24 май, ВСС, служебен кабинет: предложенията на ПП-ДБ

През 2015 година Христо Иванов подаде оставка заради провалената от ГЕРБ и ДПС съдебна реформа. Сега от ПП-ДБ очакват да прокарат конституционни промени именно с тези две партии. Ще успеят ли?

Конституционна реформа 2.0 стартира седмица преди края на лятната парламентарна сесия. Участниците са почти същите като през 2015 г., но надеждата е за различен резултат.

Промените в Конституцията, обявени от ПП-ДБ и подкрепяни от ГЕРБ и ДПС, ще бъдат внесени тази седмица в парламентарната Комисия по конституционни въпроси. Намеренията са да бъдат приети до края на 2023-а. "(...) Зад тях стои висока степен на консенсус, което е гаранцията, че те може да се реализират", заяви съпредседателят на ДБ Христо Иванов. През 2015 г. Иванов подаде оставка като правосъден министър заради провалената от същите две формации съдебна реформа.

Ще се превърне ли евроатлантическото мнозинство в конституционно?

Историята, както и политиката, работят през парадокси, коментира в профила си във ФБ политологът Огнян Минчев: "Навремето присъединяването на България към НАТО се осъществи с подписа на червения президент Първанов - който само няколко години преди това протестира на улицата срещу НАТО."

Настоящият консенсус е предхождан от общи парламентарни стъпки на трите политически сили. Сред тях са одобреният механизъм за разследване на главния прокурор, призивът към ВСС да спре избора на нов обвинител №1, законопроектът за прекратяване на концесията на "Лукойл Нефтохим Бургас" на пристанище Росенец и решенията за изпращане на оръжие и военна техника на Украйна.

Краят на 2023-а ще покаже дали евроатлантическото мнозинство ще ферментира в конституционно, след като в проекта са залегнали общи идеи. Този процес предугади Христо Иванов, обявявайки се пръв за такова мнозинство още преди вота на 2 април. В края на май от ДПС се обявиха за свикване на ВНС, чрез което да бъдат направени промените в Конституцията, но няколко дни след това, в навечерието на гласуването на кабинета Денков-Габриел, обезпечиха конституционното мнозинство.

Промените: главен прокурор, служебен кабинет, мандатност на кметовете

Предишните конституционни промени закрепиха върховенството на главния прокурор, предложените сега от ПП-ДБ обезсилват безконтролната му власт. Предвидено е да отпаднат ключовите му функции - надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и той да остане административен ръководител на върховната прокуратура.

Преди осем години ГЕРБ отстъпи от т.нар. "исторически компромис", който трябваше да гарантира независимостта на съдиите чрез намаляване на политическата квота в тяхната колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега ПП-ДБ ще търси подкрепа за същото, предлагайки пълното разделяне на ВСС. Промените предвиждат органът да е само на съдии и да се състои от 15 члена, от които осем избрани пряко от съдиите, председателите на ВКС и ВАС и петима, избирани от парламента с 2/3 мнозинство (160 народни представители). ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС разполагат със 167 депутати.

Към тези предложения се прибавят ограничаване на мандатите на кметовете на общини до два, индивидуална конституционна жалба и де факто премахването на избирано и назначавано от президента служебно правителство, тъй като се предлага за служебно да назначава правителството в оставка.

24 май срещу 3 март

Промяната, която предизвика буря от коментари в социалните мрежи, бе идеята националният празник на Република България да е 24 май - като "Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата", а "другите официални празници да се уреждат със закон". В края на юли м.г. и ГЕРБ-СДС поискаха 24 май да стане национален празник чрез промяна в Кодекса на труда, където в чл. 154 са разписани официалните празници, сред които и 3 март. Тогава "Продължаваме промяната" се въздържаха, а гласовете в "Демократична България" се разделиха. От ДПС подкрепиха предложението, а БСП и "Възраждане" бяха против. Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов обясни вчера, че идеята празникът да бъде конституционно закрепен е Указ № 236 от 27.02.1990 г. за обявяване на 3 март за национален празник, издаден от Председателя на Държавния съвет на НРБ, който още е в сила. "Изменението в Кодекса на труда нямаше да смени националния празник", написа Божанов.

"Опитахме се намерим празник, около който всички обществени групи се обединяват", обясни премиерът акад. Николай Денков. В социалните мрежи обаче мненията не просто се раздвоиха, а разтроиха - с възхвала за 24 май, в защита на 3 март, а също и в подкрепа на "защо не 6-ти/22 септември".

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов очаквано изригна с: "Управляващият американски режим иска 3 март да бъде премахнат и на негово място да се сложи 24 май." Бившият президентски съветник Михаил Иванов изтъкна, че "делото на Кирил и Методий е общочовешко", припомняйки, че през 1980 г. папа Йоан Павел II e обявил двамата братя за съпокровители на Европа, а тяхното дело се почита и от други държави. Според политолога Първан Симеонов 24 май е десет пъти по-добър национален празник от 3 март, но налагането му "в името на легитимация на сглобката" ще има точно обратния ефект. "Авторите прекрасно знаят каква дискусия ще настъпи сега. И при все това, дават това предложение… Изгодно им е да пипат в самия код на страната ни, за да се мобилизират политически!"

На този проект се крепи правителството

Шумотевицата, която се вдигна, измести фокуса и от други промени на Конституцията - например изисквания за избор на членове на независими регулаторни и контролни органи, формулирани като "ясни критерии за избираемост на кандидатите, публично предложение и изслушване на кандидатите, разумен срок за внасяне на предложения". Предвидено е и включване на "представители на обществеността" като наблюдатели, както и ограничаване на броя на последователните мандати. Тези критерии не се различават от разписаните в конкретните закони, където има много по-детайлни разпоредби.

Същинската работа по конституционните промени остава за наесен. Без съмнение Конституционния съд ще бъде сезиран дали не изискват и свикване на ВНС въпреки уверенията на правосъдния министър Атанас Славов, че такова не е необходимо.

На конституционния проект се крепи хоризонтът за правителството. ГЕРБ даде да се разбере, че подкрепя промените, ако и ДПС ги подкрепи. Ферментацията от евроатлантизъм към конституционализъм няма да е лесна.

***

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.