Кой, кога и защо си „затваря очите“ при дърводобива? Добромир Добринов пред ФАКТИ

Във ФАКТИ пуснахме няколко материала за незаконен добив на дървесина. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Александър Дунчев също коментира темата, а след това и Стоян Тошев, директор на Изпълнителната агенция по горите. Сега пвед ФАКТИ говори с Добрин Добринов, експерт по горите в WWF в България.

- Г-н Добринов, вие следите какво се случва с горския фонд от години. Винаги преди зимата темата за дърва за огрев става много актуална. Тази година вашите наблюдение какви са…
- Преди отоплителния сезон тази година се случиха някой непредвидени неща. Те са най-вече във връзка с глобалната икономическа, включително и на европейски мащаб, криза, която се отрази и в България. Стана така, че при ограничен ресурс от горски фонд, когато говорим и сравняваме с периода преди кризите, Ковид и войната в Украйна, хората започнаха тази година да се презапасяват с дърва за огрев. Това са данни, които бяха изнесени от Изпълнителната агенция по горите. Същото показват и наши наблюдения. Свидетели сме, че постоянно се допълват списъците на домакинствата при кметовете, защото повече хората искат дърва за огрев. Това, в известен смисъл, и доведе до едни неприятни ситуации. Трябва да се разбере правилно, че при ползването на ограничен ресурс от дървесина, няма възможност да бъдат задоволени изискванията на всички български граждани, ако те започнат да ползват дърва за огрев.

- Но хората се ориентираха към дървата, защото другите начини за отопление поскъпнаха много…
- Това е така и е съвсем обективно. Но ползването на горски ресурси, съгласно Закона за горите, не определя стопанисването. Законът си поставя много конкретни цели за едно устойчиво и природосъобразно стопанисване на горския фонд. За целта се изготвят горскостопански планове и програми, определящи допустимия размер за ползване за 10 г., което се прави на база инвентаризацията на горите и методите за водене на сечи, регламентирани в наредбата за сечите в горите. Ето защо казвам, че ползването не се влияе от състоянието на пазара и не повлиява изобщо на това какви сечи трябва да се водят. А това е много правилно, защото така се защитава общественият интерес относно ролята на горите за опазване компонентите на околната среда. Но, в крайна сметка, така и ще имаме един постоянно възобновяващ се по най-устойчивия начин горски фонд. Това обаче хората не го разбират и си мислят, че, когато има натиск върху горската система, изведнъж ще се дадат някакви нови количества дърва. Това няма право на основание, дори и когато имаме някакво по-голямо търсене. Няма как такова търсене да породи някакво изменение на горското планиране. Така съвсем други са причините и основанията, при които се управляват горите. И това трябва да е ясно на българските граждани.

- Колко често се сблъсквате с проблема, че има посочена дадена местност за сечище, но този, който ползва сечището, излиза извън обхвата му…
- Често се сблъскаме с такива неща, но искам нещо да допълня към предишния въпрос. Става въпрос за едни анализи, които във WWF изготвяме периодично за незаконния добив. Първият анализ беше през 2006-а, после 2013-а, а последният е от 2018-а. Новият анализ се надявам да го приключим в средата на 2023-а. В тези анализи се опитваме да изследваме тенденция и да не казваме колко е незаконната дървесина с точност до кубик, а приблизителни стойности на база данни за добива, вноса, износа и ползването на дървесина, както защо и как е допусната подобна незаконна дейност. И тези анализи показват, че имаше известен спад на потреблението на дърва за огрев. По данни от 2017 година 41% от домакинствата в България са ползвали дърва за огрев. 4 години по-късно - през 2021 година, ползвалите дърва за огрев домакинства са 33% - или 8% по-малко. Средно едно домакинство е ползвало около 8 кубика дърва за зимния сезон и през двата посочени периода. Давам този пример, за да кажа, че е явна тенденция дървата за огрев да бъдат заменяни с други алтернативи за отопление. Като цяло тенденцията, според нас, е за намаляване на дървата за огрев за домакинствата, което ще е по-добре за природата. Що се отнася до нарушенията, говорим за изключително мащабни нарушения. Ние сме установявали неправилно изведени сечи. Става въпрос най-вече за превишаване на ползването, разрешено с позволителните за сеч. Грубо на годишна база около 10% от добива представлява превишаване на позволителните сеч. Това е престъпление по член 235 от Наказателния кодекс, но, за съжаление, този точно проблем с превишаването на разрешения добив не се наказва толкова сериозно. Иначе държавните органи са много стриктни по отношение на чисто бракониерските сечи. Говорим за дърводобив без никакво планиране, без никакви позволителни. Този тип добив се извършва обикновено от социално слаби граждани или от роми. При всички случаи там социално-икономическите условията играят водеща роля за извършването му. И тук става въпрос за малки количества – 1, 2, 3 кубика, карани с каруци, примерно. И тези случаи се преследват. Тези случаи потвърждават принципа: „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка.“ Големите нарушения от фирмите, когато говорим за превишаване и за кражби на стотици кубици от едно сечище - понякога между 500 до 1000 кубика, остават без наказание. За да се случва това, има и проблеми в законодателството.

- Вие следете законодателните инициативи, свързани с тази дейност. Какви слабости има и на какво обръща внимание, когато присъствате на заседанията в Народното събрание?
- Ние имаме изключително добър Закон за горите, който отразява защита на обществения интерес, а не само нуждата от ползването някакви ресурси. Основният проблем в този закон е, че Държавните горски стопанства, които стопанисват около 75% от горите в България, са натоварени с много публични функции. Те са натоварени с функции и по Закона за биологичното разнообразие, по Закона за защитените територии и т.н. Става въпрос, че тяхната организация е оставена на самофинансиране. Когато дадете изключително много правомощия, а в същото време хората трябва да си изкарат заплатите само от дърводобив, някак не става. Когато даваш правомощия, участвай и във финансирането. Говорили сме с много хора и фирми, които казват, че няма как да осигурят съществуването си, ако не си "затворят очите". Ако не се прави това, горските стопанства няма как да си осигурят поддържането на необходимия персонал. И така се стига до една взаимна толерантност, която е извън закона. Просто държавата тотално отсъства от казуса. Докато не се реши това, вечно ще си говорим за горските неволи. Просто хората казват, че виждат, че нещо не е наред, но си „затварят очите, защото иначе не могат да си гарантират заплатите през годината. Друг проблем е, че Изпълнителна агенция по горите е под шапката на Министерството на земеделието, както и Държавните горски стопанства, които се грижат за горите. И се получава така, че министърът на земеделието е шапката на всичко, а реално лявата ръка трябва да контролира дясната. И така стигаме до чисто психологически пречки пред контролните органи от структурата на ИАГ да установяват всички закононарушения и да ги наказват, да подават сигнали към Прокуратурата. Става въпрос за криворазбрана колегиалност към служителите на горските стопанства. Трябва да се прекъсне този порочен кръг. Всички усилия трябва да бъдат насочени не към гонене на кокошкарите с по 1 и 2 кубика, а да се обърне внимание на сериозните нарушения в горите. Има и проблеми с подзаконови наредби. От няколко години в работна група за промени в наредбата за сечите съм предупреждавал дори и Агенцията по горите да приведат Наредбата в съответствие със закона за горите, но никой не чува. Така през 2021 година вкарахме доста от текстовете на тази наредба в съда и преди няколко месеца магистратите отмениха 46 нейни разпоредби. Именно чрез такива подзаконови разпоредби се отварят много „вратички“ за незаконна сеч.