Честването на смъртта

Доста страни съм обикалял, но "смърт" да се чества, както се прави всяка година в България - никъде не видях. Най-трудно е, когато придружаваш чужденци, да обясняваш купищата цветя на мястото на едно бесило, както и блъсканицата на политиците пред него, за да се покажат пред телевизионните камери.

Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.

Не съм сигурен, че преди развитието на средствата за масова информация, наплива пред паметника по случай обесването на Апостола е имал същия успех.

Трудно е българин да остане хладнокръвен при спомена за деня, в който в една снежна виелица, гиганта на българския дух, окован с вериги увисва на бесилото сам.

На злокобното място на което се струпва всеки 18-ти февруари политическият елит, през 1873 не е присъствал нито един българин.

Още по-трудно и дори възмутително е, че пред килията-землянка, в която е прекарал последната си нощ, никой не слага цветя.

P.S. Десет години след гибелта на Апостола, Захари Стоянов се нагърбва със събиране на факти с цел да издаде "Животоописание" на покойният Васил Левски. Нужно е да се знае, пише той:

• 1.Какво е говорил покойният за своята велика задача?
• 2.Чрез какви средства се е мъчил той за да постигне бунта?
• 3.Колко пъти го е гонило и търсило правителството?
• 4.Кой е бил предателят?
• 5.По кой начин е можел да избяга от заптиетата?
• 6.Всеки път с какви дрехи е дохождал?
• 7.По кой начин е променявал чертите на лицето си?
• 8.Кои лица са го придружавали в пътуванията?
• За второто издание портретът на Левски ще бъде поръчан в Европа.

Пловдив 24 март 1884 г. Захари Стоянов

Без непримиримия дух на самоукия франкофон "Джендо", делото на Левски едва ли щеше да стигне до нас.