Кухата кампания срещу Франция

Френските позиции в Африка са застрашени. Първите виновници за случващото се са самите французи. Макрон се оказа високомерен и откъснат от реалностите президент. Обградил се е с отличници, които му пречат да види случващото се в самата Франция, камо ли в Африка.

Френската колонизация има два етапа. Първият започва през 16-ти век. Френската армия окупира Канада, Луизиана – която навремето обхваща около 30% от настоящите Съединени щати, Тер Ньов и част от Сенегал. С поражението на Ватерлоо, приключва завоевателският период на Франция. Англичаните стават първа колониална империя в Света.

Вторият етап се развива в 19-ти век. Французите делят практически Африка с англичаните. Източната част за Лондон, Западната за Париж. Показателен е примерът с „Магреб“ – колонизиран преди Франция от Отоманската империя. Най-голямото и най-богато пространство е населено от враждуващи помежду си племена: Туареги, Бербери и Кабили. Французите чертаят границите му през 1830 година и го наричат Алжир.

С продължение на времето „завоевателите“ строят пътища, училища, инфраструктура, болници, напоителни системи в полза на земеделието. Въвеждат данъчната система. От Европа се притича население от Елзас и Лотарингия, което не желае да живее под немска окупация. Заселват се италианци и хора от източна Европа. Има и доста евреи.

Французите въвеждат държавни институции и се противопоставят на местните навици и обичаи. Първият от тях е бартерната търговия. Местното население се съпротивлява, защото ислямът се оказва несъвместим с европейския начин на живот. Преди всичко с ролята на жената и нейните права.

Някъде към 1925 година европейците започват да сондират пустинята Сахара с надеждата да открият петрол. Търсенето се оказва сполучливо и през 1956 години бликат първите извори. Богатството, което французите откриват и разработват, събужда в местното население враждебно настроение към колонизатора. Опиянена от откритието на енергия, застаряващата Империя не си дава сметка, че други две Империи наблюдават от близо случващото се.

Започва партизанска война с активната помощ на Съветска Русия. Съединените щати, които са изместили Франция във Виетнам, също помагат косвено на алжирците „да се освободят“. В Женева е подписано споразумение през 1962г., което прави Алжир свободна и независима държава. Държавната идеология обаче почива само върху омразата към колонизатора. Военна диктатура, избори „Ала-бала“, корупция и мизерия.

Какъв е резултата днес 60 години от извоюваната с много жертви свобода? Алжир е най-богатата на енергийни суровини страна в северна Африка, с най-бедно население. Отървалите се от колонизатора алжирци имат само една мисъл – виза за Франция. Всеки има леля, чичо или брат и щедрия френски закон позволява „събирането“ на семействата. Всички ползват държавни жилища и ред облекчения в зависимост от броя членове на семейството.

Малка част от тях работят. Повечето предпочитат да стоят без работа с 1100 евро помощи на месец, да спят до обяд, вместо да стават рано за заплата от 1400 евра – бруто. Всички ползват, наравно с французите кореняци, безплатно здравеопазване, образование, карти за транспорт, библиотеки и спортни съоръжение. Тунизийци, мароканци и останалите африканци се ползват от същия статут.

Проблемът е, че омразата към колонизатора се поддържа и разпалва от ислямски проповедници, пратени от близкия Изток от „проблемните квартали“ до затворите. Най-голямата беля, не е социална, а етническа. Френските управляващи се правят, че не виждат как проблемът зрее както в Африка, така и в самата Франция. В бившите колонии, благодарение на „Ала-бала“ избори различни диктатори, окупирали властта, я пазят като зеницата на очите си, а след като закъсат със здравето, я предават на синовете си.

В Африка Франция няма полезен ход в момента. Ако се обяви против превратаджиите, тя губи. Ако застане против – пак губи. Резултатът е на лице. Отвратено от корупцията на управляващите, населението излиза на улицата и пали френските знамена и развява руските. Макрон и неговите хора са изненадани и явно неподготвени. Гледат случващото се и буквално мигат на парцали. Не правят връзка нито с алжирската революция, нито с Виетнам.

Няма политолог в света, който да не е констатирал, че бившите Империи – Русия, Турция и Китай превземат Африка, за сметка на Франция. Само Макрон не го е забелязал. Той продължава да вярва във френския претенциозен модел за “права на човека“, който изобщо не е в полезрението на „Вагнер“ и африканците. Има и нещо още по-страшно. Заради „колониалното минало“ и пропагандата свързана с него, расте омразата към белите хора като цяло. Жестока е разправата с християните, местни или вносни, независимо дали са бели или цветнокожи.

Френските управляващи, изоставили Африка, бързат да пръскат с финансов пожарогасител кварталите, пострадали от подивели младежи, родени и израсли в същите тези квартали. Там вече няма аптеки, лекари и детски градини. Нямо дребни търговци. Липсват дори и учители. Кой би желал да преподава на деца, които не знаят френски. От всичките проблеми най-страшният е търговията с наркотици. Франция е най-големият в Европа пазар на всички видове треви.

Различните разпространители постоянно воюват помежду си. Всяка нощ се чува стрелба. Има убити. Жертвите са малолетни, второ – трето поколение емигранти от северна Африка. Полицията е безпомощна. В предградията, но и в центъра на Париж. Нелегалните емигранти от Африка и Афганистан използват блъсканицата в метрото, за да опипват разголените поради жегата жени.

За една година за постъпили 60000 жалби за сексуално насилие. Родени в мюсюлмански държави, младите емигранти видимо пощръкляват, попадайки в среда, в която жените не са забулени от главата до петите. Последното предложение на Валери Пекрез – председателка на парижкия регион, е да има отделни вагони за жени. Франция се връща във времето, когато в Америка имаше различни вагони за чернокожи. Мекушавият Макрон и бюрократите в Брюксел не предприемат нищо срещу ислямското нашествие в европейските градове.

Друг допълнителен проблем е вътрешно политически. Десницата е разединена. Правителството не разполага с абсолютно мнозинство, способно да предприеме законови решения. Няма я старата комунистическа партия, която се противопоставяше на емиграцията, защото считаше, че капиталистите ползват чужденците като по-евтина работна ръка. Новата левица съставена от мамини революционери, защитава бурно „малцинствата“ – емигранти, мюсюлмани, чернокожи, нежни китки и еднополови бракове.

Тази пъстроцветна „левица“ намира за нормално, че Франция която има 1% от от населението на света, отделя сума посветена на социални сектор, която представлява 10% от социалния бюджет на всички държави на планетата Земя.

Българите, които живеят или минават през Париж, реагират сравнително умерено на случващото се във Франция. Причината е много ясна. Ако Африка е била колонизирана 100 години, ние сме били – 500 години под колониално робство. Освен, че са ни клали като агнета и изравнили със земята българската цивилизация, единственото нещо, които са строили окупаторите са джамиите. Н

яма следи от турски университети, язовири или здравни заведения. За сметка на това е жива и здрава българската толерантност към чужденците, независимо дали са кръстоносци, православни, евреи или мюсюлмани. И те са ни благодарни. Даже прекалено. Един от тях, някой си Дахер Фарид Ламот, от сирийски произход, запретнал ръкави да информира българското общество колко е лоша Франция.

Младият активист от сирийски произход, довтасал до България, пропуска да погледне назад и сравни сирийската действителност днес и тази на Ливан по времето, когато са били френски колонии. Бейрут е бил конкурент на Цюрих, а Сирия – райски франкофонски кът в Близкия Изток. Корените са без значение за него. Разпространява по българските медии пропагандата на някогашния Съветски съюз! И никой не оспорва думите му!?

За тези, които „лапат“ твърденията на Дахер, ще се опитам да противопоставя истината, за която никой не говори. Франция била виновна за мизерията в Нигер. На ден умирали по 290 деца от глад! Извинете господин Дахер, Франция ли е виновна че Исляма забранява на жените да взимат средства против забременяване? Вие като научен работник, отлично знаете, че в Нигер и в другите френски колонии, многоженството е традиция.

Ако всяка жена ражда по 5 деца и всеки „съпруг“ разполага с 5 невести, вие който явно сте проповедник на някаква справедливост, отворете жилището си в България за тях! По този начин ще съчетаете „Думите с дела“?! Заявявате, че Франция "краде" урана на Нигер. А руският уран, който Франция внася, без да се обременява със санкции? И той ли е краден?

От вашите изявления разбирам, че сте на светлинни години от сирийците във Франция. За ваше сведение – те, ливанците, дори и кюрдите, за разлика от алжирците, благославят страната, която ги е подслонила. Децата им не са метежници. Учат усърдно френски и се интегрират без проблем. Сирийците съчетават Финикийската култура, традиционната франкофония, разумния ислям и добронамереният християнизъм. Това е примерът, който не се харесва на англосанксонци, руснаци, турци и китайци днес.

Французите ще спечелят само, когато напуснат двувековната си идеология, че всички сме равнопоставени граждани, независимо къде сме се родили.

(Текстът е от фейсбук страницата на автора)