Мартин Заимов пред ФАКТИ: Въпросът с Паметника на Съветската армия е само политически

Мине се не мине време и темата за демонтирането на Паметника на Съветската армия в София разпалва различни страсти в обществото. През 2021 година банкерът и граждански активист Мартин Заимов заличи с боя посвещението: „На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. След това беше арестуван, после освободен. В края на февруари 2023-а 61-годишният преводач от немски език Светлозар Раянов счупи с чук плочата на паметника с надписа. Това стана ден преди първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари. И темата за паметника пак избуя. Колко още ще е така… Пред ФАКТИ говори Мартин Заимов.

- Г-н Заимов, преди 2 години вие боядисахте надписа на Паметника на Съветската армия, а преди дни Светлозар Раянов счупи с чук плочата с надписа. Бунт, протест, гражданска позиция ли е това да се посяга на паметник…
- Разбира се.

- Днешната съдебната практика как разглежда подобни действия…
- Съвсем категорично. Преди две години аз бях арестуван, след което осъдих полицията. Никой няма право да арестува някого, защото изразява своето политическо мнение.

- И отново се породи обществен дебат „за“ и „против“ бъдещето на паметника. Ще отмине ли и сега като всяко чудо за три дни…
- Дебат може да виждате вие, може и други хора да виждат. Аз не виждам дебат. Просто у нас има една намаляваща група хора, които са носталгични към едно доста грозно минало, насилствено и човеконенавистно минало. Това минало няма как да бъде защитено от хора, които имат минимално достойнство и уважение към себе си, към близките си, към децата си. Няма обективна защита за този паметник.

- Защитниците на паметника и ваши опоненти казват, че подобни монументи са израз на признателността към съветските войници, загинали в битката с фашизма, и съществуват в много европейски държави?
- Такива монументи има в държави, които са били активно воювали срещу Съветска Русия и са били победени. Ние никога не сме воювали активно срещу Съветска Русия. Този монумент е израз на желанието на Димитров и на една клика, за да не казвам по-силни думи, но неуки и злонамерени хора, да наложат своята власт над останалите. Нищо повече.

- Спорът дали да се демонтира паметникът е 1992 година, а съдът се е произнесъл, че конструкцията е държавна собственост, но е поставена върху общинска собственост. И така си стои вече 30 години… Държавата ли трябва да реши проблема…
- Това, че паметникът си стои, няма нищо общо с юридическите постановки, с които занимаваме българския съд. Просто занимаваме съда с несвойствени сюжети. Въпросът с паметника е само политически.

- Кой трябва да го реши…
- Дали правителството трябва да го реши, дали общината… Това също е политически въпрос и зависи до голяма степен от това кой е по-страхлив. За съжаление, в българския политически елит има не малко хора, които не само не познава добре чувството за кураж, а тази липса води до други лоши последици за обществото.

- Демонтаж и преместване, но къде?
- Ще изразя личното си мнение. Мястото на паметника е в парка „Марица“ в Димитровград.

- През 2021 година нямаше война между Русия и Украйна. Към днешна дата военните действия надхвърлиха година. Как гледате на всичко това. Мир вижда ли се…
- Момент. Досега говорихме за паметника, чието преместване днес би било облекчено от чудовищните действия на съвременния руски елит, който много прилича на съветския и на българския след войната. Освен това, че трябва да бъде премахнат паметника, какво ме питате.

- Връзката е, че нямаше война, когато вие направихте вашето действие в знак на протест. Сега счупването на плочата е по повод една година от войната?
- Аз не съм медиум, но очевидно е, че нещо в мен ме е карало да го направя, за да го направя. В моите очи, още тогава, а надявам се и сред мнозинството българи, се усещаше, че нещо не е както трябва. Вижте, войната е резултат на едно абсурдно състояние на духа на руския властващ елит. Това състояние на духа беше напълно видимо и тогава. В интерес на истината, трябва да се каже, че за българското общество действията на Русия днес трябва да са някаква форма на прозрение. А това, че този паметник няма да бъде там след известно време, надали изобщо е въпрос. Не става въпрос дали нещо ще се случи. Става въпрос за това, че този паметник няма бъдеще. Както и корупцията в България няма бъдеще.