Доходите на Плевнелиев са публично известни

По повод публикации за нарушаване на закона и „източване на фирма „Линднер“ с 1 млн. долара“ от президента, Прессекретариатът на държавния глава заявява, че подобни твърдения не отговарят на истината.  Доходите и имуществото на Росен Плевнелиев и на неговото семейство са публично известни и достъпни на интернет страницата на Сметната палата от първия ден, в който той заема публична длъжност. 

През всички години, в които президентът е работил в реалния бизнес, той се е придържал към правилата на закона. За този период той е платил дължимите си данъци до последния лев, както в България, така и в страните, в които е работил.

Доходите на президента Росен Плевнелиев и имуществото, което той и семейството му притежават, са с изцяло доказан произход. Нещо повече, в работата си като бизнесмен той не се е обогатявал от обществени поръчки, не е „усвоявал“ държавни пари и не е приватизирал държавни дружества на безценица.

Тиражираните версии са очакван отговор на принципните и категорични позиции на държавния глава за запазването на държавността, на морала при назначението на лица на висши държавни длъжности и в подкрепа на справедливото гражданско недоволство от последните дни. Подобни твърдения имат за цел да отклонят общественото внимание от безпринципните назначения в политиката и от справедливите протести на българските граждани срещу тях.

Президентът на Република България ще продължи да защитава демокрацията, морала и интересите на народа, независимо от компроматните войни срещу него, е казва в официалното съобщение от Президентството.

Международно разследване на неназовани независими журналисти откри, че президентът Росен Плевнелиев е скрил 1 млн. долара в офшорка. Информацията бе цитирана от Афера.бг и разпространена от доста онлайн сайтове, между които и сериозни издания. Според информацията, която беше тиражирана,  Плевнелиев е източил инвеститора в Бизнес парка, Lindner с крупната сума. Парите са в офшорна фирма в Кипър, контролирана от настоящия президент на България, твърди и сайтът Silnabulgaria.com. Информацията от там обаче бе мистериозно изтрита.

Според публикацията офшорни фирми на държавния глава Росен Плевнелиев са били открити в Кипър.

През 1999 г. сделките са ставали, като управляваната от Плевнелиев "Линднер-Ирис Имобилен" е подписвала сделки за консултантски услуги с регистрираната в Кипър Inox Managment Ltd, представлявана от местния адвокат Джордж Киру. По договор Inox получава 110 000 долара за анализ на пазара на недвижими имоти в полза на Линднер, а освен това като консултант на Българска Инвестиционна Банка Inox получава и 311 000 долара за посредническа дейност, при покупка на банков офис от търговската институция за сградата, която Линдер строи на ул. "Лайош Кошут" 4.

Документите, с които разполага OSRA Bulgaria Ltd потвърждават, че Росен Плевнелиев е действителен (краен) собственик на фирмата, а достъп до авоарите е имала първата му съпруга Вероника Плевнелиева.

Никой не определя точно какво е това международно разследване, според запознати има и разминаване в датите на цитираните документи.

Факти. бг припомня, че офшорна зона не е "мръсна дума" и не е единствено и само символ на корупция

Офшорните зони притежават две характеристики: ниско данъчно облагане за лицата регистрирани в зоната, които не извършват търговска дейност в нея и законово регламентирана защита на неразкриваемостта на действителните собственици на капитала на регистрираните компании и на банковата тайна.

Разбира се, офшорните зони са изключително удобни за съхраняване и трансфер на пари с криминален произход. Но в никакъв случай това не е валидно за всичко и всички, и не значи, че всеки един офшорно регистриран бизнес е свързан с противозаконни дейности.

Не всички офшорни зони могат да бъдат поставяни под един знаменател. Например Кипър, Лихтенщайн, Швейцария и Люксембург, които са в Шенген работят по европейските стандарти и имат утвърдени и признати правила за проверка на инвеститорите. Зони като примерно тази в Панама се ползват с негативен имидж. В законодателството на някои други европейски държави като Австрия, Унгария и Словения има "офшорни" елементи, но това не води отричането им от "хардлайнери" като Франция и Германия.

Повечето от шенгенските офшорни зони са със сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с всички европейски държави, включително Румъния и България. Например последният утвърден акт от предходното Народно събрание бе Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Конфедерация Швейцария (това изглеждаше парадоксално на фона на събитията, които се разиграваха извън парламента).

Би могло да се твърди, че поради безпрецедентно ниския корпоративен данък България също има частичен офшоритет.