Любомир Аламанов: Не им давайте да ни завлекат в миналото

Не им давайте да ни завлекат в миналото. Отново.

Само два дена до изборите…

Знам, че ви е писнало.

Знам, че сте уморени.

Знам, че сте сърдити.

Знам, че сте гневни.

Знам, че имате друга работа.

Знам, че искате малко почивка.

Знам, че искате малко спокойствие.

Знам, че ви омръзна различни партии и политици да ви дрънкат глупости.

Знам, че се притеснявате за децата си, за бъдещето си, за настоящето, за всичко…

И аз съм така. Май всички сме така.

Но…

Понякога в живота на човек има моменти, които са на кръстопътя на Съдбата. Моменти, които могат да предопределят бъдещето. Моменти, в които и най-малкото усилие може да промени всичко.

Понякога малко усилие в подходящ момент може да промени всичко.

Такъв момент може да се окаже в неделя. Момент, който да предопредели дали ще се върнем в блатото на застоя, в което искат да ни натикат отново. В блатото на нищото. На липсата на реформи, на ужасните лъжи, на кражбите, на източването на фондовете, на съсипаните институции, на източените десетки милиони, на корупцията, на бездействието на прокуратурата, на подигравките от цял свят, на заобикалянето на инвеститорите, на бягството на хиляди към нормалните страни, в търсене на нормален живот. Да, искат да ни върнат в това минало, удобно опаковано като стабилност. И да затънем за години. Отново.

Знам, че мнозина биха се потопили отново в това блато. Заради умора, отчаяние, страх. Заради незнание, че може да има и друг живот.

А ако може? Знам, че не ви се вярва, но ако може? Ако има как да имаме друг живот?

Ако има как да се направят реформи в здравеопазването и всеки да получава адекватна медицинска грижа?

Ако има как да се направи реформа в администрацията и тя да стане ефективна?

Ако има как институциите да работят нормално и по предназначение?

Ако има как да се направи реформа в съдебната система и всеки да се чувства защитен?

Ако има как да не се източват евро-фондовете?

Ако има как да имаме поне една нормална магистрала? И това да не е геройство.

Ако има как да имаме нормално подредени павета? И това даже да не ни прави впечатление.

Ако има как да имаме нормални пътища извън магистралите?

Ако има как да работи бизнесът без да се налагат безумни административни тежести?

Ако има как да не се раздават милиони на приятелски фирми?

Ако има как да не сме корумпетата на Европа?

Ако има как децата да не бягат в чужбина, защото учебната ни система е на световно ниво?

Ако има как да честно да работим за парите си и да не се крием заради това?

Ако има как да живеем нормално? Представяте ли си, да живеем нормално…

Знаем какво е да сме потопени в блатото на застоя. Откраднаха ни 12 години. В застой. Без нищо. Само окрадоха фондовете и ни лишиха от бъдеще. Даже една магистрала не направиха като хората. Да не говорим за всичко останало. Знаем какво е. ОЩЕ: 21 неща, които можем да получим отново след 2 април: Коментар на Любомир Аламанов

Но не знаем какво може да бъде, ако има как да е различно.

Това е моментът. В неделя. Моментът, който може да предопредели как ще живеем следващите години. Дали в блатото на застоя или в опит да построим нормално бъдеще за децата.

Всичко зависи само от теб. И от теб. И от теб. И от всички нас. Точно в този момент. Колкото и да сме изморени, отчаяни, обезверени, ядосани, това е моментът да положим минимално усилие. Да отидем и да гласуваме.

За пръв път от много, ама от много време нещата са кристално ясни. Изборът е черно-бял. От едната страна има мнозинство партийни субекти, които с цената на всичко искат да ни завлекат в блатото на застоя отново. Защото така им е удобно. Защото така са непрекъснато на власт. Защото не ги интересува какво мислим и искаме ние.

Но този път има и ясна алтернатива. Има само една единствена коалиция, която казва спокойно, че има как да живеем нормално. Новите Обединени Демократични Сили. Един единствен политически субект. Точно сега. Точно в този момент. Само трябва да дадем шанс. Само трябва да положим това минимално усилие. Точно в този момент.

Да, не знаем какво ще стане. Да, с познатото блато сякаш сме свикнали. Да, непознатото плаши. Но ако има как да живеем нормално, не трябва ли поне да пробваме? Поне веднъж да пробваме? Поне веднъж да положим усилие, за да можем да погледнем децата с високо вдигната глава.

Поне веднъж да пробваме дали има как да живеем нормално. Иначе блатото ни очаква да ни погълне. Отново.

Поне веднъж да пробваме. Има как да живеем нормално.

Не им давайте да ни завлекат в блатото. Отново. Има как да живеем нормално.

Рядко се случват такива моменти. В неделя е един от тях. Излезте и гласувайте. Опитайте, поне за децата. Има как те да живеят в нормално бъдеще.

Спокоен ден!