Кога ще се научим да си подаваме ръка, а не да критикуваме постфактум

Кое е по-лесно – да направиш нещо добро, защото знаеш и можеш, или да критикуваш, че нещо не се прави както трябва, но постфактум?
Такъв повод ни даде вицепрезидентът Илияна Йотова, след като участва в телевизионно интервю.

Тя каза, че първоначалното ни отношение към бежанците от Украйна е било повод за гордост, защото сме се отворили и сме ги посрещали, но след това, вече при работата с тях във вътрешността на страната, сме правели гаф след гаф.

Йотова също така акцентира, че в битието си на евродепутат е натрупала огромен опит в справянето с бежански кризи, защото е пътувала много, сблъсквала се е с много казуси и е наясно с проблематиката.
Но, видите ли, никой не се обърнал към нея.

Е, пита се в задачата - кога ще се научим да си подаваме ръка, а не да критикуваме постфактум. Когато виждаш, че нещо не се случва както трябва, кое му е трудното да вдигнеш телефона на премиера и да си поговорите. Вицепрезидент и премиер със сигурност си имат номерата.

Когато знаеш и можеш, но си вицепрезидент, ти е под достойнството да проявиш самоинициатива ли?

Да направиш контакт, да поговориш с ръководен човек, да обясниш, да споделиш. Кое му е трудното на това. Но, нейсе. По-лесно е да критикуваш, да коментираш от позицията на поста, а не да подадеш ръка…

А именно с подаването на ръка показваш, че си човек на място.