Нели Дончева от WWF-България пред ФАКТИ: Годишно опожарените площи в българската гора са около 50 хиляди декара

Колко губи България годишно от неефективно използване на горските ресурси... Какво означава устойчиво управление на сектора и достигане на добрите европейски практики? В същото време два големи пожара избухнаха в района на Копривщица. По-голямата част от засегнатите площи са в държавен горски фонд, има общински и частни гори. Общата площ надхвърля 500 декара. Какви предизвикателства има пред българската гора… Пред ФАКТИ говори Нели Дончева от WWF-България.

- Г-жо Дончева, промени ли се нещо в последните години, когато говорим за управление горите. Гора, сеч, дървесина, незаконен добив… Все за това говорим…
- Не мисля, че има някакви особени промени. Ролята на горите, като основен фактор за смекчаване на ефектите от климатичните промени, се неглижира – няма ефективен механизъм за остойностяване на екосистемните ползи и услуги от горите, увеличава се натискът от страна на бизнеса за повишаване ползването на дървесина от българските гори, служителите в горите са недооценени и не могат спокойно да упражняват професията си, поради най-различни форми на натиск, намалява площта на сертифицираните по FSC горски територии вследствие на недалновидни управленски решения, нивото на незаконния дърводобив е високо.

- Устойчиво управление на горите означава да се добиват до 100% от прираста им. Как да разбираме това?
- Твърденията, на някои консултантски компании как добивът на 100% от прираста на горите е устойчиво решение, категорично не е лесовъдство, нито научно доказано. 100% можете да добиете от блок с люцерна или царевица, но не и от българската гора и то без да я увредите. Ако през последните 60 години лесовъдите бяха действали така, то сега запасите на българските гори нямаше да са 750 млн . куб.м., а 250 милиона - колкото са били през 1960 г. Подобно твърдение аз лично асоциирам с експлоатация, но не и с добро управление. Според националното ни горско законодателство, горските територии в България изпълняват следните основни функции: защита на почвите, водните ресурси и чистотата на въздуха; поддържане на биологичното разнообразие на горските екосистеми , осигуряване на социални, образователни, научни, ландшафтни и рекреационни ползи за обществото, защита на природното и културното наследство, регулиране на климата и усвояване на въглерода и производство на дървесни и недървесни горски продукти. Устойчиво управление на горите означава управление, при което се обезпечават всички тези функции.

По данни на Изпълнителната Агенция по Горите над 2/3 от горите в България са категоризирани като защитни и специални, т.е. основните им функции са по-горе цитираните. И само под 1/3 са със стопански функции. Но даже в тях 100% дърводобив е невъзможен и недопустим.

Има все още недостъпни гори, а в практиката често при невъзможност да се изпълни дърводобив в недостъпна гора, планираното ползване се осъществява в достъпните гори, като това води до прекомерно ползване. Има много неточности при определянето на запаса и оттам на прираста на гората. Редица проучвания показват, че в резултат на климатичните промени и основно засушаването през вегетационния период, прирастът намалява значително. А ние използваме коефициенти на прираст базирани на изчисления от 1950-60 години при доста различен климат.
Важно е да се разбере от бизнеса и вземащите решения в областта на горския сектор, че най-добрият съюзник на човечеството за смекчаване на негативните ефекти от климатичните промени са именно горите. Количеството и качеството на водите, както и рискът от наводнения, зависи от състоянието на горите във водосборите . За съжаление, някои представители на ползващия дървесен ресурс бизнес продължават да гледат на горите единствено като източник на дървесина и средство за увеличаване на печалбите. С лека ръка се игнорират ползите от горските екосистеми и услугите, които горите предоставят на обществото като цяло, а не само на една част от него в лицето на фирмите, ползващи дървесина за бизнеса си.

- При нас годишно между 50 и 100 000 декара изгарят от пожари. Причината е натрупване на дървесна маса в горите. Защо го допускаме?
- Всъщност, средно годишно за последните десетилетия размерът на опожарените площи е около 50 хиляди декара, като най-голямо влияние за това число оказва 2012г. когато бяха опожарени около 130 хиляди декара. Твърдението как горите, в които не се сече се опожаряват, често е невярна. Ако беше така, резерватите у нас, в които не е сечено от близо 100 години като Парангалица, Ропотамо, Силкосия, Боатин, Баюви дупки и т.н., отдавна трябваше да са изгорели.
Риск от пожари винаги ще има, а с промените в климата се прогнозира увеличаване на броя, интензивността и обхватът на горските пожари. Над 95% от пожарите в горите у нас са причинени от човешката дейност – немарливост, неизправна техника, палене на стърнища, умишлено предизвикани пожари и т.н., а също и на ефектите от климатичните промени, изразяващи се в продължителни периоди на суша с много високи температури и без валежи. Ако искаме да ограничим възможностите за възникване на горските пожари, ключовата дума е превенция. Има и много какво да се направи за повишаване на контрола, както и за увеличаване на санкциите за причиняване на горски пожари.

- Според Асоциацията на българските ползватели на дървесина до 1 милиард лева губим заради неефективно използване на ресурса на гората. Така ли е?
- Не съм запозната с този доклад, дори не знам публично достъпен ли е, не мога да го коментирам. Мога обаче да кажа, че според последния анализ на WWF за нивото на незаконния дърводобив в страната, нерегламентираната сеч генерира скрити приходи от около 150 милиона лева годишно. В допълнение към тези финансови загуби, горите не могат да изпълняват ефективно своите производствени, водоохранни и природозащитни функции, които продължават да не бъдат остойностявани към момента. Така се ощетява както държавния бюджет, така и всички нас като данъкоплатци.
Естествено, визията на потребяващите дървесина компании е проста - увеличаваме с 50% дърводобива и с това се увеличават с 50% работните места и приходите. Нито гората, нито икономиката работят при подобни сметки. В момента се добива толкова, колкото е търсенето. След 2022 г., когато имаше голямо паническо търсене на дървесина и то основно за огрев, през миналата година складовете бяха пълни и всеки, който искаше, можеше да купува, но купувачи нямаше. Служители в горските стопанства са казвали, че добита дървесина има, залежава и гние, но никой не я купува. За дървопреработвателите е изгодно да има голямо производство, което ще поевтини за тях доставката на дървесина, защото те ще са единствените купувачи. Трябва да отбележим, че от една дискусия в комисията по земеделие на НС се установи, че дървесината се продава от държавните предприятия средно на 50 лв . обезличен кубически метър, но при преработвателите достига на цена от 150 до 180 лева. Натискът за повече сеч е свързан с идеята за намаляване на цената на дървесината при купувача. Истината е, че при нас няма кой да добие допълнително 3 милиона кубически метра, нито кой да ги купи, даже и да е екологично допустимо. Необработената дървесина и дървесината за целулоза или плочи от дървесни частици е локално продаваема. Подобна дървесина от България може се купува основно от съседните държави. Отделно трябва да посочим, че производителността на труда в дърводобива ни е на едно от последните места в Европа и има огромен недостиг на квалифициран персонал.

- Като добра практика в Европа се затвърждава съотношението от 80% добив на дървесина спрямо прираста на гората. В България обаче се добиват едва 50-55%... Защо?
- Подобно твърдение не е вярно. Последната оценка на ползването на ниво ЕС е 65% от годишният прираст, като държавите с по-топъл и сух климат – визирам държави като Гърция, Италия, Кипър, потребяват много по-малко. Лесовъдството е регионална наука – и това се учи на първата лекция в университета. Не може едни и същи мерки да се ползват във влажните алпийски и бореални гори и със същите така да се работи в сухите субсредиземноморски и средиземноморски дъбови гори. Отделно е спорно дали в България се добиват 50-55% от прираста или 75%. Официално публикуваните данни се подлагат на съмнение дори от колеги, които работят в системата на горите. Докато не се проведе национална горска инвентаризация поне два пъти на територията на страната, всички числа, свързани с прираст и ползване, трябва да се гледат с известна доза скептицизъм. България остана последната държава в Европа без национална инвентаризация, което показва, че някой целенасочено желае да не се знае реалният запас и реалният размер на ползването на дървесина. Евентуално увеличаване на ползването в българските гори би било от полза единствено за определени бизнес компании, които ще увеличат печалбите си, но не и за горската система и обществото като цяло.

- От Асоциацията на ползвателите на дървесина твърдят, че за първи път прирастът в горите започва да спада и това е опасно за България…
- Това също не е вярно, защото прирастът започва да спада от 2000 г. насам и това е нормално - най-после нашите гори стават средновърастни над 50 години. Най-голям е прирастът в младите гори. Ако изсечем една гора сега, тя след 20 години ще има пик на прираста, но това ли искаме - млади гори, които не изпълняват нито една от основните екологични и икономически функции? От повече от век лесовъдите се опитват да увеличат средната възраст на горите в България, за да може обществото ни да се ползва от всички блага на старите гори. Много е странно как сега изведнъж някой решава, че трябва да подмладим горите ни чрез сечи и обяснява как един век всички лесовъди са бъркали?

- Трябва ли да се ползва дървесината за електропроизводство, както препоръчват консултантите на АБПД ?
- Представянето, че ползването на дървесина за производство на електроенергия е въглеродно неутрално и полезно за климата - не е вярно. За днешния ден дали въглеродният диоксид, който се отделя от ТЕЦ и идва от въглища или от дървесина, няма никакво значение - той ускорява промените в климата. Ако изгорите днес една 100 годишна гора, ще се усвои въглеродният диоксид от изгарянето ѝ отново за 100 години, точно тогава ще се появи неутралността на дървесината като източник за енергия. От гледна точка на климата е по-изгодно дървесината да остане в гората или да се ползва за трайни над 10 години продукти, като мебели или в строителството.

---------------------------------
Нели Дончева - ръководител на програма "Гори" , WWF-България. Работи и в WWF от 2008 година, като от 2012 година е ръководител на горската програма. Завършила е СМГ през 1992 г, Лесотехнически Университет - специалност "Горско стопанство" през 1997 година. Работила е в ДПП Витоша, международни проекти на UNDP и Световна Банка. Има опит в областта на устойчивото управление на гори, международната сертификация по FSC, защитени територии и биоразнообразие.