Сите македонци не са биле на стадиона у Скопие!

Връщам се от Гърция със спомени за бъдеще. Хората, които виждам повече от 20 години вече не се крият, че говорят на стар български диалект. От време на време се спират, за да са сигурни, че разбирам всичко и пак продължават. „Дедо му на Пандо от Костур (Кастория) не разбирашè гръцки! – споделя с мен Елефтерия – собственичка на хотела – бугарски зборваше само“. Братовчед ми Василис гордо ми заяви, че „чупите“ (щерките) учат бугарски в Кавала и Комотини. Все още не е дошло времето за български училища в Егейска Македония разбира се, но промяна има и тя трябва да се знае. По тези места загубени от България, нашият език все още е „табу“.
Пазарната икономика, обаче има и положителни черти. А именно в полза на общуването ни с останалите в Гърция наши братовчеди „македонци“. Следствие на наплива на туристи от България към плажовете на Егейско море, в училищата по Туризъм вече се изучава и български, наравно с английски, немски и руски. Пролуката в гръцката политика само може да нарасне, ако се действа разумно и без политически национализъм. Безкрайната верига от камиони, въпреки неудобствата за туристите, е доказателство, че икономическа пътека има и тя води в добра посока. Не бива гъркоманите, нито сърбоманите да ни отвличат вниманието от най-важното – да спасим връзките с нашите приятели, останали извън границите на България!
Много вода по Струма, смесена с кръв е изтекла в Мраморно море от Балканската война до днес. Гърция държи палмата по жестокост в Европа с първия концентрационен лагер за българи, на остров „Трикери“. Минали са десетки години с насилствено погърчване на останалите в Егейска Македония наши братовчеди. Всички имена на села, градове и реки са сменени. Дори каменните плочи на мъртъвците са нови, с имена на гръцки. Съвременната гръцка политика за „асимилация на славофоните“ се различава от предишната наситена със жестокост, но си остава коварна. Само два примера, показват тенденцията. Първо – децата се отбиват от най-ранна възраст от „бабите“ и се прибират в детски градини, където учителките са от Атина. Втора мярка са смесените бракове. Насърчават се финансово етнически гърци и гъркини да се женят за „македонци“. Въпреки това „кандилото“ трепти и не гасне.
Трябва ли да атакуваме противоречията и лицемерието на Атина, които бодат на очи? Пред българите се откриват нови възможности. Гърците не крият, че македонския език е български. Признават с половин уста "Северна Македония", но табели по пътищата има само за "Скопие". Гръцката неприязън към политическите претенции на властите от Вардарска Македония към Егейска Македония, може да се използва успешно от България, за разпространяване на българското влияние, чрез изучаване на български език в Егейска Македония. По този начин, ще отървем гърците без много врява, а и нас самите, от "македонизма".
От дума на дума обаче, Василис ме изненада. От толкова години „шетайне“ из Бугария, по синорите (границите) граничарите на „Промахон“ започнали да го разпитват: „Дека ке ойте, при кой ке бийте и за колко време?! – гледат ни недружелюбно - Зàщо се стори тàка?“
Обясних му, че отношенията между Скопие и София се влошават. Разказах му за позорното поведение на публиката по време на мача Македония – България. Василис ме прекъсна „Па Скопяните и наска не ни милват (обичат)!“
„Слушай Василе, рекох му аз – Като идвате у Бугария пойке (повече) не сте „македонци“! Рèчи само – ние сме гърци - и ке ти биде мирна глàвата!“
Използвам случая да кажа на тези, които търсят отмъщение за Сърбоманите от Скопие, три пъти мислете, един път режете!
Още нема стадион, който да собере сите Македонци, милеещи за Бугария!