Полина Паунова: Да се говори, че Хекимян бил гражданска номинация, че бил независим журналист - това е просто лъжа

Оставете смешките. Издигането на Антон Хекимян за кандидат-кмет на София от ГЕРБ е огромен публичен проблем. Това е проблемът за сливането на политическа власт и медии.

Това момче до онзи ден беше шеф на новините на най-голямата частна, национална телевизия (преди това години наред беше лансиран като топ водещ на сутрешната публицистика), а днес е номинация на Бойко Борисов за столичен кмет.

Подобно действие осветява пряката (телефонна) връзка между бившия премиер, лидер на най-голямата партия в България и човекът, който отговаряше за начина на поднасяне на новините в национален ефир.

И който и каквото и да говори, че Хекимян бил гражданска номинация, че бил независим журналист - просто лъже. Прощавайте, на независим журналист не се поверява кандидат-кметска позиция - нито за София, нито за Калофер, нито за Студен кладенец. Независимата журналистика не се одобрява от партийните централи, нито от партийните агитки, тя не се харесва от партийните ядра. Харесват я само, когато са в опозиция, защото под нейните прожектори по условие са управляващите.

Кандидатурата на Хекимян е голям медиен скандал. И поставя редица въпроси:

- Заради топлата си връзка с Хекимян ли Бойко Борисов даваше последните си интервюта в бТВ?

- Имало ли е ангажименти за въпроси (или за липса на въпроси) към Борисов?

- Имало ли е ангажименти за особено отразяване на ГЕРБ (които сега ще правят кампанията на бившия шеф на новините на бТВ)?

Всъщност, отсега е ясно какви ще са отговорите на тия питания. Отсега е ясно също, че много вероятно те да са лъжливи.

Но кандидатурата на Хекимян е и вид честност - признание за обвързаността, признание, че на оня познат от първия мандат “телефон с копчета”, за който говореше Борисов, има определени копчета и за медии, и за журналисти.

И не на последно място: подобен скандал е предупреждение към повечето партийни симпатизанти - не искайте от журналистите да бъдат конюнктурни, да си затварят очите за ония, които смятате, че е справедливо да не бъдат критикувани, не настоявайте “щом критикуват, те (журналистите) да кажат как да стане по-добре”, защото … за да казват как да стане по-добре трябва да влязат в ролята на Хекимян, а тя е … нелепа.

И накрая: голям срам, колеги. Голям срам.