Ако „децата“ в ПП са шарлатани, „баща им“ какъв е?

Президентът Радев се обигра на поста и това някак започна да му харесва. Хем да е президент - разбирай почетно караулна представителна длъжност, която трябва да играе ролята на обединител, ако и да е с високо вдигнат юмрук от време на време, хем да е премиер в сянка – разбирай да дърпа ушите, пардон конците на министрите в служебния кабинет.

И в тази си роля на някак самодостатъчен, надали е искал да управлява толкова дълго със служебен кабинет, но пък и не се отказва, защото влачи нещата във времето, той показа и колко е докачлив като човек. Радев определено не пропуска да отговори всеки, който дръзне да го провокира, засегне, обиди или накърни честа му.

Преди години врагът беше Бойко Борисов. Беше ясен и определен - лидерът на ГЕРБ е виновен за всичко. Сега обаче наблюдаваме нещо ново. Радев признава, че е създал Кирил Петков и Асен Василев като политически фигури, но понеже те се еманципираха и не свирят по гайдата му, разбирай не може да им влияе, както той си го е представял, изведнъж Киро и Асен станаха шарлатани, пък били те и харвардски.

И така идваме до резонния въпрос: Ако „децата“ в ПП са шарлатани, „баща им" какъв е?

Всъщност, някак гадно е баща да се отказва от децата си, пък били те доведени или припознати. Нали си им давал все пак хляб в устата.

Президентът обвини в "шарлатания" съпредседателя на "Продължаваме промяната" Асен Василев и подкрепи думите си с наивното самосъжаление, че е допуснал хора като Петков и Василев да откраднат надеждите на хората. Кои надежди? Какви надежди? Защо надежди? И кой, всъщност, говори за надежди?

Разбира се, когато става дума за Румен Радев, няма как по темата да не се включи и Корнелия Нинова. Тя нарече думите на президента за шарлатаните, които се били провалили – и него, разбирай Радев, и тях си, "трогателно за наивници". Също така според Нинова президентът направил и самопризнание, че се е занимавал с партийно инженерство. И какво… Това нещо ново ли е под слънцето. От „… мутри вън“ и до „шарлатани“. Градация в развитието на един държавен глава, за когото не трябва да забравяме, че е във втория си мандат. И надали му пука много…