Нина Дюлгерова: Неочаквани обрати на енергийните проекти

Енергийните проекти през изминалата година предизвикваха мобилни политически съюзи, но и неочаквани обрати. Това заяви проф. д.ик.н. Нина Дюлгерова – преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”

На пресконференция в БТА проф. Дюлгерова говори за "Енергийната геополитика 2013 – 2014 г.". Тя подчерта, че 2013 г. за пореден път доказа, че живеем в енергийния 21 век.

Процесите в тази област изкристализираха в две основни направления, смята проф. Дюлгерова.

Първото направление е по посока на реализацията на проекти в газовата и ядрената сфера и стратегическите битки в тази сфера.

През 2013 г. бяха постигнати сериозни резултати по два ключови за Европа проекти на газопроводи – "Южен поток" и Трансадриатическия тръбопровод (ТАП).  Вторият беше приет с овации. Той засили позициите на Гърция във вечния спор между крайбрежните черноморски държави за транзитен енергиен център. Изборът на трасето Азербайджан, Турция, Гърция, Албания, Италия не е случаен, подчерта проф. Дюлгерова. Тя припомни, че откритите газови находища в крайбрежните води на Израел и о. Кипър в Средиземно море след няколко години ще могат да запълнят този тръбопровод.

Европейската комисия остро реагира на засилващите се шансове газопровода

"Южен поток" да бъде реализиран.

Искането за преподписване на договорите с "Газпром" от държавите, през чиито територии ще преминава газопровода, както и преотстъпването от България на ЕК да води преговорите с руската страна предизвикаха буря от недоволство.

По думите на проф. Дюлгерова едва ли ще има промяна в ситуацията, тъй като от Брюксел си признаха, че не могат да спрат самото строителство. Тя смята, че мощните акционери от западните страни, които стоят в основата на проекта ще продължат да работят за осъществяването му.

Политическата офанзива трябва да се преценява през призмата на засилващата се предизборна кампания в ЕС, както и в контекста на случващото се в Украйна, посочи експертът.

Не искам да гадая дали ще се прави „Белене” или 7-ми блок на „Козлодуй”, но ще е глупаво да се отказваме от ядрената мощност, каза още проф. Дюлгерова.

Гражданската война в Сирия и ядрената програма на Иран се превърнаха в ключови зони на дипломатически натиск и политическо рекетиране през 2013 година, смята професорът.

Невъзможността на САЩ да организира осъществяването на военни удари срещу Сирия и запазването на режима на Башар Асад преструктурира международното пространство в познатия стар формат – дихотомията Москва-Вашингтон.

От друга страна постигнатата договореност между Иран и шестте държави в Женева през есента по ядрената програма на Техеран отвори пътя към възстановяване на позициите му в региона. Това предизвика силната и негативна позиция на Израел. Вторият недоволен в региона, е Турция, която трябва да се справя със засилващите се позиции на кюрдите в съседна Сирия и Ирак, но и със спорадичните, но масови протести в Анкара и други турски градове, насочени срещу правителството на премиера Ердоган.

Второто направление, очертано от проф. Дюлгерова е

дестабилизацията на транзитните държави.

Динамиката в региона има директна връзка с процесите в европейското и постсъветското пространство. Финансовата и дълговата криза в Португалия, Испания, Италия, най-вече в Гърция, съпроводена с политическата нестабилност не само там, но и в България и Румъния създават голяма буферна зона. В нея демонстрациите, протестите, стачките са ежедневие, което не решава, а задълбочава негативните процеси, смята експертът.

Недоволството в Украйна от отказа на управляващите да подкрепят европейското асоциирането на държавата придоби познатите от България форми. Лозунгите също бяха същите – предсрочни парламентарни и президентски (за разлика от България) избори и оставка на правителството.

Отпуснатият от Москва заем от 15 млрд. евро и намаляване цената на газа ще запазят политическото статукво в Украйна, прогнозира Дюлгерова. Според нея Европа не може да предложи нищо реално и конкретно на Киев освен бивши величия от двете страни на океана и празни обещания. Тя не може и да не се съобразява с обстоятелството, че в зимния период да се дразни Москва е опасно.

Едва ли поредна газова криза ще се отрази положително на предизборния период в Европейския съюз.

Засилващата се бежанска вълна към България, протестите в Украйна, както и атентатите във Волгоград са част от сценарий, ориентиран към дестабилизация и на черноморските граници на Русия.

Това може да бъде обяснено не толкова с наближаващата зимна олимпиада в Сочи, колкото с целенасоченото желание да бъде дискредитирана Москва, чиито позиции в международното пространство непрекъснато се засилват. Експертът прогнозира, че има вероятност за още атентати.

В отговор на въпрос проф. Дюлгерова уточни, че тя не очаква реална дестабилизация в Русия. Историята показва, че Русия е имала периоди на слабост, но след това винаги се е съвземала и е ставала важен фактор в международната политика. Засилващите се енергийни нужди на Европа и наличието на ресурси в Русия ще дадат възможност на Москва отново да бъде силен фактор.

Ако Русия има възможност и енергия тя ще разширява своето влияние и граници, посочи Дюлгерова. Тя категорично заяви, че нито една държава от ЕС няма да се включи в гласения Евразийски съюз.

Енергийните възможности на Русия, както и опитите за дестабилизиране на транзитните пространства на съществуващите, но и на бъдещите, енергийни коридори и през 2014 г. ще бъдат център на политическа и дипломатическа активност, прогнозира проф. Дюлгерова.