Основните разлики между Русия и САЩ

В момента в държавата Украйна ние ставаме свидетели не само на военния сблъсък между различни сили. Ние ставаме преки свидетели на среща и сблъсък между два различни типа мислене, два различни начина на управление, на икономическо изграждане и изобщо на два съвсем различни начина на живот. Тук по най-тежкият и болезнен начин си дават среща източното и западното разбиране за света, колективизмът и индивидуализмът, държавното начало и частната инициатива, пряко олицетворени в противопоставянето на държавите Русия и САЩ.

Каква е най-основната разлика, от която трябва да започнем?

Най-основната разлика, която засяга всички системи на държавния живот, се състои в централизираната, държавна система на управление, която съществува в Русия и децентрализираната, федерална такава в САЩ. Действително и Русия е федерация, така както са и Съединените Американски Щати. Но в Русия всички основни лостове на икономиката, на културата, на държавността са под една шапка и винаги са били, за разлика от САЩ. Ето един типичен пример – руските железници – РЖД – са сто процента държавна компания, т.е. сто процента от акциите принадлежат на Руската Федерация. Железопътната транспортна система в САЩ, е разделена, основно на регионален принцип, между няколко големи частни компании. Тук не сравняваме качеството на услугите, а начинът на управление.

Както и в България имаме Българска академия на науките - БАН, така и в Русия имаме Руска академия на науките – РАН – основана още по царско време, в 18 век. И в България и в Русия те са държавни, на пряка издръжка на държавния бюджет. В САЩ такова животно като държавна академия на науките няма. Там всичко отново е в частни ръце, оставено на различни университети, технологични дружества, фондации, въпреки че има някакво, да го наречем „държавно” финансиране на науката. В САЩ липсва и фигурата на главния прокурор, каквато има в Русия, а станала добре известна и много коментирана и у нас, в последните години. Всички важни дела в САЩ, дори срещу бивши и настоящи президенти се водят от различни регионални прокурори, за съответния щат, които имат пълната власт по отношение обвинения към даден човек, нарушил законите.

Да не говорим и за това, че и Федералният резерв на САЩ е отново в частни ръце, което също ни прави силно впечатление тук в България, понеже нашата система на управление е много по-близка до централизирания, държавен руски модел, а беше изцяло същата, в не много далечното ни минало.

Къде е точният баланс между силната централизация и държавна намеса, от една страна и частната инициатива и предприемачеството, от друга страна и имали ли изобщо такъв, е много дълга тема. Но на въпроса дали централизираната или децентрализираната система на икономика и управление, е по-добра по време на война и военен сблъсък, всеки може сам да си отговори. В този смисъл, никой не може официално да забрани на Илон Мъск и управляваните от него многомилиардни и свръхтехнологични компании да помагат по различен начин на Русия, в конфликта с Украйна, за което той напоследък е многократно критикуван. От друга страна, просто е немислимо дори предположение, че държавната компания Роскосмос, която осъществява ръководство и контрол върху руската гражданска космическа програма, може да подпомага по какъвто и да е начин отсрещната страна.

Доказано е, че силната държава, силната централизация, прави гражданите по-пасивни, лишава ги от деятелност, от инициатива. От друга страна свободните, пазарни, икономически отношения създават едни по-предприемчиви и активни във всяко едно отношение хора. Западният свят винаги е гледал на колективизмът, на силната държавна намеса, в икономиката и политиката, като на нещо отрицателно. Противопоставена на тях е свободата на индивида, на частната инициатива, която води до цялостно развитие на обществото. Но именно това непрестанно развитие и потребление, същност на капиталистическия свят, довежда до постепенното изчерпване на ресурси и до настоящия конфликт в Украйна. Нуждата от нови пазари и непрестанната нужда от развитие, принуждава западните компании да отиват все по-нататък и по-нататък.

Има и една интересна особеност в начинът по-който се развива и разширява славянският свят – Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, България и начинът на развитие и разширение на англо-саксонския свят – Англия, Германия, Австрия, Нидерландия, Дания, Норвегия и на латинския такъв – Португалия, Испания, Франция, Италия.

Славянският свят се разширява около себе си, но никога скокообразно. Русия от едно сравнително средно по размери княжество – Киевска Рус (оттам всъщност води началото си и Украйна), около град Киев в девети век, постепенно се разширява във всички посоки до Северно море и Тихия океан на изток, през деветнадесети век. Но Русия, а и нито една славянска държава никога не е имала колонии на други континенти или не е владеела територии, който да са през морета и океани, в буквалния смисъл на думата. Докато почти всички англо-санксонски държави и латински (романски) такива са имали колонии, в Африка, Азия, Латинска Америка, а някои имат малки отвъдокеански земи и до днес. Това също е една особеност, която се диктува от характера на населението, което живее в тези държави.

Западният модел на индивидуализация и частна инициатива, вече е навлязъл във всяка една точка на земното кълбо. Почти навсякъде по света, той е посрещан с одобрение и голямо желание. Същевременно, колективното начало печели не малко поддържници и симпатизиращи, сред гражданите на западните държави, изтощени от крайния индивидуализъм и безкомпромисните правила на капиталистическите отношения. Украйна, макар и за дълго част от СССР е по средата между двата модела. Например части от западна Украйна, като областта Буковина, са били част и от Австро-Унгарската империя. Затова, може би не е случайно, че там днес се осъществява сблъсъкът между двата модела.

Как ще завърши този сблъсък, този конфликт е трудно да се предскаже. Очевидно е, че икономическите принципи и откровената алчност, са надвили над всякакви морални правила и религиозни догми. Дали човечеството ще прояви разум, в началото на двадесет и първи век, за да прекрати този конфликт, е също трудно да се каже. Но така или иначе продължаващият сблъсък на двата модела, ще завърши с победа на единия.