Боян Чуков: Оставането на Ердоган на поста зависи от външен фактор

Г-н Чуков, какво се случва в Турция, според вас?

В Турция се забелязва, че се провежда “технологията” Оранжевата революция, каквато видяхме в Украйна, след това приложена и в т.нар. Арабска пролет. Виждаме и външните сходства като масово използване на Туитър, мобилни телефони, удряне на тенджери с лъжици, включване на жени и деца в протестите. Така че е повече от очевидно, че не става дума за спонтанен протест, а за много добре премислено, програмирано и подготвено мероприятие. В подкрепа на тази теза е и това, че бие на очи почти мигновената замяна на екологичните и икономически лозунги с чисто политически. Някои анализатори вече сравняват площад Таксим” с “Тахрир” в Египет. Бих казал, че е още рано да се прави такава аналогия, но нещата вървят натам.

Този анализ изключва ли и реалния вътрешен протест на различни среди на турското общество срещу политиката на премиера Ердоган?

В Турция има националисти, кемалисти, поддръжници на Ататюрк, както и ислямисти. Но се вижда ясно, че всичко е насочено единствено срещу управлението на Ердоган. Президентът Гюл много хитро излезе от ситуацията, като призова и Ердоган, и вътрешния министър, и кмета на Истанбул да бъдат по-меки и демократични. Това, че включително и Катрин Аштън, която отправи критики към позицията на Ердоган, показва, че след тези събития Турция се отдалечава все повече от Европейския съюз и възможността да бъде негов член все повече се свежда до съвсем минимални вероятности. Протестите срещу разрушаването на парка е само повод, но не причина за това което се случва по улиците и площадите на Истанбул днес. Истинската причина е, че Ердоган се оказа в ролята на Мубарак. Става дума, че той се опитва, например, да играе и неговата роля, и тази, която играеше украинският президент Кучма през 90-е години: и на нашите, и на вашите, та нито на нашите, нито на вашите, както се казва. От Турция се очакваше, особено след като Съветът за сигурност към ООН благодарение на позицията на Китай и Русия, не позволи да се създаде зона, забранена за полети, да влезе с войските си в Сирия и да реши проблема с кризата там.Турция не го направи. Ердоган се опита да играе и с Русия. Да не забравяме, че той подкрепи Русия за Южна Осетия и Абхазия, че Анкара и Москва сключиха много споразумения в областта на енергетиката. Бих обърнал внимание и на факта, че когато Турция приземи самолет с руска военна техника, Русия странно замълча. Защото играта беше много по-голяма- на турската армия се разчиташе да реши проблема в Сирия и въпреки многото поводи, които й бяха дадени, не го направи. И оттук-нататък има още един момент, който е изключително важен. Много се говори за турската икономика и за това, че тя се развива перфектно. Турската икономика се развиваше перфектно през последните години поради факта, че тя беше най-дотираната икономика в региона. Капиталовложенията и инвестициите, които идваха от Саудитска Арабия и Катар, бяха огромни. Това позволи на Турция , например, да вдигне осем пъти парите в здравеопазването си, да започне да произвежда бойна техника, да направи 30 000 км пътища и да започне да гради огромни инфраструктурни проекти. Затова Турция трябваше да изпълни плана на Саудитска Арабия и на Катар, както и този на САЩ по отношение на Сирия. Турция не го направи и причина за това е политиката на Ердоган. От друга страна, той започна да работи за стратегическите цели на неоосманизма, с много мощна геополитическа проекция, която обаче не всеки път съвпадаше с плановете за глобална агресия на САЩ и на локалните играчи от типа на Израел, Саудитска Арабия и Катар.

А удовлетвори ли другия значим свой международен партньор-Русия?

От факта, че Турция не навлезе в сирийска територия Русия трябва да е най-доволна. В този план събитията в Турция през последните дни са нещо като жълт картон, вдигнат на премиера Ердоган, който при определено развитие на обстановката, може да бъде заменен с червен. Всичко зависи от това по какъв начин тези протести ще бъдат подхранвани с външен ресурс. В случая оставането на Ердоган на премиерския пост зависи от външен фактор.

Т.е.засега се дава шанс на турския премиер?

Трябва много внимателно да се следят действията на армията. До този момент турските военни само наблюдават ситуацията, но армията не се е включила във вълненията. Което означава, че тя ще се намеси, когато Ердоган си тръгне от властта. Самият факт, че не се е намесила до този момент показва, че нещата са “на кантар”. Ако вълненията получат още повече външна подкрепа, премиерът ще падне от власт.

Не омаловажавате ли вътрешния потенциал, който обедини протестиращите?

Подобни събития никога не са спонтанни. Те винаги имат вътрешна организация, финансиране и както вътрешна, така и външна логистика.

В този смисъл каква прогноза за развитието на ситуацията в Турция можем да направим, за съдбата на премиера и на президента?

Президентът Гюл се опита да се изтегли и вероятно той ще запази своите позиции. Знаем за намеренията на премиера Ердоган догодина да се кандидатира за президентския пост. Ситуацията обаче като че ли наклонява везните към следващ мандат на Гюл. Защото и Ердоган, и външният министър Давутоглу прекалиха с неоосманистките си амбиции, които влезоха в противоречие с глобалния американски геополитически код и локалните геополитически интереси както на Саудитска Арабия, така и на Израел.