В търсене на нови решения и възстановяване на стари мерки - начините, с които САЩ се справят с новата мигрантска вълна

В рамките на фискалната 2024 година САЩ планират да отпуснат между 35 000 и 50 000 места за бежанци от Латинска Америка и Карибския басейн - безпрецедентно регионално разпределение. Цифрата е повече от два пъти по-голяма от разпределението за фискалната 2023 г., когато за региона са били запазени 15 000 места, съобщи Си Би Ес (CBS).

Планът предвижда 30 000 и 50 000 места да бъдат запазени за бежанци от Африка - регион, в който усилията на САЩ за презаселване са най-големи поради войните и етническите конфликти, които измъчват континента.

Предложението също така разпределя между 30 000 и 45 000 места за бежанци от Близкия изток и Южна Азия. Регионът на Източна Азия ще получи между 10 000 и 20 000 места за бежанци, а други 2000 до 3000 места ще бъдат запазени за Европа, което е рязко намаление спрямо регионалното разпределение от 15 000 места през фискалната 2023 година. За разлика от предишни години, през фискалната 2024 г. няма да има неразпределени или "резервни" места за бежанци.

За разлика от тези, които търсят убежище по южната граница, бежанците преминават през проверки на тяхното минало и медицински прегледи в чужбина, обикновено в трети страни, като част от дългогодишен процес на проверка. Ако американските служители установят, че те са изложени на риск да бъдат преследвани в родните си страни поради своята раса, религия, политически възгледи или други фактори, бежанците могат да бъдат презаселени и да получат постоянен правен статут в САЩ.

Горната граница за бежанците не задължава САЩ да презаселят определен брой бежанци. Вместо това той служи като цел за приемане на бежанци. Но амбициозният таван от 125 000 места, който е най-високият от 80-те години на миналия век, отразява продължаващите усилия на администрацията на Байдън за драстично разширяване на презаселването на бежанци, след като програмата беше силно ограничена поради ковид пандемията и драстичните съкращения при администрацията на Тръмп.

През фискалната 2021 г. броят на приетите бежанци спадна до рекордно ниското ниво от 11 411 души. Резкият спад се дължи на пандемията, която ограничи обработката на молбите на бежанците, и на това, че администрацията на Тръмп намали годишните лимити до рекордно ниски нива, като същевременно ограничи броя на лицата, които имат право на презаселване. Въпреки че програмата за бежанците се радваше на двупартийна подкрепа от създаването си през 1980 г., бившият президент Доналд Тръмп твърдеше, че бежанците са икономическа тежест и потенциална заплаха за националната сигурност.

От встъпването си в длъжност администрацията на Байдън се стреми да възстанови инфраструктурата за презаселване. През фискалната 2022 г. броят на приетите от САЩ бежанци се увеличи до 25 465, въпреки че това представляваше едва 20% от 125 000 налични места. През фискалната 2023 г., която приключи в края на септември, САЩ презаселиха над 60 000 бежанци, според вътрешните федерални данни, което е най-високото ниво от края на управлението на Обама. Това ще бъде и по-малко от половината от тавана от 125 000 места.

Един от начините, по които администрацията на Байдън се опитва да увеличи приема на бежанци, е като за първи път в историята на програмата позволи на американски физически лица да спонсорират бежанци. В миналото повечето бежанци са били подпомагани от големи организации за презаселване, повечето от които с религиозен характер.

Броят на приетите бежанци не включва стотиците хиляди афганистанци и украинци, които администрацията на Байдън е презаселила съответно след падането на Кабул под властта на талибаните през 2021 г. и след нахлуването на Русия в Украйна миналата година. Огромното мнозинство от тези бежанци бяха приети чрез имиграционен орган, известен като "условно освобождаване", а не чрез традиционната програма за презаселване на бежанци.

Разпределянето на десетки хиляди места за бежанци от Латинска Америка и Карибския басейн през следващата година илюстрира продължаващите усилия на администрацията на Байдън да възпрепятства незаконното влизане по протежение на американско-мексиканската граница, като предлага на бъдещите мигранти възможности за законно влизане в страната.

Въпреки че тази стратегия рязко намали незаконното преминаване на границата от някои мигранти, като кубинци, хаитяни и никарагуанци, тя не успя да възпре миграцията на венецуелците, които отново прекосяват южната граница на САЩ и джунглата Дариен на границата между Венецуела и Панама в безпрецедентно количество.

Не е ясно и доколко реалистична е целта за приемане на 35 000 до 50 000 бежанци в Западното полукълбо. Предвижда се САЩ да презаселят само 6000 бежанци от този регион през финансовата 2024 г., показват вътрешните документи. Това лято САЩ обявиха, че ще започнат да проверяват някои кубинци, хаитяни, никарагуанци и венецуелци в Мексико за допустимост на бежанците, но програмата все още не е стартирала.

Освен това много мигранти от Латинска Америка може да не отговарят на условията за получаване на бежански статут, тъй като крайната бедност и икономическите трудности, независимо колко тежки са, не са основание за включване в програмата.

Наскоро Байдън заяви, че латиноамериканското наследство е част от Съединените щати. Изявлението беше направено пред аудитория от над 1000 души в Конгресния център "Уолтър Е. Вашингтон", и беше съпроводено с критики към Републиканската партия, която според него е способна да забранява книги и да заличава части от историята, за да забрави наследството на Америка.

"Ние сме единствената страна в света, създадена около идеята, че всички сме равни и трябва да бъдем третирани като такива. Никога не сме забравяли това, както направиха нашите приятели от MAGA", каза Байдън, намеквайки за радикалните републиканци, обединени в акронима на лозунга "Да направим Америка отново велика" (Make America Great Again).

Той заяви, че разнообразието е истинската сила на САЩ и че страната се нуждае от ценностите на латиноамериканците, тъй като те винаги са представлявали идеала да се възползват от своите способности и да сбъдват мечтите си. Испаноезичната общност представлява около 19% от населението на страната, припомня ЕФЕ.

Президентът на САЩ се позова на съобщението от сряда за подновяване и разширяване на имиграционното разрешение, известно като "Временен защитен статут".

"Значително разширяваме законните пътища за влизане, така че компаниите да могат да получат работниците, от които се нуждаят. Също така наредих на екипа си да направи историческо увеличение на броя на бежанците от Латинска Америка", заяви Байдън.

Той отново отправи обвинения срещу движението MAGA за визията им за американската имиграционна политика.

"Републиканците от MAGA прекараха четири години в разрушаване на имиграционната система при моя предшественик. Днес те продължават да подкопават сигурността на нашите граници", каза той.

Президентът се спря и на управлението си на икономиката, вече популярно като "Байдъномика", като добави, че четири милиона от 13,5 милиона работни места, създадени през този мандат, са се паднали на латиноамериканци и че нивото на безработица сред латиноамериканците е на най-ниската си точка в историята.

"Освен това броят на латиноамериканците, които имат достъп до здравно осигуряване, се е увеличил с почти един милион, като по този начин е преодоляна пречката в достъпа на възрастните латиноамериканци до лекарства с рецепта", добави той.

Въпреки тази политика, Вашингтон предприема решителни мерки по възпиране на нелегалните мигранти, влизащи в страната през южната граница, взаимствайки за тази цел подходи от времето на администрацията на Тръмп. Според документ, публикуван миналата сряда, правителството на САЩ се отказва от повече от две дузини федерални закони и разпоредби, за да позволи изграждането на гранична стена в Тексас, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ.

Строителните работи, които ще бъдат извършени в няколко района на долината Рио Гранде, ще включват изграждането както на физически бариери, така и на пътища, "за да се предотврати незаконното влизане" на мигранти на територията на САЩ, се казва в документа, публикуван от Министерството на вътрешната сигурност (DHS), който беше официално публикуван във Федералния регистър на САЩ в четвъртък.

Този граничен район в югоизточната част на Тексас е вторият район, в който са регистрирани най-много задържания на мигранти през последните месеци, според данни на службата за митническа и гранична защита (U.S. Customs and Border Protection).

В него се посочва, че през тази финансова година, от началото на август, американските власти са се сблъскали с над 245 000 души, които са се опитали да преминат границата от Мексико в долината Рио Гранде, която се счита за район с "висока степен на незаконно влизане".

За да извърши строителните работи в окръг Стар, Министерството на здравеопазването се отказва от спазването на 26 закона и разпоредби, включително някои, свързани с опазването на чистия въздух и вода, обществените земи, историческите обекти, застрашените диви животни и некрополи на коренното население.

Този ход беше разкритикуван от природозащитната организация Център за биологично разнообразие, която отбеляза, че това е първият случай, в който правителството на Демократическата партия се отказва от законите за опазване на околната среда, общественото здраве и културните ресурси, за да ускори изграждането на гранична стена.

"Разочароващо е да видим как президентът Байдън пада до това ниво, отхвърляйки основните екологични закони на нашата страна, за да изгради неефективни гранични стени, които убиват дивата природа", заяви Лайкън Джордал, активист в центъра.

Съобщението идва дни след като стана ясно, че арестите на мигранти, опитващи се да преминат нелегално южната граница, са се увеличили с 36% през август, като броят им е над 181 059.

По-конкретно, 26% от тези арести са извършени в долината Рио Гранде, според данни на Службата за митническа и гранична защита, анализирани от Вашингтонския офис за Латинска Америка.

Това увеличение е настъпило въпреки налагането на по-рестриктивни мерки за движението на хора по южната граница от правителството на демократите през май, които ограничават достъпа до убежище в САЩ.

Миграционната вълна доведе и до напрежение между институциите. Контролът за сигурност, въведен миналата седмица от губернатора на Тексас Грег Абът, е попречил на мексиканския износ на стойност 1,5 млрд. долара да премине границата, заявиха миналия четвъртък бизнесмени от Северно Мексико.

Частният сектор в Сиудад Хуарес, който граничи със Съединените щати, обяви, че този въпрос е политически и не е решен от правителствата на двете страни, като засяга повече от 5000 работници. Проблемът вече не е в митниците, където в продължение на две седмици персоналът беше пренасочен за обработка на мигранти. Според тях основната пречка сега са бавните проверки от страна на Тексаския департамент за обществена безопасност, заради които товарите преминават много бавно.

Междувременно Ню Йорк стартира нова кампания с брошури на южната граница на САЩ и в приютите в страната, за да разубеди имигрантите да идват в града.

Заместник-кметът по въпросите на здравеопазването и обществените услуги Ан Уилямс-Айсъм заяви, че листовките ще опровергават дезинформацията за услугите за мигранти, които се предлагат в Ню Йорк.

"Знаем, че в нашите приюти има хора, които казват на членовете на семействата си, че трябва да дойдат в Ню Йорк и че ще им бъде осигурено жилище... това никога не е било така, но искаме да сме сигурни, че за хората е ясно, че в Ню Йорк няма повече места", добави тя.

Градът е приел около 120 000 мигранти, от които поне 60 000 са под негова опека, което заедно с бездомните нюйоркчани прави 113 000 души, на които кметството осигурява подслон, храна и други помощи.

Съобщението идва в момент, когато нова вълна от мигранти пристига в гранични градове като Ийгъл Пас, Тексас, близо до Рио Гранде, където кметът Роландо Салинас обяви извънредно положение.

Билбордовете, с версии на английски и испански език, се обръщат директно към хората с послания като: "Няма да бъдете настанени в хотел", "Ню Йорк не може да ви помогне да получите разрешително за работа и няма да можете лесно да си намерите работа" или "Ресурсите на Ню Йорк са изчерпани".

В листовките се посочва също: "Ню Йорк е един от най-скъпите градове в света, по-добре е да отидете в по-достъпен град".

През юли градът вече беше стартирал първата си кампания на границата с послания като "Жилищата в Ню Йорк са много скъпи" и "Разходите за храна, транспорт и други стоки от първа необходимост в Ню Йорк са най-високите в Съединените щати". Листовките също така насърчаваха мигрантите да обмислят възможността за заселване в други градове, ако се установят в САЩ.

За неправителствената организация "Имиграционна коалиция "новата кампания е още един пример за "възмутителното и недалновидно поведение на кмета Адамс, който не признава напълно проблема, пред който е изправен градът, като криза на достъпността" и предпочита да провежда тези кампании, вместо да инвестира в политики, които да гарантират на мигрантите постоянно жилище.

Като мярка за възпиране на безпрецедентната миграционна вълна, кметът на Ню Йорк Ерик Адамс пътува миналата седмица до Латинска Америка, по-конкретно - Мексико, Еквадор, Колумбия и Панама, за да се справи със силната онлайн "пропагандна машина", която продава на мигрантите "фалшиви обещания" за града.

"Ще им кажем, че да дойдете в Ню Йорк не означава, че ще отседнете в петзвезден хотел. Не означава, че само защото сте дошли тук, автоматично ще ви бъде позволено да работите", заявява Адамс преди да отпътува. "Ще им кажем какви са реалните условия.", добави той.

Придружаван от членове на екипа си и полицейски служители на срещите си с лидерите на латиноамериканските държави, за да научи от тях повече за това, което е накарало хиляди да емигрират, Адамс се опита да създаде партньорства за по-добро управление на ситуацията.

Той даде интервюта за различни медии в посетените страни, за да разпространи посланието да не се идва в Ню Йорк и да се противопостави на фалшивите наративи.

"Ще се опитат да ме включат в колкото се може повече медии - вестници, радио, телевизия - в тези райони, за да разкажа на хората истината", каза Адамс.

"Там има групи, които им дават фалшива надежда с фалшиви обещания, ние искаме да дадем на хората истинска представа за това, което е тук", добави той.

Адамс и екипът му започнаха пътуването в сряда в Мексико сити, а в четвъртък последва посещение в Кито, Еквадор.

В петък кметът на американския мегаполис посети Колумбия, като се спря в Богота и в джунглата Дариен на границата с Панама, откъдето минават хиляди мигранти по пътя си към Съединените щати.

Адамс заяви, че официалната позиция е, че границите трябва да останат отворени и настоя за необходимостта от прилагане на стратегия за справяне с притока на мигранти.

Държавният департамент на САЩ смята Колумбия за опасна и Адамс призна, че съществува реален риск за собствената му безопасност, но заяви, че се доверява на защитата на полицията в града.

Адамс, който се върна в Ню Йорк в неделя, беше критикуван за пътуването от активисти, които го обвиняват в ненужно харчене на пари на данъкоплатците, след като призова за съкращения в агенциите заради фискалната криза, която според него градът преживява заради притока на мигранти.

"Ако кметът Адамс наистина иска да научи повече за тежките пътувания на търсещите убежище и сигурност, той трябва да прекара малко повече време в разговори с тях или с организациите, които ги обслужват на място", заявиха от "Миграционната коалиция".