Страстната седмица на Хавиер Милей: президентът разбуни Аржентина, вбеси "Хамас" и се представи за по-голям католик от папата

В рамките на последната седмица либертарианецът, архиконсерватор и анархокапиталист Хавиер Милей показа както на своята страна, така и на света, че със сигурност ще бъде запомнен като президент на Аржентина.

За това време 53-годишният икономист успя да разбуни родината си с реформи, които предизвикаха както дебати в парламента, така и протести пред него, обяви среща с папата във Ватикана, успя да вбеси радикалните палестински ислямисти в „Хамас“ от Стената на плача в Йерусалим и дори се представи за по-голям католик от папата, когото бе нарекъл „наместник на дявола на Земята“.

Първо в четвъртък, на 1 февруари, докато в аржентинския Национален конгрес втори ден се обсъждаше широкообхватният законопроект на правителството на Милей, активисти от протестиращи профсъюзи пред сградата на парламента влязоха в сблъсък с органите на реда в столицата Буенос Айрес, отбеляза ДПА. На телевизионни кадри се видя как демонстрантите се изправят със сопи срещу гумените куршуми и сълзотворния газ на полицаите.

Освен организираната обща стачка срещу планираните от Милей реформи, срещу него имаше и индивидуални, колоритни протести като този на бившия депутат от коалицията "Общ фронт" Ектор Барбаро. Той се зарови в пръст, все едно се самопогребва, и публикува в социалната мрежа "Инстаграм" видео от ритуалния си бунт срещу икономическата политика на президента.

Законопроектът бе внесен за одобрение в долната камара на парламента - Камарата на депутатите, като ляво настроената опозиция се зарече да му се противопостави. Мерките, предвидени от Милей, целят Аржентина да се справи с най-тежката си икономическа криза от десетилетия насам, която предизвика инфлация от над 200% и изпразни държавната хазна, посочва ДПА.

Според агенцията това е било първото сериозно изпитание за Милей, откакто той встъпи в длъжност в края на миналата година след шокиращата си победа на изборите през ноември. Пакетът от мерки включва и прехвърлянето на част от законодателната власт на правителството за срок от две години, а освен това позволява и приватизирането на редица държавни предприятия и осигурява възможност за промени в данъчния и изборния кодекс. Залегнали са промени и в образованието и културата, търговията, законната самоотбрана, борбата с пожарите, разводите и дори в статута на футболните клубове в Аржентина.

В крайна сметка в петък, 2 февруари, след три дни разгорещени дебати, Камарата на депутатите на аржентинския Конгрес даде принципно одобрение на целия пакет от мерки. В пленарната зала законопроектът беше одобрен със 144 гласа "за" срещу 109 гласа "против".

Широката инициатива на Милей преодоля едно препятствие в парламента, но сборният законопроект, с набраните с дребен шрифт над триста члена в него, тепърва подлежеше на обсъждане в долната парламентарна камара, посочи Асошиейтед прес. Освен това той трябва да бъде одобрен от горната камара на Националния конгрес - Сената.

Партията на президента "Свободата идва" е едва трета парламентарна сила, като е със само 37 мандата в долната камара на парламента, в която депутатските места са 257, но все пак е успяла да спечели съюзници на своя страна сред останалите законодатели, в това число и тези от десноцентристката коалиция "Заедно за промяната", обръща внимание британският в. "Гардиън".

Милей благодари на депутатите от опозицията, които застанаха зад законопроекта, като заяви, че те "са осъзнали историческия контекст и са избрали да сложат край на привилегиите на висшата каста и на корпоративната република в полза на народа, който е затънал в бедност и гладува".

АП припомни, че откакто дойде на власт, Милей обезцени наполовина националната валута на страната - аржентинското песо, оряза транспортните и енергийните субсидии и обяви, че неговото правителство не е подновило договорите на над пет хиляди държавни служители, назначени преди встъпването му в длъжност.

Както самият Хавиер Милей е казвал обаче, за промените наистина ще му е необходима "помощ отгоре". Във вторник, 6 февруари, настъпи обрат по неговия законопроект. Партията му обяви, че широкият пакет с реформи ще бъде върнат за разглеждане в парламентарна комисия, предаде Ройтерс. Законопроектът беше отхвърлен по време на разглеждането му параграф по параграф.

Освен всичко друго, докато президентът либертарианец Хавиер Милей съкращава разходите в столицата Буенос Айрес, в северната провинция Ла Риоха решиха да да му се противопоставят с революционен подход - да печатат собствена валута, написа британският в. "Файненшъл таймс". Изданието цитира губернатора Рикардо Кинтела, по чиито думи бюджетът на провинцията е бил "унищожен" заради спирането на обществени строителни проекти от страна на Милей и решението на президента да блокира 20,8 милиарда песо (26 милиона долара) за провинцията, защото тя ги дължала по предишни споразумения с федералното правителство.

В хода на тези събития, на 5 февруари, понеделник., правителството на Милей обяви, че ще направи одит на обществените медии в страната с оглед на план за реформи и действие, предаде Франс прес. Към онзи момент не беше решено дали общественото радио, телевизия и новинарска агенция ще бъдат приватизирани.

Някъде между протестите, принципното одобрение на законопроекта и неговото връщане за разглеждане и действията срещу държавните медии бе обявено първото задгранично посещение за двустранни разговори на Милей - в Израел. В неделя, 11 февруари, се очаква аржентинският държавен глава да пристигне в Италия.

Това съобщи пред италианската новинарска агенция АНСА външната министърка на Аржентина Диана Мондино. „Италия може да ни даде много в допълнение към това, което ни е дала за последните 150 години“, заяви Мондино, която каза, че ще придружава Милей по време на посещението.

Ройтерс отбеляза, че президентът на Аржентина ще се срещне и със своя сънародник Папа Франциск, когото преди е наричал "наместник на дявола на Земята". Агенцията посочва, че след избирането си за президент десният политически лидер рязко е сменил тона по адрес на предстоятеля на Римокатолическата църква, когото е обявявал и за "социалист". Преди сегашната си визита Милей покани папата в Аржентина, като Франциск потвърди, че ще се върне в родината си след десет години след месец август.

В официално съобщение на Ватикана сега се каза, че Милей е поканен в неделя на канонизирането на Мария Антония де Пас и Фигерия, известна в Аржентина като Мама Антула. Аржентинският президент се смята за ревностен католик, посочва американският в. "Ню Йорк таймс", като предишните му изявления навеждат на мисълта, че иска да се представи за по-голям католик от папата.

Отделно от това в Италия десният политик Милей ще се срещне с консервативната италианска министър-председателка Джорджа Мелони, както и с изтъкнати лидери в областта на бизнеса.

Друг американски вестник - "Вашингтон пост", поставя фокус върху думите на държавния глава на Аржентина в контекста на визитата му в Израел, че "би желал да приеме юдаизма, но спазването на Шабат би му попречило да изпълнява пълноценно задълженията си на президент".

Милей демонстрира лоялността си към Държавата Израел, като при срещата им в сряда, 7 февруари, премиерът Бенямин Нетаняху го нарече "голям приятел". Още преди това, след слизането си от самолета във вторник, аржентинският президент заяви, че планира да премести посолството на Аржентина в страната от Тел Авив в Йерусалим, предаде Франс прес.

Това негово изявление веднага вбеси палестинското ислямистко движение "Хамас", което воюва с Израел в ивицата Газа. Палестинците искат Източен Йерусалим да бъде столица на тяхната бъдеща държава, докато Израел приема целия град за своя столица.

"Ние, Ислямското движение за съпротива, решително осъждаме решението на президента на Аржентина Хавиер Милей да премести посолството на страната си в окупирания Йерусалим", заяви "Хамас" в канала си в комуникационното приложение "Телеграм".

Милей обяви "Хамас" за терористична организация, което бе приветствано от Нетаняху. По повод намерението за преместването на посолството израелският премиер, който е говорил по въпроса с аржентинския лидер след избора му за президент, заяви, че "той спази обещанието си".