Токаев обеща „Нов Казахстан” след опита за преврат

Мирните протести в Казахстан бяха използвани от терористи, но сега градим нова държава. Благодарение на мерките, взети от президента Касъм-Жомарт Токаев, Казахстан отблъсна атаките и победи насилниците. Сега животът се върна към нормалното. Това заяви казахстанският зам.-министър на външните работи Роман Василенко на пресконференция в сградата на МВнР на Казахстан в Нур-Султан, на която специално беше поканен репортер на ФАКТИ.

Екипът ни беше поканен във връзка с януарските протести, при които 238 души загинаха, а мнозина други бяха ранени.

„Както знаете, 2022 г. започна с безпрецедентни трагични събития в Казахстан. Мирните протести започнаха на 1 януари в района на Мангистау в Западен Казахстан и се разпространиха в други региони на страната. От тях се възползваха въоръжени терористични и престъпни групи, религиозни и политически екстремисти. Те извършваха грабежи, повреждаха сгради, доставяха и раздаваха иззети оръжия, които след това бяха използвани срещу служителите по сигурността и цивилните”, каза Василенко, който е бивш дипломат в казахстанските посолства в САЩ и Великобритания, както и бивш посланик в Словакия.

„Изправихме се пред безпрецедентен акт на агресия. Според продължаващото разследване на тези събития целта на въоръжените престъпници е била да дестабилизират обществено-политическата обстановка в страната и да извършат преврат. Благодарение на мерките, предприети от президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, включително решението му да въведе извънредно положение на 5 януари, да започне антитерористична операция и да поиска временна подкрепа от Организацията на Договора за колективна сигурност за защита жизненоважни държавни сгради, Казахстан успя да отблъсне атаките и да победи извършителите на насилие. Сега животът се върна към нормалното”, каза още дипломатът.

Казахстан остава твърдо ангажиран със защитата на правата на човека и всички наши международни задължения, посочи още той. Президентът Токаев няколко пъти е заявявал, че органите на реда трябва да разследват не само замесените във въоръжените вълнения, но и тези, които са превишили правомощията си. Прокурорите вече са образували 180 наказателни дела по оплаквания за изтезания.

Сега фокусът е насочен към по-нататъшно реформиране и трансформиране на Казахстан в полза на цялата нация. На 11 януари президентът Токаев се обърна към парламента и обеща да създаде „Нов Казахстан”. Според указанията на президента през март правителството ще представи цялостен план за това как да увеличим просперитета на нашите граждани и да намалим бедността в Казахстан. В политическата сфера държавният глава възложи на народни представители и кметове да се ангажират повече с обществеността с цел по-нататъшна демократизация на страната ни, заяви Роман Василенко.

Както неотдавна отбеляза президентът Токаев, основните цели на реформите включват изграждане на справедливо общество, демонополизация, провеждане на политическа трансформация, ускоряване на икономическото развитие на страната и гарантиране на върховенството на закона. В средата на март президентът ще произнесе обръщението си към нацията, с което ще обяви нова програма за политически реформи. Това ще бъде много важна стъпка в изграждането на Нов Казахстан. Позволете ми да добавя, продължи Василенко, че от 2019 г., по инициатива на президента, ние вече приложихме четири пакета политически реформи, които подобриха изборния процес в страната, насърчиха диалога между обществото и правителството, бе въведена 30-процентова квота за жени и младежи в партийните листи за изборите, насърчиха религиозните свободи и допълнително защитиха човешките права.

През 2022 г. Казахстан отбелязва 30 години от създаването на дипломатически отношения с редица европейски държави, включително България. На 23 декември 1991 г. България признава независимостта на Казахстан, а на 5 юни 1992 г. между двете страни са установени дипломатически отношения. Двустранните отношения се изграждат въз основа на Декларация за по-нататъшно развитие на приятелските отношения и сътрудничеството между Република България и Република Казахстан от 15 септември 1999 г. и Съвместно заявление за по-нататъшното развитие на отношенията между Република България и Република Казахстан от 25 септември 2003 г. Допълнителна рамка за развитие на отношенията е подписаното на 21 декември 2015 г. Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, ратифицирано от Република България на 20 декември 2016 г.

През годините Казахстан и ЕС непрекъснато развиват и укрепват отношенията си. ЕС е основният търговски и инвестиционен партньор на Казахстан, който представлява повече от 40% от външната търговия. Около 40% от преките чуждестранни инвестиции в Казахстан са привлечени от ЕС. В Казахстан работят над 4000 компании с европейско участие и 2000 съвместни предприятия. Отношенията между Казахстан и ЕС бяха допълнително засилени след посещението на президента Токаев в Брюксел миналия ноември, по време на което той се срещна с представители на ЕС и Белгия, както и с представители на бизнеса. Като активен застъпник за насърчаване на сътрудничеството с ЕС в регионален формат, ние обръщаме специално внимание на засилването на сътрудничеството си в съответствие с регионалните приоритети на ЕС, включително правата на човека, Афганистан, изменението на климата и зеленото бъдеще, заяви още Роман Василенко.

Относно отношенията на Казахстан с Русия, казахстанският дипломат посочи, че президентът Токаев е опровергал изявленията, че Казахстан вече е длъжник на руския президент Владимир Путин, като нарече подобни изявления „празни думи“, особено след като контингентът на ОДКБ не е личната армия на руския президент, а е част от ОДКБ - организация, в която Казахстан е член. Мироопазващият контингент включваше сили на всички страни членки на ОДКБ, не само на Русия, и този факт често се подценява от медиите. Също така си струва да се отбележи, че стабилният Казахстан отговаря на интересите на Русия, не на последно място поради нашите съюзнически отношения и дългата ни граница, заяви Василенко. Президентът Токаев заяви ясно, че няма никакви предварителни условия от Кремъл и не се говори, че Казахстан трябва да върне услуги. Казахстан ще продължи да развива сътрудничество с всички свои международни партньори, включително САЩ, ЕС и Китай. Правим това от обявяването на независимостта и този курс няма да се промени, заяви Василенко. ЕС е най-голямият инвеститор и търговски партньор на Казахстан, той е източник на инвестиции и технологично ноу-хау. От 370 милиарда долара, инвестирани в Казахстан досега, 160 милиарда долара идват от страни-членки на ЕС.

Твърденията, че Казахстан ще се откаже от многовекторната си външна политика, защото е получила подкрепа от ОДКБ, са просто погрешни. ОДКБ е междуправителствена организация. Когато президентът Токаев поиска подкрепа от ОДКБ, той не я поиска от Русия, а от организация, в която Казахстан е един от основателите. „Казахстан остава отдаден на своята многовекторна външна политика, която ни служи добре през годините. Благодарни сме на другите държави-членки на ОДКБ, че се съгласиха да подкрепят страната ни в момент на нужда. Едновременно с това ще продължим да развиваме сътрудничеството си с ЕС, Съединените щати и Китай. Както отбелязах, ЕС е най-големият търговски партньор на Казахстан, докато американските компании са допринесли с 15% от ПЧИ и са изиграли ключова роля в развитието на ключови сектори на нашата икономика. Междувременно Китай и Казахстан развиват сътрудничество чрез инициативата „Един пояс, един път“ и казахстанската програма Нурли жол. В крайна сметка в наш интерес е да работим и да си сътрудничим с всички наши международни партньори”, заяви Роман Василенко, зам.-външен министър на Казахстан.

Казахстан е много загрижен за продължаващото напрежение между Русия, Украйна и западните страни. Като държава, която винаги дава приоритет на диалога и преговорите, ние силно вярваме, че дипломацията е единственото решение на тази криза. Нарастващото напрежение може да има опустошителни последици, които никоя страна не е планирала, включително кървав военен конфликт и икономически трудности. Затова Казахстан призовава всички страни да деескалират ситуацията и да намерят дълготрайно решение, за което всички страни могат да се споразумеят, подчерта Роман Василенко. Казахстан е готов да предложи всякаква подкрепа, която може да допринесе за разрешаването на кризата. Като страна, която има значителен опит в посредничеството (включително по сирийската криза чрез процеса от Астана и иранската ядрена програма), ние сме готови да действаме като обективен и безпристрастен посредник и сме готови да предложим Казахстан като платформа за дипломатически преговори между всички страни, ако има такъв интерес, посочи още зам.-външният министър.