Как Иван Вазов и Димитър Талев поискаха мир в Украйна

Коментар на Емилия Милчева:

Иван Вазов, Яворов, Димитър Талев, Станислав Стратиев и още 1654 членове на Съюза на българските писатели апелират за прекратяване на войната в Украйна и неутралитет на България "по отношение на военната конфронтация".

Още новини от Украйна

Ама те не са сред живите, ще възкликнете. Така е, но нито живите, нито мъртвите са питани дали са съгласни да се включат в декларацията с тези призиви, под която стои единствено “Съюз на българските писатели” (СБП).

За мир и неутралитет

В раздела “членове” на сайта на СБП се намират по азбучен ред 1658 имена на български творци от различни епохи, които - по подразбиране - би трябвало да са съгласни с този призив, щом е подписан от името на творческата организация. В отговор на запитване на ДВ международният секретар на Съюза Анжела Димчева обясни, че два дни преди публикуването на декларацията, се е състояло заседание на Управителния съвет и всичките 13 души от ръководството заедно с председателя са приели декларацията. На въпрос защо не са били уведомени членовете на СБП, Димчева отговори: "Няма как да се уведомят всички 880 човека. Ръководството взема решения, то е избрано на конгрес."

Декларацията, адресирана до председателя на 49-ото НС Росен Желязков, до президента Румен Радев и до премиера Гълъб Донев, е публикувана на сайта на СБП на 21 април и на страницата във Фейсбук, без допълнителни разяснения имало ли е заседание на управата, кога е приета и колко човека са я подписали. В нея, освен призиви България да остане “неутрален остров”, се припомнят заслуги на СБП като например, че е “основател на движение за мир чрез провеждане на Международни писателски срещи от 1977 до 1986 г. под мотото „Мирът – надежда на планетата“ и с участници от 78 държави.

От името на СБП, инициаторите на декларацията се обявяват “срещу безчовечното унищожение на два братски народа” и цитират американския писател Ърскин Колдуел, заявил на Петата международна среща (1984): „Неприятелите убиват неприятели, но приятелите – никога приятели!“.

Кой се е подписал под апела

“Не членувам в Съюза на българските писатели от 1992 г.”, заяви поетът и драматург Стефан Цанев, потърсен за коментар от Дойче Веле. Неговото име обаче фигурира сред членовете, както и на други известни творци, с които ДВ се свърза. “Не съм член на Съюза на българските писатели още от времето, когато Николай Хайтов беше председател (1993-1999, бел. авт.), и, разбира се, не съм плащал и членски внос. Не приемам и декларацията”, каза англицистът, есеист и преводач проф. Александър Шурбанов, изненадан, че името му фигурира сред членовете и́. “Единственият път към мир в Украйна, който желаем страстно, е да се изтеглят окупаторите и да се остави страната да се развива както сама намери за добре”, посочи той.

Въпросът на Дойче Веле подписвал ли е декларация на СБП за призив за мир и България като неутрален остров в Европа развесели писателя и публицист Христо Карастоянов, който научил от Фейсбук за този писателски апел. “Не знам дали съм член на Съюза на българските писатели, тъй като не съм плащал членски внос поне от десетина години и според статута му трябва да съм изключен. Мен никой не ме е информирал за тази декларация”, заяви Карастоянов.

Писателят Деян Енев беше още по-радикален. “Това е акция на ръководството. Редно беше да направят подписка и да отбележат само имената на подписалите. След тази декларация аз вече не се чувствам член на СБП и напускам редиците му”, обяви Енев пред ДВ.

Съюзът на българските писатели е една от най-старите организации в България, която тази година чества 110 години от създаването си. Учреден е на 8 септември 1913 година, след Междусъюзническата война, а на първата сбирка присъстват двайсетина души. Днес организацията се издържа от наеми, членски внос и дарения, а към нея е и издателство “Български писател”.

Какво всъщност внушава декларацията

Декларацията на СБП се появи в навечерието на Похода за мир и неутралитет, организиран в София и още няколко големи български градове, на който се вееха и руски знамена, редом с българските, а и призивите се родееха с руските позиции за Украйна. Организаторите събираха и подписи от гражданите за референдум с шест въпроса, сред които: “Подкрепяте ли да се установи национална политика на военен неутралитет по отношение на всички външни за територията на България конфликти?”.

Глашатаите на формулата за мир в Украйна (в смисъл - тя да сложи оръжие) и неутралитет на България са “Възраждане” и БСП. Сред видните активни миролюбци е президентът Румен Радев, който обвиняваше политическите сили, подкрепящи военната помощ за Украйна, като “войнолюбци”. Тази позиция не пречи обаче на Радев да настоява да се ускори модернизацията на армията, тъй като “нестихващите конфликти изправят страната пред съществени предизвикателства”.

Други се подписват

За разлика от СБП, членовете на други организации нямат проблем да подписват своите публични позиции. В декларация от март миналата година Българският ПЕН-център осъди “остро военната агресия на президента Владимир Путин срещу Украйна – една суверенна държава в цивилизована Европа”. За целта поети, есеисти, новелисти, преводачи поименно изразиха подкрепата си.

Също миналата година, когато президентът Радев настояваше на Украйна да се дадат само каски и бронежилетки, политици и общественици, също поименно, призоваха с декларация депутатите от 47-ото НС да одобрят военна помощ за Украйна - не само като израз на солидарност с Украйна, но и категорично действие в защита на българските национални интереси. През април т.г. пък издателство “Жанет 45”, чийто управител Манол Пейков неуморно събира дарения за Украйна, се дистанцира от “част от политическите позиции” на един от авторите си - Бойка Асиова, на която е издало девет книги. Причината - споделени от нея постове на “някои от най-отявлените пропутинистки глашатаи в българското медийно пространство”.

Времената на колективното малодушие и снишаване отминаха. Всеки застава с името и лицето си - зад агресора или зад демократичния свят. Неутрални острови няма.