Фаталистично самоубийство
То е свързано с прекалено силно наложените върху хората норми от конкретна общност (напр. сектите) и липса на социални норми, които да имат регулативна функция. Своеобразен пример е самоубийството на жената след смъртта на съпруга й при някои древни народи.
Сред заемащите първите места по брой на самоубийства са страни като Латвия, Япония, Унгария, Казахстан и Литва, а сред последните в класацията се нареждат страни като Италия и Гърция.
Макар и България да заема по-средно място в тази класация, тенденциите не са добри. Ясно е, че не може да се каже кой е „виновникът“, причината и да се посочи с пръст. Но ако все пак Емил Дюркем е бил прав, че разковничето е в условията, в които живеем (може би) по принуда, в закърнялото „колективно съзнание“ , то и Умберто Еко ще се окаже прав, че ние сме на „изчезване“...А дали ще ни отредят специално място в Червената книга?
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 тх-ранец
Ако се въведе вероучение в училищата и ако посланията там биха се сраснали с характера на младите резултата определено би бил по-малко самоубийства, убийства и куп други позитиви.
11:30 20.03.2013
2 123
11:36 20.03.2013
3 Страшна ли е революцията?
Всички знаем отговорите.
Господа политици, не се опитвайте за последен път да замазвате положението! Не се опитвайте да ни приспивате!
Кой от вас заяви, че ако вземе властта ще разследва ВСИЧКИ ПРАВИТЕЛСТВА НА ПРЕХОДА?
Всеки иска да разследва другите, а неговите престъпления да останат покрити...
Кой каза, че ще спре краденето в държавата?
Никой!
Ей това няма да ви простим, жалки политици.
ОЧАКВАЙТЕ НИ!
Страшна ли е революцията?
http://neverojatno.wordpress.com/2012/03/20/revolution/
12:11 20.03.2013
4 някой си
19:37 20.03.2013
5 Страшна ли е революцията?
Те сещат ли се, че вместо да се самоубиват, тези хора могат да погнат тях, заради греховете им?
Колко още си представят политиците, че ще бъдат чакани?
20:30 20.03.2013
6 djani
08:39 21.03.2013
7 гет
10:01 21.03.2013
8 Гражднска война
Тези, които трябва да действат също умуват, "надиграват се", мислят за кандидтски листи, избори и за кокъла.
Ще си играят, докато целият гняв се стовари върху всички тях, но тогава ще е късно.
Късогледите корумпирани политици ще са виновни за гражданската война, която се задава на хоризонта.
11:23 21.03.2013
9 гости
21:27 21.03.2013
10 фен на техеран
01:48 22.03.2013
11 ВРЕМЕ Е
НЯКОЙ ДРУГ ИМ ОТКРИЛ ПЪК ЛАТИНСКИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ!
ПОЛИТИЦИТЕ ВИЖ ОТКРИЛИ КАК НА ВСЕКИ ВИД ПО НЯКОЛКО ПОДВИДА ДА ОСЪЩЕСТВЯТ СРЕД ХОРАТА СЪС СВОЕТО УПРАВЛЕНИЕ!
РЕШЕНИЕТО Е ПРОСТО: ЗАТВАРЯМЕ ПОЛИТИЦИТЕ В ОГЛЕДАЛЕН ЗАТВОР!
ХА ПОЗНАЙ КАКВО ЩЕ СТАНЕ ТАМ ЩЕ ИМА КОГО ДА УПРАВЛЯВАТ!
ГОЛЯМОТО ОТКРИТИЕ НАПРАВИХА ХОРАТА КАТО НЕ ВЯРВАТ НА ПОЛИТИЦИТЕ И ЗАПИСАХА ПОСЛОВИЦИТЕ: ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА, КОЙ КАКВОТО ПРАВИ ЗА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ!
СЕГА Е ТЯХЕН РЕД!
23:40 23.03.2013