Българските работници трябва да осъзнаят, че имат мощ

Българските работници имат права, нашето законодателство е едно от най-добрите в ЕС. Те трябва да осъзнаят, че имат мощ и инструменти, но трябва да имат и кураж. „Ако отбелязваме Деня на труда един път в годината с мотивацията да пием по бира, ние не сме допринесли с нищо този ден да бъде наш празник“, каза в интервю за БТА икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

Интервюто е направено по повод 1 май – Международен ден на труда, ден, в който отбелязваме обществените и икономическите постижения на работническото движение, припомняме си за правата, които са извоювани и не трябва да губим, както и осмисляме новите предизвикателства в сферата на труда.

На 1 май 2022 г. синдикатите и работниците в България трябва да се борят за такова увеличение на трудовото възнаграждение, което поне да покрие инфлацията, която се очаква да надскочи 20%, каза Ваня Григорова. Почти 1,4 млн. души в България не могат да покрият жизнения си минимум с парите, които изкарват от труд, допълни синдикалистът. По думите на Григорова това са всички със заплати до 1000 лева. Според последните данни, публикувани от Министерството на финансите, 56 на сто от хората, които получават трудови доходи, са с данъчна основа до 1000 лв., което означава чисто 900 лв. Като брой това са почти 1,4 млн. души. От тях 870 000 са със доход на и под минималната работна заплата, посочи икономическият съветник на КТ „Подкрепа“. Според Ваня Григорова такъв доход обрича семействата на мизерия, особено ако няма втори работещ в тях.

По думите на синдикалиста в днешния ден под заплаха и натиск от страна на работодателите са и някои допълнителни възнаграждения като клас прослужено време. Работодателите от години се опитват да премахнат възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, а това би довело до един значителен спад на трудовите възнаграждения, които и без това са ниски, посочи Ваня Григорова. Това не е архаизъм, добавката се изплаща по различен начин в различните държави, но се изплаща, заяви икономическият съветник на КТ „Подкрепа“.

Все още българските граждани имат очаквания, че някой друг ще защити правото им на труд , правото им на достойно възнаграждение, смята Ваня Григорова. По думите ѝ има обвинения, че българските работници са получили твърде много права през социалистическия период на развитие на страната. И това не е лошо, но всъщност получавайки наготово права, без да се бори за тях, българският работник е станал твърде пасивен.

Синдикатите на централно ниво са тези, които трябва да напомнят, да провокират работниците, така че да защитават правата си, каза Ваня Григорова в отговор на въпрос. „Именно това правя аз непрекъснато, включително в последните месеци на война в Украйна. Именно поради факта, че настоявам хората да търсят правата си, да искат увеличаване на възнагражденията, получих упреци, че ги карам да се бунтуват. Не това не е бунт, това е законово право на работника да изисква от работодателя да оцени по достойнство неговия труд“, заяви синдикалистът.

Тя напомни, че има немалко хора, които казват – „ако не ти харесва, тръгни си“, но според нея да си тръгнеш, означава да избягаш. Напускането на работното място, емиграцията от родината не са решения и не помагат за запазване на човешкото ни достойнство. Десетки хиляди са минимум работниците, които потенциално могат да бъдат застрашени от спрените доставки на газ, защото това засяга химическата индустрия, стъклопроизводството, машиностроенето и металургията, ТЕЦ-овете, които работят основно на газ, каза в отговор на въпрос Ваня Григорова.

По отношение на правата на работниците от Украйна, синдикалистът каза, че трябва да бъдат защитени правата на българския работник, за да бъдат защитени и правата на украинските работници. Свободни работни места ще се намерят, но няма да се намерят такива, на които да получават нормално възнаграждение и да се спазва напълно трудовото законодателство, смята Ваня Григорова. Тя посочи, че заради това КТ „Подкрепа“ продължава да настоява украинските бежанци, които са потенциални български работници, да имат достъп до информация за това какви права имат в страната и откъде могат да получат помощ.

Попитана дали има опасност да се изкриви пазара, Ваня Григорова посочи, че всеки приток на работна ръка от други държави, подлага под натиск трудовите възнаграждения в приемащата страна. Това го правим и ние като български емигранти в Западна Европа, това е стандартен икономически и социален процес, който поставя работниците в конкуренция помежду им, а когато има конкуренция между предлагащите труд, тогава получаващите труд - работодателите, са в по-силна позиция.

„Но трябва да се знае, че част от работниците от чужбина не са склонни да приемат условията, които им предоставят българските работодатели. Ако имат възможност, а често имат, те бързо напускат страната и отиват, подобно на българските работници, в Западна Европа. Без гарантиран жизнен минимум, най-достъпното решение е да си тръгнеш от страната“, заяви синдикалистът. По време на пандемията се появиха форми на несигурна заетост като част от куриерските услуги, доставките на храна по домовете и други, каза в отговор на въпрос Ваня Григорова. Тя посочи, че това са уязвими работни места, тъй като в огромната си част работниците се трудят без постоянен трудов договор. Хората получават заплащане съобразно извършените доставки, но в повечето случаи това не зависи от работника. Тези хора са в много тежка трудова ситуация, нямат гарантиран доход, допълни тя.

Масово хората в страната се наемат на 4-часов работен ден, а всъщност работят много повече. Мнозинството от тях получават под минимална работна заплата. В сектора за почистване пък има фирми, които предоставят работна ръка с трудови договори при работен ден от два часа, това е честа практика в столицата, каза Ваня Григорова. По думите на експерта проблем е, че не се публикува информация за типа на сключените договори, за трудовите възнаграждения. За да получим част от тези данни, трябва да чакаме някой депутат да постави въпрос в Народното събрание, за да бъде предоставена тази информация от страна на министъра на финансите, което не е така в нормалните държави.