Политолог: Украйна не може да си позволи да спре да се сражава

Русия започна тази война, но ако внимателно сте слушали речта на президента Путин, навярно ви е направило впечатление, че той говори за една дълга, никога не свършваща война. Това ме кара да мисля, че временно прекратяване на огъня не значи край на войната. Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят на войната, но ако Украйна спре да се сражава, това е краят на Украйна.

Това коментира в интервю за "Дойче веле" политологът Иван Кръстев. Кръстев анализира глобалното позициониране на страните спрямо войната, като според него в началото на втората ѝ година много от страховете не са се сбъднали. Това според Кръстев е и причина за сериозна промяна в общественото мнение за изхода от войната.

Още новини от Украйна

"Социологическото проучване в 10 страни, което проведе Европейският съвет за външна политика в началото на годината, показва нещо важно: увеличава се броят на хората, които мислят, че мирът е възможен единствено ако Украйна спечели. През май миналата година такова мнозинство имаше само сред поляците, а в момента такова е преобладаващото мнение и във Великобритания, и във Франция. Германия е много разделена, но нека да си припомним, че преди една година преобладаващото мнозинство казваше, че най-важното е войната да свърши. И в други европейски страни наблюдаваме същата тенденция: нараства броят на хората, които виждат мир единствено след победа на Украйна", коментира Кръстев. Според него за промяната в нагласите е допринесло отпадането на част от страховете на хората.

Единият фактор, който влияе, са украинските военни победи от лятото и есента на миналата година, които убедиха много повече хора, че украинската победа е възможна", изтъква Кръстев. Не са се сбъдвали и прогнозите за много тежка Путинова зима заради зависимостта от газа. "Във всички страни наблюдаваме и рязко намаляване на страха от ядрена война, а той беше особено силен в Западна Европа. От една страна стана ясно, че Китай е категорично срещу това Путин да използва тактическо ядрено оръжие. Видимо е също, че подобно на ситуацията в годините на Студената война, съществува работещ комуникационен канал между САЩ и Русия, който намалява риска от крайни действия", коментира Кръстев.

Според Кръстев твърдението, че Европа е разделена на Изток и Запад по отношение на войната и че Изтокът е готов да стои с Украйна докрай, докато Западът е много по-предпазлив и внимателен, е мит. "Всъщност, ако погледнете данните, веднага ще видите, че самият Изток е изключително разделен. Тъкмо в няколко източноевропейски страни подкрепата за Украйна е най-слаба. България, Словакия, Румъния също е страна, в която желанието мир да бъде сключен веднага е много силно. По скоро разделението е между страните от Северна и Източна Европа, които са преки съседи на Русия и които вярват, че само руско поражение може да гарантира траен мир в Европа. После: страни като Германия и Франция, които също виждат Русия като заплаха за Европа, но не изключват преговори; и страните от Юг и Юго-Изток, които се страхуват повече от дълга война, отколкото от руска инвазия", коментира Кръстев. Според него подкрепата за Украйна в Европа в бъдеще може да бъде подкопана от развитието на военните действия и евентуални руски победи, от политическата нестабилност в самите страни-членки, от промяна в позицията на САЩ и засилване на икономическите страхове.