Американският президент Джо Байдън вчера прие в Белия дом лидери на тихоокеанските островни страни на втора среща на върха за последната година, което е част от подхода на САЩ да ограничат настъпването на Китай в региона, оценяван от тях като стратегически важен, ухажвайки тихоокеанските островни държави.
Преди да посрещне лидерите, които се събраха в рамките 18-членния Форум на тихоокеанските острови (ФТО), Байдън обяви, че САЩ дипломатически признават още две тихоокеански островни държави - Кук и Ниуе.
"САЩ са поели ангажимента да гарантират, че Индо-тихоокеанският регион ще бъде свободен, отворен, проспериращ и защитен. Имаме отговорността да работим с всички страни на тази маса, за да постигнем въпросната цел", каза Байдън на церемонията по посрещането на лидерите.
Освен това американският президент обеща да си сътрудничи с Конгреса за отпускането на допълнителни средства в размер на 200 милиона долара за различни проекти в региона, свързани с намаляване на последиците от климатичните промени, стимулиране на икономическия растеж, борба с нелегалния риболов и подобряване на общественото здравеопазване, се посочва в американски документ, разпространен след работния обяд на лидерите.
"Тези нови програми и дейности продължават да демонстрират ангажимента на САЩ да работят заедно с тихоокеанските острови за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството за години напред", пише още в документа.
Участниците във форума съобщиха в съвместно изявление, че са се разбрали да проведат още една среща на върха през 2025 г. и след това да имат политически заседания на всеки две години.
Премиерът на островите Кук Марк Браун, който председателстваше форума, определи срещата на върха като "възможност /…/ за развитие на партньорството ни за просперитет". Той призова Вашингтон за "активно участие на най-високо равнище" в лидерската среща на ФТО, която ще се състои след няколко седмици на островите Кук. Тогава ще бъде приета стратегията на формата до 2050 г.
САЩ искат да помогнат на островните държави да се защитят от Китай
Байдън миналата година бе домакин на учредителната срещна на върха с участието на 14 тихоокеански островни държави и щеше да се срещне с тях и през май в Папуа Нова Гвинея. Форумът обаче отпадна, след като кризата с тавана на дълга на САЩ принуди Байдън да приключи по-рано обиколката си в Азия.
Миналата година неговото правителство обеща, че ще помогне на островните страни да се защитят от "икономическата принуда", упражнявана от Китай. Тогава бе приета обща декларация за подсилване на сътрудничеството между страните, в която се посочва, че те споделят единна визия за регион, в който "демокрацията ще може да процъфтява".
Признаването на островите Кук и Ниуе за суверенни и независими държави "ще ни даде възможност да разширим обхвата на това трайно партньорство, докато се опитваме да се справим с най-големите предизвикателства пред нашите народи", заяви вчера Байдън.
Той подчерта, че има личен елемент във връзката му с региона, тъй като през Втората световна негов чичо е загинал при аварийно кацане край бреговете на Папуа Нова Гвинея. Американският президент допълни, че настоящата среща на върха споделя целта за "изграждане на по-добър свят", която хората са преследвали в онези времена.
В неделя лидерите на тихоокеанските островни държави посетиха пристанището в Балтимор и се качиха на катер на бреговата охрана, а комендантът ги информира за борбата срещу нелегалния риболов.
Освен това те присъстваха на мача от Националната футболна лига между "Балтимор Рейвънс" и "Индианаполис Колтс". Десетки играчи от Националната футболна лига произхождат от тихоокеански островни страни.
Някои пропуснаха срещата на върха
На срещата на върха присъстваха представители на всичките 18 страни от ФТО, но някои от тях не бяха представени от държавните си ръководители.
Премиерът на Соломоновите острови Манасех Согаваре, който задълбочи връзките си с Китай, не присъства, а високопоставен служител на правителството на Байдън заяви, че САЩ са "разочаровани" от този факт.
Изглежда, че Вашингтон не е постигнал никакъв напредък по предложенията за отпускане на големи финансови средства за инфраструктурата и увеличаване на помощта за Соломоновите острови. През юли Согаваре посети Китай, където обяви сключването на споразумение в сферата сигурността с Пекин, основано на подписан миналата година двустранен пакт за сигурност.
Миналата година Белият дом заяви, че САЩ ще инвестират над 810 милиона долара в разширени програми за подпомагане на тихоокеанските острови.
Мег Кийн, директор на програмите за тихоокеанските острови в австралийския мозъчен тръст Институт "Лоуи", заяви, че макар и след миналогодишната среща на върха САЩ да са открили нови посолства и офис Американската агенция за международно развитие (USAID) в региона, Конгресът все още не е отпуснал повечето от обещаните през 2022 г. средства.
Тя допълни, че тихоокеанските островни държави "приветстват новото ангажиране на САЩ с региона, но не искат геополитическите сблъсъци да доведат до засилване на милитаризацията". Премиерът на Вануату Сато Килман също не присъства на вчерашната среща на върха. Той беше избран преди две седмици на мястото на Ишмаел Калсакау, който загуби вот на недоверие заради действия, включващи подписване на пакт за сигурност със съюзника на САЩ - Австралия.
САЩ все още водят преговори за откриване на посолство във Вануату, но ангажиментите им към тази страна не са се увеличили значително. Вануату, която разглежда Китай като най-големия си външен кредитор, миналия месец също подписа споразумение в сферата на сигурността с Пекин.
Високопоставен служител от правителството на Байдън заяви, че САЩ са на път да открият посолство във Вануату до началото на следващата година.
Фиджи приветства засиленото присъствие на САЩ в района на Тихия океан като начин той да стане "по-сигурно място", но Кирибати, една от най-отдалечените тихоокеански островни държави, разположена на около 4000 километра югозападно от Хаваите, тази година заяви, че планира да модернизира с помощта на Китай самолетна писта от времето на Втората световна война.
На вчерашната среща на върха беше подписана програма за подпомагане на младежите от Кирибати при намирането на работа в международен план, като за целта бяха отпуснати 29 милиона долара.
Вашингтон тази година поднови споразуменията с Палау и Микронезия, които му дават изключителен военен достъп до стратегически части на Тихия океан, но все още не е направил това с Маршаловите острови, които искат повече финансови средства, за да се справят с наследството от многобройните американски ядрени опити през 40-те и 50-те години на миналия век.
В изявлението от срещата на върха се казва, че САЩ "планират да работят бързо, за да отговорят на нуждите на Република Маршалови острови чрез текущите преговори по споразумението" и се ангажират да решат "проблемите, свързани с околната среда, общественото здраве и други сфери, свързани с благосъстоянието".
превод от английски език: Николай Велев, БТА
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ТаУмВзе
10:03 27.09.2023
2 И този като Зеленски , само хленчи за
10:14 27.09.2023