Борислав Цеков: Конституцията не пречи на съдебната реформа*

В Народното събрание се обсъжда (за пореден път) дали да се правят промени в Конституцията, да се създава комисия по промените и прочие. Няколко съображения защо, като конституционалист, съм резервиран към този процес. Това коментира във "Фейсбук" Борислав Цеков.

Първо, 47-то НС страда от остър дефицит на обществено-политическа легитимност и представителност - беше избрано на историческото дъно на избирателната активност (40.23%). И точно този Парламент да променя Конституцията, която беше гласувана с повече от три четвърти мнозинство от VII ВНС, което беше избрано при избирателна активност от 90,79%? Дори и да се сглоби конституционно мнозинство в настоящия Парламент, промените, които би гласувал, ще са нетрайни и политически силно оспорими тъкмо поради ниската му обществено-политическа легитимност.

Второ, досега са лансирани в най-общ вид няколко идеи за конституционни промени - от Президента, от ДБ и от ДПС. Всички те обаче отново са свързани с т.нар. "процедурна демокрация" - как да се конструира Висшият съдебен съвет, какъв да е мандатът на главния прокурор, да се разшири ли гражданското участие, да се въведе ли индивидуална конституционна жалба.

Всички тези предложения, дори и да бъдат приети накуп, с нищо няма да променят осезаемо нито качеството на правораздаването, нито качеството на българската демокрация.

Защото истинският проблем на България е икономическият, а не процедурната демокрация. Участвал съм като народен представител, включително и като член конституционната комисия в 39-то НС, при промените през 2003 г. и 2005 г. и тогава възразявах със същите аргументи на опитите да се излиза извън минимално необходимите промени, свързани с ЕС и отчетността на магистратите.

Като конституционен експерт през 2015 г. на заключителното изслушване в конституционната комисия изтъкнах, че обособяването на две колегии във Висшия съдебен съвет, което беше представяно като венец на съдебната реформа, няма да промени нищо нито в кадровата политика, нито в качеството на правораздаването, поради което след няколко години ще си говорим отново за същите неща.

Е, приеха ги, естествено нищо не се промени, както предупреждавах, сега пак говорят за подобни конституционни промени. Омагьосан кръг. Защото реалната съдебна реформа е да се променят, в съответствие с натрупаните практически проблеми, процесуалното и материалното законодателство, съдебните експертизи, подготовката на съдебните кадри и пр.

Това няма нищо общо с Конституцията и тя не пречи по никакъв начин на такава съдържателна съдебна реформа.

По отношение на пряката демокрация и индивидуалната конституционна жалба - това също са въпроси, от които не зависят реалните проблеми на България.

Казвам това от позицията на един от основните първопроходци на тези идеи още от 2000 г., благодарение на чиито законодателни инициативи в 39-то НС и обществената дискусия по тях, която събудихме, по-късно беше приет законът, който позволява да има гражданска инициатива за национален референдум.

Вече имаше три национални референдума, които се проведоха по искане на гражданите. Това да реши някой от реалните проблеми? Сигурно може да се усъвършенства още процедурата, но това се решава със законодателни промени, а не с промени в Конституцията. Дори и с конституционна поправка да се въведе задължение на НС да разглежда законопроекти, внесени с подписка, т.нар. "народна законодателна инициатива", това няма да има никакъв съществен практически ефект.

А има ли илюзии, че като се приеме индивидуалната конституционна жалба (идея, която се търкаля в експертното и обществено пространство от повече от 20 години и има редица недостатъци), нещо ще се промени в качеството на българската демокрация? Хайде да ги приемем, пък да си говорим след 3-4 години пак.

Нищо няма да се промени по този начин и с тези идеи.

Защото това са процедурни детайли, които не решават реалните проблеми на България.

А истината е, че нито един от реалните проблеми на България - бедност, корупция, изостаналост - не се дължи на Конституцията и няма връзка с конституционния ред. Дължат се на калпава политика и калпаво управление. Конституцията няма да смени политическата култура на избирателите, нито пък ще ще избере вместо нас по-компетентни и по-некорумпирани управници. Концентрирането на общественото внимание върху процедурната демокрация е подмяна на реалните проблеми. И израз на безсилието на управниците да ги решават.

Призовавам депутатите в този Парламент да се съсредоточат върху реалните проблеми, а не да стават поредното доказателство за прословутата аксиома на "Цеков-Бернщайнер-Смит", която повтарям от две десетилетия - колкото по-безидеен и по-неспособен да реши реалните проблеми е един политик, толкова повече се концентрира върху амбиции да промени Конституцията.

* Заглавието е на ФАКТИ