Два народа на една територия

Започвам с лошо!

Шофьор на линейка е пребит. Звучи познато. Пребит е не защото е причинил инцидент, не защото е виновен, а защото е дошъл на мястото на инцидент. Инцидент причинен от други хора. Но другите хора намират шофьора за виновен и резултатът е бой.

Между редовете читателят на тази новина може да се досети за какво става въпрос. За това какви хора са участвали, що за възприятия имат и не на последно място от кои етноси са. Но това е само между редовете, защото това е новоговорът. Политкоректно е да не знаем. И точно в незнанието се раждат митовете. А дали е мит следното:

На територията на България живеят два народа. Този народ (който не бива да се назовава) не се съобразяват с морала на другия народ- българския (тук няма проблем с назоваването), защото онези, първите, си имат техен морал. Странен морал, граничещ с престъпен такъв. При тях да се спи с дете е културна особеност. Престъплението е престъпление само когато техния съд го признае за такова. При тях има значение престъплението към кого е извършено – към представител на техния народ или към друг.

Освен, че имат различен морал. Те живеят в различен свят.

За тях паразитизмът не е паразитизъм, а е начин на живот. Дори е някакъв вид хитрост. Екзистенциална ценност. Житейска мъдрост, ако щете. Идете в „Пирогов“ в полунощ и ще разберете какво искам да кажа.

Клановото им разделение е непонятно за нас. Любопитно и непонятно. Понякога, в опитите да обясним престъпленията им боравим с понятия като бедност или битовизъм или липса на образование. Но фактите са, че те не разбират какво им казваме. Всичко е перфектно до момента, в който се налага да се ходи в затвора. Но за това те не са виновни също. Просто така се е случило. Те не осмислят българските закони. Разбират ги, но ги приемат за някакво абстрактно зло, което им пречи да си живеят техния си правилен живот.

За тях лъжата е въздигната в симпатичен спорт и търпи порицание само понякога. Когато си ги хванал. Всъщност при тях всичко търпи порицание само понякога.

Образованието също не е виновно затова, че те са различни. Нашето образование не им е особено нужно. Вижда се по всичко. Можем да го натрапваме, да ги притискаме с някакви досадни неща като прогрес но нека не се лъжем, нашите национални герои не са техни. Никога няма да бъдат техни. Не защото те са лоши хора, а защото са друг народ и си имат техни национални герои. Или пък нямат. Или пък нямат нужда от такива? Знам ли?

Докато могат да имат възможност да паразитират, те ще го правят. Това не е нещо неморално, а проява на висша хитрост.

На тази земя живеят два народа. Толкова различни, че дори женитбата между различни представители не се гледа с добро око. Както от едната, така и от другата страна. Повярвайте ми.

П.П. Най-доброто доказателство за обема на този проблем е, че не споменах нито веднъж за кой народ става въпрос но всички ме разбрахте. Нали?

За не разбралите отговорът е не! Не са толтеките!