Саудитска Арабия: диверсификацията от панамериканизма

Покрай военния конфликт в Судан саудитският град Джеда, най-космополитният град на управляваното някога от династията на Хашемитите Кралство Хиджаз и ключов политически център на арабския полуостров днес, се превърна в хъб за транспортиране на част от напускащите африканската държава бежанци. Особено кадрите, показващи как саудитските власти подпомагат ирански граждани, бяха показателни (и с рекламна цел, разбира се). Нещо повече, предвид добрата комуникация, отношения и влияние, които Кралство Саудитска Арабия (КСА) има спрямо двете враждуващи военни фракции в Судан, Риад се опитва да играе посредническа роля между тях. Временните примирия в африканската страна, макар и често нарушавани, които бяха договорени между генерали Абдел Фатах ал-Бурхан и Мохамед Хамдан Дагало ("Хемети"), станаха възможни благодарение на преговорите, лидирани от САЩ, но и подпомогнати именно от КСА.

Преди дни пък Арабската лига прие да възстанови членството на Сирия в организацията. Въпреки досегашните опити за същото на държави като Алжир и Ливан, подкрепящи режима на Башар ал Асад, както и ускорената дипломатическа и икономическа подкрепа на ОАЕ за Сирия през последните две-три години, това решение стана възможно едва след като именно КСА се съгласи да вложи политическата си тежест зад него. В основата на тази промяна на политиката на Риад и Абу Даби, след като преди това двете столици влагаха ресурси за детронирането на Асад, стои равносметката, че изолирана Сирия прави същата още по-голям заложник на Иран.

Именно промяната - поне на декларативно ниво засега - на отношенията на КСА с Иран бяха в центъра на медийното полезрение миналия месец. Тогава Риад и Техеран, под зоркото и заставящо око на Китай, решиха да възстановят официалните си дипломатически отношения, след като същите бяха силно компрометирани и ограничени през последните шест години (ако изключим преговорите, които двете държави водеха в Багдад).

През месец май тази година КСА реализира обещанието си от миналата такава, депозирайки 5 млрд. долара в Централната банка на Турция, опитвайки се да подпомогне стабилизацията на икономиката на Анкара.

Вече 15 месеца продължава временното примирие между подкрепяното от международната общност правителство в Йемен и хутите в страната. Това нямаше как да се случи, ако Риад не бе променил ролята, която играеше в този конфликт: от основен и устойчив спонсор на йеменското правителство в преговарящ с подкрепяните от Иран "Ансар Аллах" (роля за продуктивността на тези преговори изигра и един доказан медиатор от региона, Оман). Въпреки че все още няма приета трайна рамка, която да превърне примирието в траен мир, разведряването на отношенията между КСА и Иран създават условия за постигането на такава.

Помним и когато в началото на 2021-ва година Съветът за сътрудничество в Залива реши най-сетне да преустанови бойкота на Катар. Ако за инициирането на същия години по-рано основна роля имаше ОАЕ, то КСА игра водеща такава в разрешаването на казуса.

Всичко това Риад направи без обезателно да се съобразява с интересите на роднините и приятелите си. Така например, ОАЕ и Бахрейн скърцаха със зъби, когато трябваше да последват Риад в подобряването на отношенията си с Доха, а САЩ не одобряват постепенното реабилитиране на режима на Башар ал Асад в арабския формат.

А не толкова отдавна, особено след възкачването на трона на Крал Салман през 2015-та година и последвалото бързо властово израстване на неговия син Мохамед бин Салман, Саудитска Арабия изглеждаше различно: затвори посолството си в Техеран, извършваше бомбардировки в Йемен, финансираше сирийската опозиция, спомогна за преврата на Омар ал-Башир в Судан, затвори границата си с Катар и имаше напрегнати отношения с Турция покрай убийството на журналиста Джамал Хашоджи.

Тази промяна във външната политика на Риад обаче не е целева, а инструментална, доколкото основният приоритет за КСА остава същият: минимализирането на потенциалните рискове, идващи от геополитическата среда на страната, докато управляващата династия е заета да реализира амбициозни социално-икономически реформи. Възможните рискове за Кралството са добре познати: от създаването на антагонистичен към страната анклав в Йемен (като заидите хути), през традиционната и считана за най-голяма заплаха в лицето на Иран (по-конкретно балистичната и ядрена програма на Техеран), до революционно-ислямистките движения (от Мюсюлмански братства до Ал Кайда). Социално-икономическите реформи, инициирани от Крал Салман и Мохамед бин Салман, също са лесно проследими: от ограничаването на влиянието на уахабизма в обществения порядък (разхлабването на религиозната полиция, например) до рязането на основни потребителски субсидии (като сметките за електричество) до диверсификацията на икономиката (като Визия 2030, предвиждаща ограничаването на зависимостта на бюджетните постъпления от добива и продажбата на петрол).

КСА обаче реализира и една друга диверсификация и това е тази на външната си политика. Въпреки че в обозримо бъдеще няма да има друга страна, която да замени САЩ като основен партньор в обезпечаването на сигурността на Кралството, то Риад вече не ограничава своята дипломация до характерния за нея от десетилетия насам панамериканизъм. За това стечение на обстоятелствата допринесоха някои конкретни фактори: ограничаването на интереса на Вашингтон към Арабския полуостров (покрай развитието на собствени източници на въглеводороди от страна на американците), амбивалентната позиция на САЩ спрямо революционните събития около Арабската пролет, сключването на Ядрената сделка с Иран през 2015-та и превръщането на Китай в най-големия търговски партньор на Кралството. Вследствие на тази мултивекторна политика и диверсификация от панамериканизма КСА не се съобрази с интересите на САЩ и в последно време отхвърли поне няколко пъти американските императиви: Риад не се присъедини към Аврамическите споразумения с Израел (за разлика от други арабски държави като ОАЕ и Мароко), не увеличи производството на петрол в контекста на войната в Украйна, когато администрацията на Джо Байдън поиска това в края на миналата година, а в началото на тази дори доби статута на партньор за диалог в доминираната от Китай и Русия Шанхайска организация за сътрудничество.

Всичко това обаче не означава, че КСА заменя САЩ с Китай. Както стана дума по-горе, ролята, която Риад изигра като посредник между враждуващите сили в Судан, пък и нормализирането на отношенията с Катар, отговарят на американските интереси и спомогнаха усилията на Вашингтон. Дори тези дни съветникът по национална сигурност към Белия дом Джейк Съливан бе в Джеда, където, заедно със своите хомолози от ОАЕ и Индия, плюс Мохамед бин Салман, обсъди логистичното свързване на Индия с Израел, което да се реализира включително през Саудитска Арабия.

В крайна сметка целта на Риад остава същата: обезпечаването на сигурността на Кралството. Включително и посредством промяна на инструментариума, предвиждащ релативизацията на панамериканизма за сметка на мултивекторната дипломация.