Марио Гаврилов: Неограничените възможности

Мечтите правят човека, те обуславят неговата същност. Те отличават хомо сапиенс от дивите животни.

Дивите животни имат само рефлекси, хранят се, спят, за да оцелеят. Мечтите ни правят нещо различно. Чрез тях ние отиваме в бъдещето и правим емоционална инвестиция в нещо, което нито се яде, нито се пие.

Поради сложната душевна природа на човека има различни мечти, многообразието е забележително. Има американска мечта, има сбъдната мечта, има несбъдната мечта, има мечта да създадеш семейство, на по-късен етап понякога се появява мечта да сеотделиш от половинката си, има даже готварска печка Мечта.

Едни мечтаят за нова кола, други за ново жилище, трети за дете. А трети само да застанат под чучура с отворена уста и то да капе, да капе, да капе. До безкрай. Демек мечтаят си за собствен петролен пазар, собствена рафинерия, разбирай, мечтаят си за Лукойл. За да реализираме мечтите си, нерядко влагаме енергия, която иначе не може даже да си представим, че притежаваме.

Невиждан трудов героизъм подгони партийните лидери в началото на тази седмица. Рано-рано сабалем, в понеделник, при обявена ваканция на парламента, вместо да отдъхват или да агитират по места за кандидат-кметовете си, дето се явяват на избирателен тест в края на седмицата, политическият елит се сбра да нищи дерогацията за руския петрол. Забележителна среща! Възможно е да сте се впечатлили най-вече от факта, че изводите и политическата воля бяха обрисувани след края на разговора от ДелянПеевски.

Делян Пеевски Сега, откакто Продължаваме Промяната и Демократична България решиха да рутят модела Борисов-Пеевски като влязоха в некоалиционно управление с Борисов и Пеевски, поотслабналия Пеевски се превърна в най-мощната фигура на политическия небосклон на България.

Той е слънцето, което огрява с животворните си лъчи всички останали на сцената. Шеф на ДАНС преди десетина години не успя да стане, но стана шеф на ДПС-депутатите, а сега определя кога и при какви условия ще бутне дерогацията, дето беше издействана с такъв зор.

Така че аз лично свикнах с лидиращата роля на Пеевски в държавните дела. Но друго разкритие ме шибна връз умствените възприятия – премиер, лидери, финанси, НАП, мап, цап-царап се събират, за да си хортуват дали и при какви условия една компания да си плати данъците.

Не може да бъде би възкликнал лидерът на ДПС Карадайъ, ако беше отишъл на тази среща, но явно не бяха прибегнали до услугите му, защото Пеевски е предостатъчен със своята експертиза и политически усет. Изумително! Същата фирма, която президентът прие досущ като търговски пътник, след това гостува официално и на служебното правителство, сега се оказва, че ако иска плаща, ако иска не плаща.

Малката коалиция, която влезе в голямата некоалиция, днес се събра и обясни нещата в типичния си атрактивен стил. Ивайло Мирчев Сега тези, дето викаха всичко коз на Лукойл, ние си ги знаем. Така се обърнаха нещата, че техният евроатлантизъм е като гравитацията – навсякъде и без почивка. Днес Делян Добрев от ГЕРБ продължи разправията в управляващия конкубинат като гръмко обяви, че на хранилката на Лукойл са шефове на парламентарни групи и министри.

Ама другите, добрите, да обяснят защо НАП, мап и цап-царарап не са направили нищо да съберат тези милиони, ако въпросната компания е длъжна да ги плати. Премиерът е на ПП и ДБ, Министерство на финансите е тяхно, НАП е техен. Защо? Защо се спотайват? Иначе, тъй като изначално всички сме равни пред закона, никак няма да се учудя, ако партийните лидери отделят време да обсъдят дали аз, дали някой от вас да си плаща данъците. Би било справедливо, а това са справедливи държавници.

Смисълът на дерогацията е да спечелят потребителите и хазната. Хазната като получи повече приходи, потребителите като плащат справедлива цена по бензиностанциите. Само че – греда. България е с най-ниския акциз върху горивата от Европейския съюз. Като махнете данъците това, което плащаме за литър бензин или дизел се доближава доста до това, което плащат останалите европейски граждани. И тогава човек си задава дълбокомисления философски въпрос – е, оти ни е тогава руски петрол, като файда няма? Еми, ето защо.

Тази разправия за Лукойл, която си спретнаха двете крила в управлението, на мен ми прилича на състезание. Състезание кой да си инсталира муцунката под чешмичката и да му капе, капе. Няма друго рационално обяснение защо държавата бездейства освен че някъде има един особен капчук с мирис на петрол и материализиране в пари. За нечии частни муцунки.

Това може да откриете зад действията или бездействията на политиците ни по казуса Лукойл. Защото кой точно облажва не е обществено значим въпрос. Да си припомним фразата на президента Петър Стоянов – И тия са като ония.

Между другото, точно Пеевски повдигна най-правилния въпрос – за данъчните складове. Има си мечта човекът, а когато човек има мечта, чудеса от храброст може да направи. Ама не, защото много му пука за държавата, пазара или потребителите, а защото иска да се намести. Защото България е страна на неограничените възможности...