Перловска река е отражение на българския манталитет, на пълния нихилизъм към красивото, романтичното и свободата на духа

Мечтая да живея на брега на голяма река. Темза, Сена, Шпрее. Всички филми с романтични и любовни истории, героите живеят с изглед към нещо красиво. Море, езеро, река. Аз пък живея до Перловската река в София.

Това разкрива във "Фейсбук" Владислав Прелезов.

Каптирана през 30-те години на 20-ти век. Снимана пространно в сериала "На всеки километър". Лъкатуши си мирно през лятото, бучи и отнася боклуци през пролетта, мирише подобаващо през сухите месеци. Но все пак е река. Ако беше в Холандия, щяха да я каптират и с шлюзове да се пълни и да пускат лодки. Щеше да е пълноводна, пълна с атракции. Или като в Париж, Сена, осеяна с плажове, където младежи по цял ден се веселят и слушат музика. При нас е свърталище за бездомници, скучна, безлична, мръсна, неподдържана, ужасна. Като воняща селска бара. Да не говорим колко са стръмни бреговете ѝ, ако се сурнеш ще се изтърколиш със счупени прешлени.

Моята река от любовен български романс. Скучен, без еротика, без ласка, сив и кошмарен. С по-големи плъхове.

Отражение на българския манталитет, на пълния нихилизъм към красивото, романтичното, екзотиката и свободата на духа. Към вятъра в косите, първата целувка, красивата разходка на хора, които обичат себе си, природата и държавата си.

Горките риби, които ще завъди поредният министър, който за Бога, не му знам и името. И по-добре. Имаше един алчен архитект, който искаше да я покрива. Да строи паркинги отгоре. За да печели от таксите. Всякакви идиотщини, за разлика от истинските решения. Добрите и стойностни. Само веднъж някакви заблудени патици се настаниха за кратко. Разбрах, че веднага са били изядени. От любов към птиците в България.

Моята река, помня я от дете, с малкото мостче, което едва не се срути. Когато го оправиха, стана лъскаво като ледена пързалка. Що народ се изтъркаля по него. Какво да правиш, няма друг брод към близкото щастие. Да се прибереш в бащината стряха.

Прекрасната Перла, а можеше наистина да бъде реката в нас, културата и битието ни. С най-съкровените истории и тайни.

А, не кална и мърлява като душите ни...