Как Руската църква в София се превърна в пропутинско гето

ДВ: Проф. Янакиев, до преди години заедно с други вярващи, принадлежащи на демократична общност, се черкувахте в Руската църква - каква беше причината и защо по-късно се отказахте?

проф. Калин Янакиев: Историята е следната: до 1998 година тя все още беше храм, в който ходеха българи, украинци, руснаци, въобще различни православни вярващи. Имаше много добър свещеник - отец Сергий Трухачов - който именно през 1998 година беше отзован. След това започна изпращането на руски свещеници, да се изразя така - със специални поръчения.

Иронично казано, историята на руския храм в София следваше буквално историята на Русия. Ако бих могъл да направя аналогия между отец Сергий и ранния Елцин, то онзи, който го наследи - отец Александър Карягин, беше вече късния пропил се Елцин. Всички знаеха, че той е от службите, обичаше да общува с новопоявилата се българска олигархия, но беше кротък. И ние продължихме да се черкуваме там, тъй като в църквата имаше и много добри български свещеници. Но след като започна Путиновата епоха беше изпратен отец Исидор, който вече беше много арогантен. Позволяваше си да прави забележки на българските свещеници за изявления на черкуващите се, които не се харесваха на Русия, и изискваше от тях да ги забранят.

ДВ: Има ли такава практика - свещеник да забранява на миряните да правят определени публични изявления извън храма?

проф. Калин Янакиев: Не би могло да има и в България това не се случва, но в Руската църква изглежда е възприето. След това дойде един съвсем одиозен свещеник - Филип Василцев, на когото беше поръчано буквално да разгони и черкуващите се българи, и българските свещеници. Той изпълни задачата, но по един неумел начин, така че сам се оскандали в българските медии, заради прочистването на енориашите на етнически принцип. Оттогава в руската църква се настани руско гето, включващо неколцината българи, отявлени путинисти. Църквата се затвори и постепенно се превърна в нещо като щаб за извършване на подривни дейности. И то не само в България, а, както се разбра, и в Северна Македония.

ДВ: Какво от канонична гледна точка представлява храм-подворие, какъв е статутът на руската църква в София?

проф. Калин Янакиев: Тя е под двойна църковна юрисдикция, което е доста съмнително от канонична гледна точка. Основен канон на църквата от най-древни времена е, че на една канонична територия не може да има повече от един епископ, което означава, че храм, щом е в България, трябва да е под юрисдикцията на български митрополит - в случая Софийския митрополит и патриарха на България. Двойният църковен статут на подворието е прецедент. Този храм е създаден, когато БПЦ се намира в схизма, и руснаците го построяват, за да могат да се черкуват в София отделно от схизматичните българи. По-късно обаче ситуацията с БПЦ се разрешава благополучно, но храмът в нарушение на канона е поставен под двойна юрисдикция, което се търпи дълги години.

ДВ: Но сега сякаш става нещо трето - посланичката на Русия, ядосана на българските власти, казва, че ще затвори църквата, както и стана. Има ли право представител на светската власт на подобна намеса?

проф. Калин Янакиев: Това е абсурдно - госпожа Митрофанова с властта, делегирана ѝ от руската държава, да се разпорежда с храма. Дори според спорния му статут, ако някой може да реши какво да стане с него, това са РПЦ и БПЦ и то непременно съвместно.

ДВ: Нашата църква прави ли нещо в тази ситуация, реагира ли?

проф. Калин Янакиев: До момента реакция на синода няма. Предвиждам, че скоро няма и да има. Макар и не малка част от нашите митрополити да са настроени силно русофилски, те не са свикнали да се противопоставят на светските власти, експулсирали тримата руски духовници.

ДВ: Но те и не биха могли да се противопоставят, тъй като тримата са експулсирани не в качеството им на духовници, а на физически лица, извършващи противозаконна дейност.

проф. Калин Янакиев: Разбира се. Вижте какво обаче се опитват да ни внушат - посегнато е на свещеници! Като че ли са гонени заради Христа, като изповедници на вярата, а не за подривни хибридни дейности, с каквито руската държава се занимава отдавна, а след началото на войната в Украйна особено активно.

Седмица по-рано македонската държава обяви за персона нон грата предстоятеля на софийското подворие Васиан Змеев. И нашите служби се размърдаха и събраха в доклад необходимите данни, за могат да направят и те същото.

ДВ: Това не е ли изненадващ ход от страна на македонците, където руското влияние покрай сръбското е по-силно дори, отколкото у нас?

проф. Калин Янакиев: Да, но се очаква Македонската църква наскоро да получи официално признание от Константинополската патриаршия и аз подозирам, че дейността на Васиан Змеев е била точно такава - да възпрепятства окончателното решаване на статута ѝ, което да гарантира автономността.

ДВ: А имате ли хипотеза какво противозаконно Змеев и другите двама са извършвали у нас?

проф. Калин Янакиев: Трудно ми е да отговоря, тъй като не съм контраразузнавач, но мисля, че любопитната служебна биография на Васиан Змеев е показателна. Преди да стане архимандрит, той е бил проректор на Московската духовна академия и семинария. Тогава избухва педофилски скандал заради оплакванията на студенти и ученици от сексуални посегателства от страна на преподаватели и възпитатели, сред чиито имена е и това на Васиан Змеев...

ДВ: Това, че той може да е имал педофилски наклонности, още не значи, че има и шпионски.

проф. Калин Янакиев: Не значи, но си дайте сметка, че може да бъде държан, фигуративно казано, на "къс повод". И очевидно е така, защото е изпратен като представител на московския патриарх в църквата в Беларус, а е тя неразделна част от РПЦ и следователно представител на Московския патриарх там е екзархът на Беларуската църква, по онова време екзарх Павел. Да изпратиш и друг представител е все едно българският президент да назначи посланик на България във Варна. От публикациите става ясно с каква задача Васиан Змеев е отишъл в Беларус - да наблюдава, докладва и противодейства на екзарх Павел, който към 2015 година започва да говори за бъдеща автономия на Беларуската църква. След това през 2018 година Васиан Змеев, с натрупания опит в изпълнението на неканонични поръчки, е изпратен у нас. Това още тогава би трябвало да е сигнал за нашите служби.

ДВ: Каква е целта на острите изявление и действия от руска страна и какво ще се случи оттук нататък с руската църква в София?

проф. Калин Янакиев: Моята хипотеза е, че храмът е затворен, за да се предизвика брожение срещу затварянето му. Но мисля, че г-жа Митрофанова не си е направила добре сметката. Защото единственото, на което може да се надява, са шпицкомандите на "Възраждане", а изглежда и те не са особено мотивирани в момента. Много по-голям е интересът на РПЦ да го има това подворие в България, отколкото да го няма, и подозирам, че в скоро време църквата ще бъде отворена. Никой не е забранявал на мястото на експулсираните свещеници да бъдат изпратени други. Оттук нататък решението е в ръцете на РПЦ, която може да изпрати нов предстоятел. Но този път трябва да внимава той да бъде действително служител на църквата, а не на руската държава и руските специални служби.