Симеон Сакскобургготски: Лесно се критикува, трудно се управлява

Г-н Сакскобургготски, скоро беше 70-годишнината от кончината на цар Борис. Постави се въпросът дали тя трябва да бъде отбелязана с гвардейски почести, с държавни почести. Вашето становище по случая? Така или иначе мина без гвардейци.

Вижте, аз мисля, че трябва да се отразяват далеч по-съществените неща, отколкото някоя подробност, а пък ако е да се търсят веднага упреци, намирам, че това просто не е по вкуса ми да се изказвам. Но ще ви разкажа нещо, което може да ви се стори дори малко особено, но преди 30-тина години може би, египетското правителство помоли френското правителство да им сътрудничат с френските патолози и понеже мумията на Рамзес Втори е започнала да се разлага нещо.

И тогава, разбира се, Франция прие, мумията бе изпратена със самолет във Франция и на летището имаше почетна гвардия от републиканската гвардия да посрещне мумията, защото бяха останките на един държавен глава от преди само 3000 години, нито е французин, ами египтянин. Това са интересни неща.

За Вас това е съвсем нормално. Уважение към нашата държава.

Мисля, че да. Но това нито е нещо, което трябва да се приеме по този начин или да се тълкува по друг, но това го цитирам като оригинална случка.

От Рамзес Втори рязко към съвремието - съвсем наскоро излязохте в публичното пространство с изявление, което осъжда или поне критикува протестите. Защо?

Първо, мисля, че ми се приписват намерения, които не съм имал, нито осъждам. Аз не съм човек, който си позволява да осъжда. Констатирам много пъти. И както съм вече на възраст и съм видял не малко, живял съм и в чужбина дълги години, занимавал съм се с политически теми от векове да го кажа, констатирах известни работи и аз мисля, че това е нормално.

Какво имате предвид?

Не беше нещо толкова важно. Просто ми се стори например необичайно деца да присъстват на някакви манифестации, демонстрации, да го наречем каквото искате. И го казах, защото пък има и такива закони в немалко страни. Но да разкритикувам остро съвсем не ми е по стила, повярвайте ми.

Казвате медиите да не броят протестите и да не започват всеки ден...

А, ето! Ами, вижте...

И че те са пристрастни...

Разбира се, че не съм експерт, нито в медии, нито така нататък, но също ми се стори особено именно това, че се брои, че се започват новините с това, което е едно събитие, което след известно време вече едва ли е събитие.

Броят на дните обаче в един момент се превърна в новина, защото продължават твърде дълго.

Знаете ли, пак се връщам към опита си. Ако не се лъжа, андалуският регион в Испания, който е един от много големите, който е бил управляван от социалистическата партия няколко години, и на регионалните избори преди няколко месеца на брой, абсолютен брой да кажем, мисля, че беше дясната партия, която водеше. Но както не можаха да съставят някаква коалиция, социалистите с обединената левица се съюзиха и управляват.

Това е нещо съвършено нормално и едва ли е тема за много притеснения. Това е въпрос на избори, на парламент, в крайна сметка на хората, които са гласували. Аз съжалявам много например, че толкова малко хора гласуваха на нашите последни избори, защото мисля, че така не се отразява достатъчно, как да кажа, ясно резултатите.

Протестиращите имат конкретни притеснения, свързани с назначения, дори първоначалният повод за протестите беше свързан с назначение.

Това вече е мнението на всеки.

А вашето какво е?

Аз не давам оценки, госпожо, повярвайте ми, наистина. И аз съм бил премиер, потърпевш, знам какво е, колко е трудно. Колко лесно се критикува, колко трудно се управлява. Това са неща, които трябва да се гледат по един спокоен начин, и аз мисля, че целта или, което е много по-важно за хората, въобще за избирателите, публиката, наречете го както искате, са резултатите от управлението, а не детайли или нещо. Пък и в крайна сметка има и винаги възможност да се реагира и вярвам, че правителството реагира. Аз както ви казвам не следя от толкова близо.

Вие, ако бяхте премиер, щяхте ли да дадете шанс на Делян Пеевски да се изяви като шеф на ДАНС?

Аз не персонифицирам. Повярвайте ми, това ми е стилът и няма да си го променя на стари години.

Така или иначе, как оценявате работата на правителството? Вие все пак сте политик. Не може да избягате от този си образ на политик.

О, вижте, аз съм много повече от политик и от 70 години. Така че опитът ми е далеч по-широк и, бих казал и утвърден, отколкото на много други хора. Не обичам да давам оценки, седейки ето тука съвсем спокойно, защото ми се струва, че това не е редно. Човек трябва да е или на една длъжност, или нещо да има, което да каже. В момента аз не виждам. Според мен най-важното за имиджа на България отвън и също, разбира се, отвътре, е да има спокойствието да се работи, да се гледа напред и да се справяме с проблемите, които ни засягат всички.

Позволете да ви напомня една ваша позиция от февруари месец, когато бяха предишните протести. Тогава вие пак написахте в своя сайт: „Гражданските протести, макар и не особено желани, са част от нормално функционираща демокрация. Достатъчно е да погледнем Гърция, Испания, Словения и други европейски държави. Обичайна демократична практика е и решението на правителството да подаде оставка.”

Да съм казал нещо други тия дни?

Има ли разлика? Тоест... Не сте коментирали разликата.

Това са процеси, които са нормални и от там нататък един Господ... Аз не виждам какво има като разлика в това, което точно сега съм казал, или което съм казал остро, в кавички, миналия ден. Констатират се нещата, които стават, виждат се и от там нататък всеки може да си извади заключения или... Не знам, аз не виждам нищо, което да предизвика някаква полемика поне.

Трябва ли да има предсрочни избори с оглед на средата, в която се работи? Оценявате ли я като нездрава?

Аз мисля, че това е пак въпрос на самия парламент. Това е истинското, как да кажа, където демокрацията се практикува. Ако се поогледаме и видим колко демонстрации е имало в не малко страни през последните месеци с какви резултати ли не, но видим какво е полезно, понеже...

Да си представим, хипотеза разбира се, поради сегашните демонстрации правителството си подава оставка. Нови избори. Съставят се, всичко. Не се харесва на друга част от хората. Пак демонстрации пред парламента. Това дали е най-демократичното или като процес дали е демократично, рационално и ползотворно за страната?

На мен не ми се струва, защото не са хората, които протестират, които решават, а тия които гласуват. И затова винаги съм казвал, колкото повече хора гласуват, толкова по-добре се отразява настроението, нагласата и желанията на населението.

Анкетите показват, че 51% от хората подкрепят протестите за оставка.

Господине, анкетите са за начина, по който се правят, в колко часа, в кой квартал, към кои хора, всичко това... Ако бяха толкова сигурни тия анкети, щяхме да имаме винаги резултати преди въобще да има и избори. Щеше да бъде много практично всъщност, може да си спестим дори да ходим да гласуваме.

Друг политически процес в момента върви доста активно. Става въпрос за ситуацията в ГЕРБ. Наблюдава се известно дестабилизиране на редиците. Мислите ли, че ще има разцепление там? Все пак Бойко Борисов го познавате, знаете на какво е способен.

Питайте бившия премиер, той ще ви отговори. Това е въпрос, който е организационен, на който аз едва ли имам, как да кажа, поглед върху него та да се произнасям.

Какви са отношенията ви с него? Дори и чисто човешки в момента?

Ами, разбира се, винаги са били и аз държа на това и съм го доказал. Моята идея въобще за приемственост, за диалог, за едно възпитано отношение между едни и други, независимо от политическите ни виждания, е било мисля, че последователно и съм щастлив, че така съм го направил, защото това ми позволява пък да имам диалог с всеки тука в България.

Той търси ли ви за съвети?

Госпожо, това са вече неща, които са наистина от естество, което не е аз да започна да говоря и да се хваля. Можете да си представите колко хора срещам, с колко се виждам и именно, че ми е толкова лесно да разговарям, това ми позволява да имам контакт с всеки от нашите политически лидери, с които наистина се радвам. И от там нататък намирам, че полезното е винаги дискретността, а не потайността, както има хора, които се опитват, които не разбират въобще за какво става дума когато се говори за дискретност и за потайност или някакви скрити покрити приказки, които съвсем не са ми по стила.

Предполагам, че отговорът ви ще е също толкова дипломатичен, но поддържате ли отношения с Ахмед Доган, бившия ви коалиционен партньор?

Госпожо, казвам ви точно нали това, че имам нормални отношения. Всички сме българи и слава Богу живея в България, така че това е нещо, което е много приятно.

Вие през повечето време живеете в България, но сякаш, да не ви обидя, но сякаш се позагубихте. Не взимате много становища по актуални политически теми. Сега в края на август освен, че вдигнахте малко шум.

Не знам с какво съм вдигнал шум. Може би 70 години от шествието ми на трона или 70 години от смъртта на баща ми. Ако считате, че това е шум.

Публикувахте и позиция...

Моето намерение съвсем не е такова. И връщам се към това, зависи за мен поне работата, която вършиш, като се погледнеш в огледалото и знаеш какво си направил през целия ден, не това, което мислят едни, други, трети, които ви приписват или други митове и легенди.

От 2000-ната (година) съм си постоянно тука, което е наистина голямо щастие след 50 години в изгнание. Но годините минават и най-накрая 70 години служба не е малко. Така че може би и аз да търся известно спокойствие да не съм непрекъснато на топа на устата или да се изказвам по всяка една тема, което за мен е смехотворно и никога не бих го направил.

А обмисляте ли връщане в политиката?

На моята възраст? Благодаря ви за комплимента.

По отношение на последния скандал, ако може да се определи като скандал. Става въпрос за въпрос за връчването на орден Стара планина на посланиците, които си тръгват от България. Имаше така доста конфузна ситуация с френския посланик, на когото не беше даден такъв орден. Какво е вашето отношение по този въпрос?

Ами бих ви казал , че от над 60 години съм контактувал с дипломати, работил съм с дипломати едно, друго тука вече е въпрос на преценка на всяко едно правителство, какво ли не, протоколи едно, друго. Едва ли трябва да се драматизира , подчертава, понякога се при заминаването на дадения посланик, в други случаи не се, трети пък може да се награди и по- късно. Това са неща , които се случват. ѝ

А пък има и случки и с гафове, тук ще споделя един с вас, тук може би да няма и интерес за вашите зрители , но в една страна, където националният орден е една прекрасна птица, един посланик тръгвайки си, получавайки ордена, който носи името на птицата, се опита да направи един страшен каламбур, казвайки, че по-добре една птица в ръката, отколкото стотици летейки наоколо.

И съответната държава така се обиди, че му отне ордена още преди да и отпътува, така че случват всевъзможни неща в дипломацията, но пак казвам , че не виждам защо трябва да се подчертават изключенията, когато в много случаи минават незабелязани.

Ще има ли последици за България ?Соломон Паси използва такъв израз: „Няма значение дали камъка се удря в яйцето или яйцето в камъка, последиците са едни и същи”.

За?

За България, ако..

Ама от какво?

От това, че не дадохме медал на френския посланик, каквото е била до сега традицията толкова години?

Това вече трябва да го преценят тези, които отговарят и тук и там във Франция.

С оглед на геополитическата обстановка, каква смятате, че трябва да бъде позицията на България и отношението с оглед на ситуацията в Сирия?

Вижте, имаме прецеденти, аз много обичам да се връщам към прецеденти и Ирак и Афганистан и други моменти. Трябва първо да се съобразяваме с обединените нации и от там нататък и каквото ще решат и нашите власти.

Имаме разбира се договори или ето съюзи като НАТО и друго, то също ще бъде в този контекст , но голяма трагедия, голям проблем, мисля, че този път всички и много други страни търсят начина да се излезе от тази ситуация. По един мирен нали и спокоен начин , но .....

Вие оптимист ли сте ?

Не зависи и от нас - това е, което е. Ние сме само една малка държава, в един много по-широк международен контекст.

Как Ви звучат думите на Башар Асад, заплахите за 3-та световна война ?

Не за пръв път се чуват подобни думи, от толкова години, от когато приключи Втората световна война.

А Вие оптимист ли сте за мирния изход?

Не, не съм оптимист в смисъл такъв, че съм реалист и ще трябва да се намери едно решение, защото иначе биха се толерирали и какви ли не други ексцесии в други страни. И от там нататък , трябва да се намери това, което е най – безболезненото или най-полезното за Сирия и за населението.

А интересът на българите в тази ситуация какво изисква?

Интересът на българите ?

Да, оценихме като най- голяма заплаха от бежански поток в случая. Това ли е наистина най- голямата заплаха според Вас?

Заплаха , естествено , че това е голяма трагедия , но да има такъв огромен поток, едва ли, особено ако няма още по да кажем сложни последици от настоящата ситуация не може и да се оправят нещата. Д се надяваме всеки случай.

Ако искате да се върнем към вашето становище от 23 август, което предизвика може би най- голям шум. Може би думата не е най-дипломатична, която използвах , но за да не останат неясноти , с това писмо застанахте ли на страната на правителството?

В какъв смисъл?

Критикувайки протестите, застанахте ли на правителството?

Аз констатирах неща и считам, че това е обективното. От друга страна като бивш премиер разбирам трудностите на едно правителство, в този случай сегашното и пак повтарям, че ми се струва, че като се наблюдава от чужбина самият факт , че би могло да има още едно правителство, което да не си приключи мандата, след това на премиера Борисов, едва ли би прозвучало като нещо много положително, особено за бизнеса.

Вие знаете, че от вън на такива работи се гледа специално внимателно, така че в интерес на всички да има диалог, да няма толкова напрежение и смея да кажа без да давам съвети, защото смисъл или поне да се изживявам като човек, който дава съвети, просто да се гледа на неща по един по спокоен и прагматичен начин. Всеки може да поотстъпи малко, всеки може да се вслуша в другия и колко неща могат да се постигнат.

И мисля, че това е нещо, което коалиционното мислене е важно и действаме по този начин.

Как да постигнем това обединение обаче? Как да се успокои обстановката?

Ако всички си поставим за цел добруването на страната, да живеем всички по-добре, да постигнем това и да кажем „искаме България да я гледат отвън като пример за развитие в югоизточна Европа”. Ако всички сме на едно мнение, мисля , че ще намерим някъде допирната точка и най-вече начинът, по-който да го постигнем.

От 4 години правото Ви на собственост върху голяма част от имуществото в България е ограничено. Този мораториум е наложен докато не се приеме специален закон, вероятно имате и висящо дело в Страсбург. Кое очаквате да се случи първо - да има закон за имотите царските, или да приключи делото?

Вижте, не съм си донесъл тук кристалната топка, за да отговарям на този въпрос. Аз съм гражданин на европейска страна, ние сме пък членове на ЕС. Частната собственост е нещо, което е неприкосновено, от там нататък всеки може да си тълкува нещата, както иска и да действа, както иска. Но винаги трябва да се позоваваме на законите.

Има ли в момента висящо дело в Страсбург за тези имоти?

Не висящо - действащо.

Действащо, смисъл пред решение?

От години. Съжалявам много, но като европейски гражданин аз се опитвам да се защитя, не да атакувам или да съдя държавата си, като някои хора с най- добри намерения се опитаха да ми припишат. И съм доказал през тия 70 години, че съм патриот, а никой не ми дава уроци по тая тема.

Не, ние не казваме , че не е патриотично да си ...

Не, не, вие не, но има много доброжелатели, които така го казват.

Иначе всеки, който е спечелил дело в Страсбург, трябва да кажем, че не е патриот. Всеки има право и да си го защитава.

Ами да, и мен ми е било криво като премиер, колко пъти България е губила дела в Страсбург и все се ядосвах и се шегувах с министрите и казвах, че да можехме да оправим нещата тук, преди да се стигне до Страсбург.

А имате ли изгледи скоро да приключи това дело?

Това не зависи от мен.

А имате ли изгледи скоро да бъде приет закон или гаранция....

Това още по-малко зависи от мен.

Това не зависи от Вас, но зависи от отношенията Ви с управляващите.

Ако бях такъв да търгувам с нещата, нямаше да съм тук вече, щях да съм си отишъл в чужбина. Но начинът, действие и етиката и моралът ми не е да търгувам с влияние или приятелство или политически да се опитвам. Моля ви се, това нещо е за съвсем друг стил, не е за моя.

Не е в дневния ред на управляващите такъв закон, доколкото знам.

Вие знаете повече от мен.

Между другото госпожа Кунева беше министър при Вас, сега е едно от лицата в Реформаторския блок. Как гледате на тази нова, оформяща се политическа сила? Каква е връзката Ви с НДСВ в момента?

Аз си подадох оставката 2009 и считам, че нормалното, логичното, бих казал европейското е вече човек, като си е подал оставката да не се бърка и да не се меша в живота и действието на дадена партия. Пък и аз съм бил нали с тази партия , с една цел, в един даден момент, но като знаете историческото ми призвание е съвършено друго и тренировката ми също.

Съвсем отделни сте, особено от 17 юни, когато те казаха, че единственият изход е оставка на кабинета.

За това виждате, че не съм директно свързан с НДСВ в този смисъл, те са автономни в това отношение , защото аз вече не съм председател, не съм и почетен председател , защото считам, че по-коректно , като си подаде човек оставката е да остане съвсем настрани.

Какво е за Вас 9-ти септември? С оглед на това, че интервюто ще бъде излъчено тогава. Какво е за вас тази дата?

Една историческа дата , като много други.

Не влагате по-дълбок емоционален подтекст?

Може да си представите какво ми се е случило и какво съм преживял, и какво съм видял от 9-ти септември нататък, но не виждам защо човек трябва да се рови в дадени неща, и да търси винаги обратна реакция или да се критикува или нещо. Историята се гради от дати, от факти, от неща, които са станали , дали ни харесват или не е друго. Нито се отрича едното, нито другото , най-вече се търси кои дати ни обединяват. Кои дати са позитивни за развитието на страната? Ако бихме станали малко по-позитивни в нашето мислене , градивни, а не да търсим винаги от къде и какво може да се предизвикат конфликти , мисля , че щяхме да бъдем доста по-напред .

Ако бяхме снели чипа още навремето...

Е тогава се смяха толкова много хора , но след като го помните, още смятам, че си е валидна фразата.

Мислите ли все още, че има нужда от смяна на чипа? Още със стария чип ли сме?

Защо трябва да кажа аз, че сме със стария ? Ако някой не е разбрал, още по-добре, ако не са ме разбрали, това е самият признак.