Проф. Александър Оскар, председател на „Шалом“, пред ФАКТИ: Холокостът е грешка, която не трябва да допускаме отново

Международният ден в памет на жертвите на Холокоста, който се отбелязва на днешната дата - 27 януари, е учреден от ООН през 2005 г. в памет на жертвите и на 60-годишнината от освобождаването на концентрационния лагер „Аушвиц-Биркенау“. На този ден отдаваме почит към милионите евреи и невинни хора, станали жертва на нацисткия геноцид по време на Втората световна война, по-известен като Холокост. По темата пред ФАКТИ говори проф. д-р Александър Оскар, председател на организацията на евреите в България “Шалом”.

- Проф. Оскар, днес честваме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. Какво не трябва да забравяме на този ден?
- Не трябва да забравяме грешките на историята, както и отговорността, която имаме да не допускаме подобни извращения да се случат отново.

- Какво е по-различното за евреите на този ден. И как го отбелязвате?
- Този ден го отбелязваме така, както го правят навсякъде по света. Но ще кажа, че не само евреите го отбелязват. 27 януари е обявен от Организацията на обединените нации (ООН) през 2005 година за Международен ден за възпоменание жертвите на Холокоста, тъй като на тази дата през 1945 година е освободен концлагерът „Аушвиц-Биркенау“, където безмилостно са убити над 1,1 милиона човека и то само защото са били различни. В еврейската традиция имаме един ден в годината, който се казва Йом а Шоа, което в директен превод означава - Денят на катастрофата. Той се отбелязва през месец април.

Днешният ден е насочен към хората като цяло, а не само към евреите.

Случилото се по време на Втората световна война нанася един тежък отпечатък не само върху евреите, които оцеляват, но и върху всички хора. И това е така, защото Холокостът е една грешка, която всички трябва да се опитаме да поправим и да не допускаме отново да се случва.

- В този смисъл, достатъчно ли се помни историята. Това е все пак само един ден в годината…
- За съжаление, споменът избледнява. Колкото повече време минава, толкова повече споменът избледнява. Все повече се сблъскам с хора, които казват: „Добре де, лошо е било, но в крайна сметка това е минало, гледайте напред.“ Да, безспорно ние трябва гледаме напред, да гледаме към светлото бъдеще, но то няма как да е светло, ако ние не познаваме историята, ако не познаваме грешките, които са допускани в историята.

Случилото се по време на Втората световна война, тази човеконенавистна идеология, която води до Холокоста – няма как да се забрави.

То е като една заразна болест, като Ковид-19. Инфилтрира се във всички общества в Европа. България не прави изключение. Политическият елит в годините на Втората световна война в България е много силно свързан с тази идеология. В края на 1940 година депутатите от XXV-тото ОНС приемат с абсолютно мнозинство позорния “Закон за защита на нацията”. Закон, който е много близък до Нюрнбергските закони в нацистка Германия, които силно ограничават гражданските права по онова време. В резултат от приемането на този закон и произтичащите от него редица подзаконови актове, българските евреи са подложени на гонения и репресии. Днес трябва да си дадем сметка и да направим равносметка, че и в България е имало хора, които - дали са се подвели, дали са искали, или са търсили някакви облаги, но са били съпричастни с тази човеконенавистна идеология. Разбира се, че никога няма забравим, че е имало и достатъчно много смели хора в България – за щастие повече, които са казали „не“ на тази идеология. В крайна сметка трябва да знаем, че доброто и злото винаги вървят заедно. А ние трябва да изберем на коя страна да бъдем.

- И в тази хронология стигаме до факта, до това, с което България се гордее, а именно спасяването на българските евреи, защото много, много хора запазват живота си…
- България и българският народ може да се гордее с това, че нашите предшественици - баби и дядовци, в годините на Втората световна война в по-голямата си част са казали „не“ на тази идеология.

- Какъв е урокът от това. Към днешна дата какво трябва да остане в съзнанието на хората?
- Трябва да се знае и помни отговорността, която всеки носи в своето време на историята. Трябва да не допускаме омразата да интоксикира нашето общество. Важното послание, което днес трябва да ни води, е, че свободата и демокрацията се отстояват всеки ден. Трябва да помним, че преди около 80 години българският народ е проявил смелост, характер и воля, спасявайки своите братя и сестри от еврейски произход. Но също така и не трябва да се осланяме само на тези спомени сега, а и днес трябва да действаме.

- Докато ние с вас си говорим сега, в Украйна се води война, умират хора. И отново ставаме свидетели на използването на думата … фашисти. Как гледате на това…
- Точно това имах предвид с думите ми по-горе. Войната започна миналата година на 24 февруари.

- Скоро ще стане година…
- Да, точно така. Еврейската общност в България, както еврейските общности по света, както и всички еврейските организации, имаме ясна и категорична позиция за войната в Украйна – ясно осъждаме кремълската агресия и заставаме открито на страната на украинския народ. Учим ли се от грешките на историята? Защо Холокостът е бил възможен? Защото е имало достатъчно много хора, които са стояли настрани и не са взели отношение, не са заели страна. Дали защото ги е било страх, дали защото не харесват евреите… В момента същото нещо го виждаме в Европа, защото и тя е разделена - дали ще помага, или не. Ще праща ли танкове на Украйна, или не? Ситуацията днес много наподобява тази, която е била в Европа през 30-те години на миналия век. Възход на популизма и национализма. Затова и войната в Украйна в момента е една еволюцията на живота в Европа, а може би и на целия свят. Аз вярвам в това, че ние ще излезем по обединени от тази криза, породена от войната. Вярвам, че справедливостта ще възтържествува и украинският народ ще победи в тази неравностойна война.

- Свидетели сме на война в 21-ви век. Преди години би било направо утопично, ако си говорим за война в Европа, но виждаме днес фактите – тя е близо до България. В този смисъл, какво не сме разбрали от историята…
- Историята избледнява, а и все по-малко хора познават историята. Войната, в крайна сметка, е резултат от преплитането на различни и най-вече националистически и други интереси. Когато не познаваме историята и грешките, които са допускани в първата половина на 20-ти век, това допринася днес да ставаме свидетели на зверствата, които се случват, и то на нашия континент. Така че нека бъдем дейни, да действаме и да отстояваме позициите си днес.
И ако ми позволите да завърша с думите на еврейския мъдрец от преди 2000 години: “Ако съм само за себе си, какво съм? Ако не сега, кога?”