По-скъп газ: кого и как ще засегне увеличението

Неприятна честитка за българските потребители: цената на природния газ скача с 30%. Кой най-много ще бъде засегнат от поредното увеличение и кой каква цена ще плати? Емилия Милчева търси отговор на тези въпроси.

Не е ирония на съдбата, че България посрещна и 2022-а като 2021-а – с големи новини за газа, и то какви. Увеличение с 30% от 1 януари, обявено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и скандал с доставките на азерски газ, единственият различен от руския, който потребява България.

На 1 януари м.г. тръгна руският газ по втората линия на “Турски поток” през България, а тогавашният премиер Бойко Борисов пък обяви “пълна диверсификация” заради първите количества азерски газ, влезли през връзката край Кулата. Когато бъде пуснат в експлоатация интерконекторът с Гърция, синьото гориво от Азербайджан ще минава оттам, както е по договор. Но интерконекторът не беше готов - нито до 30 април м.г., както се предвиждаше първоначално, нито до края на 2021 г., а сега обещанието е да бъде пуснат в експлоатация на 1 юли 2022 г. Случи ли се, азерският газ ще влиза през тази газова връзка - 1 милиард куб. м. годишно, близо ⅓ от българската консумация – ако дотогава 25-годишният договор за доставка на азерското синьо гориво не е разтрогнат поради активни мероприятия в тази насока.

Държавната компания “Булгаргаз” е сезирала Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) заради теч на поверителна информация - клаузи от договора за азерския газ.

“Булгаргаз”, ДАНС, икономически шпионаж…

Не е толкова важно откъде е изтекла поверителната информация, заради която “Булгаргаз” е сезирала ДАНС - от самата “Булгаргаз”, КЕВР, Българския енергиен холдинг (БЕХ) или персона на висша публична длъжност (бивша или настояща). При ниските нива на сигурност и високата пропускливост на администрацията това не е никак трудно. Скандалът ще навреди на отношенията с доставящия азерски газ консорциум, който реагира остро на изтичането на клаузи от договора - и това несъмнено е една от целите му. Това се случва в годината, в която най-накрая трябва да тръгне интерконекторът. Но също и в годината, когато трябва да се сключи нов договор с “Газпром”, тъй като старият изтича през 2022 г. Тепърва ще се договарят количества, срок (Москва “съветва” да е за поне 10 години), транзитни такси, ценообразуване, при това в контекста на Зелената сделка. България е държавата в ЕС с най-тежка зависимост от руския природен газ, а несигурните азерски доставки ще отслабят преговорните ѝ позиции.

Енергийни експерти заподозряха изпълнителния директор на “Булгаргаз” Николай Павлов, че възпрепятства влизане на по-големи обеми азерски газ в България. Доставките са около 350 млн. куб. м, малко над една трета от договорения обем. Самият Павлов обясни публично, че инфраструктурата не позволява - “те доставят колкото имат възможност и колко са съгласни“ (по bTV), но са склонили да доставят чрез друг газопровод. Николай Павлов е шеф на “Булгаргаз” от началото на 2016 г., свързват го с бившия енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев, но и с президентската институция, тъй като беше министър на енергетиката в първия служебен кабинет на Румен Радев.

По кого удря новият скок с 30%

Дори и с повишението с 30%, определената от КЕВР цена на природния газ от 1 януари пак е значително по-ниска от тази на газовите борси в Европа, но все пак солена за държавата с най-нисък стандарт и покупателна способност в ЕС. Заради мораториума на цените на електроенергията, парното и ВиК услугите, наложен от 47-ото НС до 31 март, поскъпването на газа ще се отрази най-силно на газифицираните домакинства, на детски градини и кметства.

Част от битовите абонати, които са на газ, използват все повече електроенергия, а студената зима още не е дошла. Повишената консумация натоварва енергийната система и създава потенциален риск за сигурността на доставките.

В обща позиция след налагането на мораториума трите електроразпределителни дружества вече заявиха, че от септември м.г. са в “сериозна ликвидна криза”, а инвестиционните им и ремонтни програми са “застрашени от неизпълнение”. Новите цени на газа ще оскъпят допълнително строителни материали и продукти на химическата индустрия, поскъпнали още от 2021 година.

Сметката ще платят българските данъкоплатци

В същото време топлофикациите и тецовете, които са най-големите потребители на природен газ в България (на тях се пада една трета от доставките на синьо гориво), ще осигуряват топлина на клиентите си на цени от 1 юли м.г. А цената на заплащаното от тях синьо гориво към момента е нараснала близо три пъти, отбеляза и председателят на КЕВР Иван Иванов. Най-задлъжнялата – и практически фалирала от години – е Столичната топлофикация, един от най-големите консуматори на природен газ в България. Освен на граждани, тя доставя топлоенергия и за сградите на изпълнителната власт, висши учебни заведения, болници, училища, театри и др., които се намират в столицата. Не е известно какви са техните задължения към дружеството, чиито 131 милиона лева дълг отново пое държавата в лицето на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така една група потребители са дискриминирани за сметка на други, възползващи се от известното правило “too big to fail”. Сметката обаче я плащат всички данъкоплатци, независимо с какво се топлят.

В публични изявления по телевизиите премиерът Кирил Петков нарече увеличението “абсурдна мярка”, заяви, че не е защитен общественият интерес и изрази надежда още през януари парламентът да смени членовете на КЕВР, чийто мандат е изтекъл (в т.ч. на председателя Иванов). Всъщност Петков преповтаря намерение, обявено от него след като парламентът гласува кабинета. Освен че обеща най-добрите професионалисти, а в коалиционното споразумение е предвидено и разширяване на експертния капацитет на КЕВР, Петков даде дума и да не се меси в работата на регулатора. Макар че по Нова телевизия вчера се изненада, че Комисията не е обсъдила с управляващите решението си за увеличението…

Не е ирония на съдбата, че и тази година 1 януари е “газов” за България. Тежки зависимости са.