Доц. Георги Костов: Напът сме да загубим 120 милиарда лева

Доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и бивш заместник-министър на земеделието и горите, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Приложимо ли е, доц. Костов, за горите да бъдат акционерни дружества, да оперират при свободна конкуренция и да имат право на фалит?

В историята на България горите никога не са били свободни търговски дружества, които да имат право на фалит. Дори малкият опит от началото на миналия век с раздаването на концесии и възможности за експлоатация на държавните гори са с много негативен оттенък в нашето общество. И затова, когато се приемаше последният Закон за горите, който беше алтернатива на пълното бюджетно финансиране на горите, при което според бюджета трябваше да се изпълняват дейностите, които са т.нар. общополезни, публични. Когато не достигат средства, тъй като се финансират само от бюджета, те не се извършват. Този последен момент в управлението на горите чрез бюджет ние ще го запомним обаче с направените замени на държавни гори, които бяха и все още този казус не е разрешен докрай. Но не за това е въпросът.

Когато се прие Законът през 2011 г., на практика бяха спазени препоръките, дадени от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие, които позовавайки се на историческия опит в България и в цяла Европа, препоръчаха най-добрите практики, препоръчаха подобна форма на управление на държавните гори у нас. Тоест, те се управляват от държавни горски предприятия 6 на брой, но те трябва да се смятат като едно цяло, защото управляват всички държавни глави по един и същи начин. За това, че са 6, може да се добави разликата в регионалните условия, а лесовъдството и селското стопанство са регионални практики, не са общовалидни, поради това са разделени на 6. И те са създадени така, че с извършваната от тях стопанска дейност, която е предварително планирана, за да гарантира устойчивото управление, се финансират онези публични функции на горите, които са много по-важни и не носят пряка печалба, бърза печалба. И никой не би инвестирал в тях или в подобни дейности. А ако станат търговски дружества, точно обратното ще се получи. И това е ясно записано в анализите, които са правени по различни поводи на държавните горски предприятия.

Така че аз ще се опитам да кажа, че може би най-важната публична функция, на която ние не обръщаме внимание на горите е това, че те са основен погълтител на въглеродни емисии. Това е механизъм, приет в целия свят и прилаган и в Европа. И тук трябва да кажем, че по националните данни и това, което докладваме пред света, пред ЕС, че горите на България са основният нетен погълтител на въглероден двуокис годишно, като те компенсират повече от 90% от емисиите на сектора гори и земеделие. И подобряването на тази функция на горите да поглъщат емисиите от въглероден двуокис, никой няма да инвестира в нея, ако те са акционерно дружество. Точно обратното, всеки ще се стреми да ги ликвидира и да извлече максимална печалба.

Не трябва обаче да забравяме, че многото публични функции на горите, които трябва да изпълняват, в Закона са записани, че те са задължителни за изпълнение, докато стопанската функция, тоест, това, което трябва да осигури ресурса финансово за тези публични функции, не са абсолют. Те са планирани и подлежат на публичен, държавен и обществен контрол, доколко гарантират устойчивото управление. Така че съществуващата форма, както ви казах, е препоръчана от най-авторитетни институции и тя се прилага и в няколко други държави в ЕС и в Европа. На мен ми се иска да спомена някои от тези държави. На първо място Германия, Финландия, Словения, Литва, Естония, Франция, Испания. Всички те имат структура на управление на горите си по подобен начин като у нас. Ето защо аргументът на министъра на финансите за решение на Министерски съвет, за Постановление на Министерски съвет за превръщането на 6-те държавни горски предприятия в еднолични акционерни дружества, на практика е лишен от каквито и да било правни и държавнически основания.

Тъй като в този документ пише, че на практика основание за преобразуването на държавните горски предприятия е т.нар. Пътна карта в процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Доц. Костов, тук искам да ви попитам специално в тази връзка, защото Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ЕК, цитирани в документа на министър Василев, за който започнахте да говорите, настояват обособяването на акционерни дружества за държавни предприятия. А горските стопанства нямат ли по-различни функции - екологични, социални, икономически? Изобщо, откъде се появи изискването на министър Асен Василев?

Сега, аз не искам да характеризирам, дали министър Василев има някакви скрити дългосрочни други интереси или просто не е добре информиран. За да не спекулирам с тази тема, ще кажа, че фактически принципите и насоките за корпоративно управление на държавните предприятия, които се изискват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие казват, че “Държавата трябва да действа като информиран, активен собственик, който гарантира, че управлението на държавните предприятие се извършва по прозрачен и отчетен начин, с висока степен на професионализъм и ефективност". Но не казва, каква трябва да бъде формата на държавните предприятия.

Тоест, първото е заблуда или лъжа, че ОИСР изисква от нас да нямаме държавни предприятия със сегашната специфична форма, която стопанска дейност финансира публичните функции. Няма такова нещо. И затова казах, че такива предприятия съществуват в страни-членки на ЕС и на ОИСР, каквато е на първо място Германия. Тоест, ако ние запазим сегашната правна форма, ние няма да сме някакъв правен прецедент в тази организация. От друга страна, трябва да кажем, че тези принципи, които изисква ОИСР, те изцяло са спазени. Аз няма да ги разисквам детайлно тези принципи, тъй като те много добре са анализирани, тяхното изпълнение от държавните предприятия от един доклад на Министерство на земеделието, който е наречен: “Управлението на държавните горски територии, натрупан опит и възможности за устойчиво развитие“, който е предоставен на министър Василев.

Той е предоставен на Министерския съвет и министърът на земеделието категорично защитава чрез този доклад позицията, че не е необходимо и е много опасно от друга страна преструктурирането на държавните предприятия в еднолични акционерни дружества. Защо е опасно? Защото ако те станат еднолични акционерни дружества, тогава целият контрол по управлението и изпълнението на публичните функции ще отпадне. Те могат много лесно да бъдат доведени до фалит. Защото дори да влязат в списъка на забрана за приватизация, много бързо могат да бъдат декапитализирани, тъй като няма какво да сложат в капитала си. И с няколко вдигания на капитала или с продажба на облигации ще влязат в тях чужди инвеститори.

Частни инвеститори?

Чужди инвеститори. Тези чужди инвеститори на практика ще завладеят националните дружества, тъй като ще притежават по-голямата част от акциите или облигациите, тоест ще завладеят капитала на дружествата. И от там нататък решенията ще се взимат от тях в тяхна полза. И веднага се връщам към това, което ви прочетох. Тогава няма да се използват емисиите, погълтителната способност на горите, която те имат, за да съхраняват въглеродния двуокис за нуждите на нашето земеделие, а примерно ще го правят за нуждите на някое друго земеделие или някоя друга промишленост. Няма да се инвестира в поддържането на здравословното състояние на горите, в поддържането на достъпа до тях и създаването на горски пътища.

Няма да се инвестира в опазването на водите, опазването на почвата, няма да се залесява. Защото това са дейности, които не са пряко печеливши. Те искат някаква програма, която няма да се осъществи, ако държавата загуби контрола в тези акционерни дружества по метода, по който аз ви казах, че е абсолютно възможен и напълно законен и ние не можем да избягаме от него в ЕС. Така че тук има сериозно надвиснала опасност българските гори, макар формално да са държавни, те да бъдат управлявани от чужди интереси, чужди фондове, чужди държави.

Доц. Костов, ще ме извините за един такъв, може би звучащ лаишки, въпрос, но за да бъде по-прегледно за слушателите: колко струва поддръжката на 1 декар гора? И какви действия трябва да се предприемат за стопанисването ѝ. Задавам този въпрос, във връзка с това, което казахте. И дали чужди акционери, бъдещи инвеститори изобщо ще си направят труда да вложат тези средства?

Вижте, гората на декар поддръжка надали някой може да ви каже, колко струва. Аз мога да ви кажа, колко струва създаването на един декар гора, ако примерно гората преди това е изгоряла или е пострадала от някакви болести и вредители, тоест не сме се погрижили за нея. Един декар гора към настоящият момент да се създаде и да се отгледа в първите три години, вече е 3000 лева. Ние в България имаме 40 милиона декара гора. 40 милиона декара, умножете ги по 3000 лева и ще разберете, каква е минималната инвестиция, вложена в тях.

Това са 120 милиарда!

Ами това е брутният вътрешен продукт на държавата.

На България, да.

Да, ето това сме на път да загубим. И това е по една много груба бакалска сметка, както я направихме в ефира. Обаче, какво е по-важното от тази опасност? Тази опасност е създадена най-вероятно и поради административна липса на кореспонденция и договореност между отделните отговарящи ведомства и между някои вероятно чиновници, които са вкарали в Пътната карта, че България ще преразгледа структурата и формата на съществуване на държавните предприятия и са се ангажирали да ги трансформират. Точно заради това Агенцията по публичните предприятия и контрол отговаря за анализа и преценява, доколко тези предприятия отговарят на критериите на ОИСР и принципите за съществуване, които няма да ги чета, те са 7-8, които изцяло се изпълняват от българските държавни предприятия по горите.

Тук трябва да се каже, че това е описано в анализа на Министерството на земеделието и анализа на тази Агенция по публичните предприятия и контрол, която е независима от Министерството на земеделието. Тоест, не може да бъде обвинена, че тя защитава нещо, което е ведомствено интересно. И за да стана по-ясен, ще напомня за едно друго държавно предприятие, което стана еднолично акционерно дружество, това е “Напоителни системи".

То през периода между 2001 и 2009 г., беше направо обезкръвено и всички активи на това предприятие бяха продадени през този период и отдадени, но слава Богу, на български предприемачи. Все пак, тогава не бяхме още през цялото време член на ЕС и нямаха пълен достъп чуждите капитали у нас. Сега горите направим ли ги еднолични акционерни дружества, това означава, че ще ги декапитализираме не с български капитали, не с български собственици, а с чуждестранни, които никой няма да ги познава. Защото това ще са инвестиционни фондове, някъде далеч по света регистрирани.

Доц. Костов, не мога да не ви попитам и за друго. Вие споменахте за Закона за горите, приет на 8 март 2011 г., по времето, когато вие сте бил всъщност ресорен заместник-министър. Вие със сигурност сте участвал в неговото изработване. Този закон предвижда ли такива варианти и евентуално превенция те някога да се случат, да не се посяга на българската гора? Защото гората всъщност не е ли и ключ към климата?

Гората не е само ключ към климата, Аз бих добавил, тя е ключ изобщо към нашето бъдеще. Защото горите в световен мащаб представляват най-големите и най-сложните екосистеми, които единствени имат положително влияние върху промените на климата, в смисъл възпиращо влияние и контролиращо влияние на промените в климата. Не случайно в световен мащаб се коментира необходимостта от залесяването на нови милиарди хектара гори, което обаче изисква огромни инвестиции и не е по силите на сегашните икономики. А това се препоръчва, за да можем да преодолеем климатичните промени и да облекчим другите икономически трудности, които идват със зелените политики и Зелената сделка, както и със Споразумението за климата.

Що се отнася до това, когато сме създавали Закона за горите, който действа в момента, разбира се, че са предвидени всички защити, които предвиждат най-добрите, както ви казах, европейски и световни практики. Тъй като към момента тези държавни горски предприятия са отговорни пред съда, те са отговорни по Закона за обществените поръчки, те са отговорни за осигуряването на публичност. Те са отговорни пред държавните институции, които могат да ги проверяват и контролират, като например АДФИ (Агенция за държавна финансова инспекция), одиторски служби, съд, прокуратура и т.н. Тоест, те са абсолютно равнопоставени. В Закона обаче е записано, че тези предприятия не могат да бъдат обявявани в несъстоятелност.

Което е защита за горите на България, специално за държавните гори, които са, правилно казахте, почти 80% от всички гори в нашата страна. И от тази гледна точка тяхното управление и контрол от сегашните държавни предприятия не позволява разходи, които те могат да извършват, без да е санкциониран и информиран принципалът на държавата, в лицето на министъра на земеделието. Който от своя страна пък има друг независим бюджетен орган, каквато е Изпълнителната агенция по горите, която е инструмент за пълен контрол, който е независим от тези държавни предприятия. Тоест, имаме пълно разделяне на контрола и наблюдението от изпълнителската дейност. И това беше фактически основна препоръка, която следвахме от препоръките на тези големи институции, за които споменах.

Тук трябва да кажем, че на места могат да се наблюдават грешки или нарушения, които са предизвикани от отделни субекти или от отделно неправилно изпълнение или неизпълнение на някакви решения, от лош професионализъм. Това не трябва да бърка структурата на системата. Искам да информирам слушателите на “Фокус", че досегашната форма на съществуване на шестте държавни горски предприятия има всички предпоставки държавните горски територии да осигуряват научно обоснования баланс между социални, екологични, икономически функции на горите в съответствие с всички стратегически документи на ЕС и Република България. И в хармония с насоките на ОИСР едно такова становище в момента е подписано от всички най-големи заинтересовани представители в горския сектори браншове.

Тоест, тази опасност, която предизвика доклада и предложението за решение от страна на Асен Василев спрямо горите, предизвика обединение дори на тези заинтересовани страни, които имат някакви вътрешни противоречия в рамките на самия горски сектор. Това е една консолидация на мнението, това нещо е положително, но не бива да харчим нашата енергия за неща, които са очевадни, които са европейски практики. И аз искам чрез вашето радио да поздравя Министерство на земеделието и специално министър Вътев за неговата позиция, която той представи. Той не може да излезе пряко да говори, така както аз мога да говоря независимо. Но той поне иска отлагане на тези решения, които са предложени от Асен Василев на Министерския съвет, защото надявам се, че е наясно с опасностите, които идеите на финансовия министър могат да предизвикат.

Много ви благодаря за този анализ. Благодаря ви и за предупрежденията, които отправихте към българското правителство, все едно кое е то, за да обърнат по-сериозно внимание върху стопанисването и опазването на българските гори, а не към тяхното приватизиране.

И към тяхното бъдеще.

Да, и тяхното бъдеще.

Към тяхното бъдеще, за да я има българската гора. Значи, когато човек расте, той расте с всяка година и ние затова броим годините на хората. Когато гората расте, средно 7 години на гората са равни на една човешка, тоест, това са много бавни инвестиции. Много бавно се променя гората, затова ние свикваме с гората и смятаме, че тя е непроменлива. Напротив, тя е най-сложната динамична система, но процесите в нея са бавни. Загубим ли я веднъж, след това процесите на възстановяване са много дълги, много продължителни, изискват много средства и ще предизвикат много загуби.

Вие виждате, че някои лоши състояния на горите могат да предизвикат, заедно разбира се, с промените на климата, много катаклизми. Достатъчно е да погледнете в Музеите на гората, какво са представлявали нашите южни склонове на Стара планина, какво е представлявал районът на Кърджалийско, да го видите днес залесен, но 50-60 години по-късно. Ние си мислим, че това е даденост. Не, не е даденост, това е дело на хората. Хората сме задължени да опазваме и контролираме гората. Защото има една много мъдра мисъл, която ми харесва и с нея искам да завърша: “Горското стопанство, лесовъдството, практиката не е за дърветата, то е за хората".