Борислав Ангелов: Без много шум и съпротивителни сили върви узурпирането на датата 3 март

Тихомълком, без много шум и съпротивителни сили, върви узурпирането на датата 3 март – Денят на Освобождението на България от Османско иго за политически и партийни цели. Идеята за смяна на националния празник 3 март с 24 май чрез внесените предложения за промени в Конституцията от страна на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС съвсем очаквано разбуни духовете в държавата. Ненужното упражнение да противопоставяш двете дати от страна на Сглобката вместо обединение очаквано доведе до остри реакции. Президентът Румен Радев тръгна да яхва настроенията в обществото. Чрез някакво народно движение близките до него хора инициираха подписка за свикване на референдум.

Междувременно темата бързо загуби своята актуалност, след като Бойко Борисов и ГЕРБ обявиха, че няма да подкрепят смяната на 3 март като национален празник и за целта ще бъдат направени необходими действия в тази посока. Около промените в Конституцията вече открито се заговори, че около инициирането на референдум за 3 март ще се създаде поредната политическа формация около президента. Президентският съветник Александър Маринов обяви, че движението прераства в партия и подписите ще се използват за правенето на партия. Подписваш се за референдум по тема, която вече не е на дневен ред, за да се окаже, че подписът ти е използван за учредяване на поредната президентска партия, а ти си употребен за неин член.

Поредните лъжеспасители на президенството в българската политика.

Политическия инженеринг от страна на президентската институция не спира. Рушенето на партийната, а от тук и на политическата система ще продължи с пълна сила. Датата „3 март“ се използва за разделяне, с популистки и скрити цели. А не такава е целта на националния празник. Не е редно не само 3 март, нито 24 май, 6 септември, 22 септември и 1 ноември да се използват популистки и демагогски, а в случая и за тясно партийно-президентски мераци. Националните празници служат за обединение, а не за противопоставяне.

Липсата на идеи, на визионерство се крие в използването на тези дати за да скриеш свои краткосрочни и дългосрочни намерения. Използване на „3 март“ като знаме днес няма толкова връзка с историческата истина, а е много повече срещу идеята за орязване на правомощията на служебното правителство. От това го е страх Радев и затова е поредното му партийно строителство. А колко много наподобява движението му „третомартенци“ на превратаджиите „деветнадесетомайци“. Същият подход.

Служебните правителства през последните две години превърнаха президента в едноличен господар, в своеобразен монарх в рамките на републиката. Вместо да бъде медиатор, посредник в разрешаването на политическата криза, се превърна в част от проблема, в активен участник в изборния процес (има доклад на ОССЕ как се намесвал конкретно срещу БСП и други партии). Това доведе до създаване на кохорта от приближени до президентската институция. Готови винаги да се притекат на помощ и да загряват за нови бъдещи властови постове. Да рушат, критикуват, а не да създават, да надграждат. Защитата на „3 март“ е една лицемерна маска. По този начин не правиш услуга на „3 март“ като национален празник, а напротив обратното вредиш и рушиш.