Димитър Къцарков за ФАКТИ: Хора, които идеологически са свързани с комунистическия режим, нямат място в управлението

Назначаването на служили на репресивния комунистически режим секретни сътрудници на злокобната Държавна сигурност и Българската Народна Армия в Министерство на външните работи възмути много хора. И Слава Богу, острата обществена реакция доведе до оттеглянето на въпросните личности. Засега определено се забелязва, най-вече у министър-председателя Кирил Петков, вслушване в критичните гласове, когато те имат основание.

За да обсъдим гафа с назначаването на клелите се във вярност на Съветския съюз секретни сътрудници на ДС (филиал на КГБ) и БНА, от ФАКТИ се свързахме с магистъра по международно право Димитър Къцарков, който бе част от предправителствения преговорен екип на "Демократична България", конкретно в частта при разговорите за българската външна политика.

Димитър Къцарков e хебраист и магистър по международно право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в университета в Хайфа, Израел, по Международна сигурност, а също и в Йерусалим, Израел, в програмата им по политически науки със специализация по арабски език. Работил е в посолството на Израел в България, Министерство на външните работи, в Израелския център за наука и култура в България и във фондация „Orient Occident” по програма на Съвета за човешки права на ООН в Рабат. В момента е докторант към университета в Лайден, Нидерландия, в програмата им по изучаване на съвременния Близък Изток, и работи като търговски представител и бизнес консултант в региона на Близкия Изток и Африка за фирма в сферата на киберсигурността.

- Г-н Къцарков, Вие бяхте част от експертния екип на "Демократична България" при разговорите за външна политика преди да се сформира правителство. Имаше ли на преговорната маса индикации, че може да се стигне до такива позорни назначения?

- Да, бях част от този екип, а на масата за преговори се говореше даже за това да отсъстват абсолютно такива кадри в МВнР. Нямаше тогава индикации за такива назначения.

- Всъщност аз може би предпоставих нещата с клеймото за характера на тези назначения преди да чуя Вашето становище. Какъв е Вашият коментар за това, че съветници на новия министър на външните работи на Република България Теодора Генчовска щяха да бъдат едни секретни сътрудници на зловещите тайни комунистически служби, обучавани в това, че НАТО и Западната цивилизация са им врагове?

- Вече трето десетилетие политическата класа в България закъснява с лустрацията в службите за сигурност и разузнаването. Тези служби са жизнено важни и трябва да бъдат реформирани с цел запазване на политически неутралитет, но и верността към Република България. Моделът за завладяване на една държава отвътре винаги минава през тези служби. Заради това хора, които идеологически са свързани с комунистическия режим в България, повече нямат място в управлението на една европейска държава. Едно е да разчиташ на експертиза, но съвсем друго е да предлагаш толкова явни и неприемливи назначения.

- Защо според Вас се правят подобни назначения, които е ясно, че ще провокират негативни реакции?

- Това е сложен въпрос, защото тук според мен дебатът се корени между това дали тези назначения са продукт на политическа неграмотност или обслужване на някаква задкулисна договорка, за която явно и премиерът Кирил Петков не е знаел. Този въпрос трябва да бъде зададен на министър Генчовска, която според подписаното коалиционно споразумение би следвало сама да е подбрала екипа си. А може би още по-правилният въпрос би бил дали тя е селектирала екипа си или някой и го е подбрал.

- Във Фейсбук пост свързвате назначенията на въпросните господа с президента Румен Радев, твърдите, че те са тясно свързани с него. Какви са фактите, с които разполагате в подкрепа на тази връзка?

- За да не влизам в излишни подробности ще дам един пример. Едно от предложените за назначение лица - г-н Петър Воденски, беше директен съветник на президента Радев по македонските въпроси, като член на стратегическия му съвет, а по-късно бе и в инициативния комитет за преизбирането му като президент. Останалите назначения също имат тесни връзки в политическата сила, която представлява г-н Радев и всичките са колеги по досиета от комунистическите репресивни служби.

- В публикацията си логично засягате и аспекта, че ние сме парламентарна република, а не президентска и не би следвало президентът да лансира свои хора в което и да е министерство. Считате ли, че конституционно установеният ред в страната ни бива нарушаван отново?

- Разделението на властите е от ключов аспект за конституционния и правов ред в държавата. Според чл. 105 от Конституцията външната политика се ръководи от Mинистерския съвет, след одобрение от Народното събрание. Функциите на президента са представителни и имат връзка с дипломатическия, корпус където има президентска квота за назначение на посланици. Но това е представителна дипломация. Недопустимо е да се лансират по такъв начин кадри, и то кадри обременени с компрометирана биография зад гърба си. Това създава чувство в обществото, че отново се обслужва някакво задкулисие.

- От вчера има и друга тема, която Вие като магистър по международно право имате компетенцията да коментирате. Има много сигнали, че Руската федерация става все по-агресивна по границата с Украйна и като цяло, а в същото време новият министър на отбраната на републиката ни - Стефан Янев, се обяви против допълнителни войски на НАТО в България с довод, че това може да доведе до нежелано нарастване на напрежението в региона. Адекватна позиция ли Ви се струва това?

- В момента дори като докторант по международна сигурност мога да анализирам и в друг контекст ситуацията. Това е дълга тема и следва да бъде анализирана в много дълбок аспект. Няколко събития от последните дни и седмици ме карат да си мисля, че стратегическото командване на нашите съюзници от САЩ вече е преценило, че инвазия от страна на Руската федерация е по-възможният сценарий в Украйна.

Първото, което ми подсказа това, беше много отдавна, преди месец-два може би, когато шефът на ЦРУ посети Русия и също когато американските служби за сигурност обявиха публично, че рискът от такава инвазия е налице. След това беше изявлението на президента Джо Байдън, че ще работи за деескалация на конфликта, но, че няма да се намеси военно при евентуален конфликт, тъй като Украйна не е член на НАТО. А последното, което ми подсказа, че командването на САЩ е решило да вземе такова решение, е това, че един от най-високопоставените началници на въоръжените им сили заговори за увеличаване на контингента в България и Румъния. В същия ден Държавният департамент на САЩ излезе с нота, че силно съветва своите граждани да не предприемат пътувания до Украйна - не заради пандемичната обстановка, а заради риск от военен конфликт. Всички тези последователни събития дават предпоставката за това да смятам, че е взето стратегическо решение да се подсигури предният фланг на НАТО, а именно България и Румъния. Тук следва въпросът, разбира се, каква би била реакцията на Путин и Русия.

Като членове на НАТО ние трябва да разберем, че общата сигурност на алианса е от критично значение за нас. Ние сме НАТО и нашата армия е част от НАТО. Оттук следва и министърът на отбраната генерал Янев да аргументира думите си. Все пак смятам, че рационалният подход е по-устойчив в такива ситуации. Човек трябва да мисли няколко хода напред преди своя противник.

Ако Русия стартира инвазия в Донбас и постигне своето, тоест да склони властта в Киев да даде федеративен статут на Донецката и Луганската народни републики, то какви гаранции имаме, че няма да активизират и руските пети колони в Сърбия и Босна? Бюджетът за отбрана и войска на западната ни съседка е колкото на всички държави от Западните Балкани взети заедно, а сръбската армия е вече мобилизирана по границата с Косово. Също така, близкият човек на Кремъл, който е начело на Република Сръбска - Милорад Додик, е готов да се отцепи от Босна и Херцеговина, ако трябва със сила.

Отварянето на фронт на изток в Черно море дава предпоставки за контрареакция и отварянето на такъв на запад от нас, който може да има неприятни последици и силно да дестабилизира региона на Западните Балкани, а това не е добре за интересите на България. От тази гледна точка разбирам министър Янев и позицията му за деескалация, но от друга страна българските политици трябва да са наясно, че това, което Путин прави в Източна Украйна, може и да не е блъф. Събитията от 2008г. в Грузия и анексията на Крим през 2014г. дадоха да се разбере, че Путин не винаги блъфира. В този контекст трябва да се планират следващи стъпки и тук вече министър Янев трябва да е наясно, че няма връщане назад от задълженията ни като част от НАТО и, разбира се, не трябва да се правят компромиси със сигурността на България.

- Ако свържем тази позиция на Стефан Янев и назначенията в Министерството на външните работи - без значение дали с или без протекцията на президента Румен Радев и независимо от това, че те бяха оттеглени, ставаме ли свидетели отново на проформа евроатлантизъм за сметка на пряко обслужване на руския империалистичен интерес, включително в контекста на умишлено недалновидна дипломатическа работа по Македонския въпрос, което винаги е било в полза на Белград и Москва?

- Това е въпрос от съществено значение. В България често в политическия дискурс отношението към Кремъл е замаскирано със словосъчетанието да запазим неутралитет. Смятам, че всяка страна, която се стреми да бъде безкрайно неутрална, рано или късно попада в неизгодна ситуация. България не е Швейцария и за добро или за лошо се намира на ключова геостратегическа точка. През 2004г. ние станахме членове на НАТО, а през 2007г. на ЕС. Оттогава погледът на България е насочен на Запад и така трябва да си остане.

Според мен интересът на България е да става една все по-развиваща се и по-европейска държава. В този контекст действията на президента Румен Радев невинаги, според мен, следват българското евроатлантическо развитие. Точно заради това трябва в най-скоро време сегашното правителство да излезе с ясна позиция за Македонския въпрос, както и за Украйна. В противен случай, наистина ще обслужим интересите на чужди правителства.

Както винаги съм казвал, България трябва да е лидер на Балканите, а не последовател на интереса на регионални сили, особено на такива като Русия например. Тези назначения бързо бяха изтеглени точно заради това, но сега е моментът премиерът Кирил Петков и министър Янев ясно да се дистанцират от тази ситуация. Иначе въпросите за същото това задкулисие ще продължат да висят.

- Говорейки с Вас по гореобсъжданите теми, се сещам за една смущаваща ме подробност. Теодора Генчовска - новият външен министър, изобщо не присъства на преговорите за външната ни политика. Какво усещане оставя у вас този факт?

- Мен този факт ме кара все повече да си мисля, че този човек не е избран от политическата сила, която го е номинирала, а е външен кандидат. И това е притеснително, защото създава чувство за зависимост.

- За да се върнем там, откъдето започна разговорът, ще попитам: От една страна не е ли странно, че наглед много евроатлантически интегрираната г-жа Генчовска се съгласява да я съветват хора от крайно ретроградното ни комунистическо минало, а от друга - ако тя се доверява на такива хора, не трябва ли в Европейския съюз и НАТО да се притесняват за своята собствена сигурност от съюзник с такава склонност?

- Това наистина е странен феномен, особено когато човек прочете биографията на г-жа Генчовска и види, че докато е работила в Министерството на отбраната е била тясно отговорна за сътрудничеството между България и силите на НАТО и ЕС. Според мен отдавна в ръководството на НАТО има притеснения за това какъв точно съюзник сме, щом хора, като тези, които бяха предложени за съветници, са това, което излъчваме като експертен потенциал. Точно заради това смятам, че този гаф трябва час по-скоро да бъде ясно заклеймен и да се продължи напред. Премиерът Петков трябва да е наясно, че някои негови коалиционни партньори сигурно имат доста такива "бомби", които са заложени с цел саботаж. Точно заради това дистанцирането от такива изцепки е важно. Промяната, за която слушаме в последните седмици, ще дойде точно тогава, когато дойдат чисти хора, чието минало не трябва да носи позор и да е обект на толкова силно публично заклеймяване. Докато не дойдат тези времена, няма да си говорим за промяна, а за подмяна и това не трябва да е бъдещето на България.