Георги Бърдаров: Българинът не е изчезващ вид, пълна глупост са изчисленията, кога ще изгние последният

Доц. Георги БЪРДАРОВ – университетски преподавател, ръководител на катедра "Социално-икономическа география“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет - пред ФОКУС.

Предстои ни тежък разговор, сериозен разговор за демография, за българската ситуация в момента, населението на България. Толкова ли всъщност е тежка и трудна темата? Страшно ли е? Изчезваме ли?

Темата определено е сериозна, тежка и демографската криза на България е тежка, от това никой не може да избяга. Аз съм обаче, както съм казал в много други мои интервюта, много против апокалиптичните тези, много против определянето на ситуацията като катастрофа, т.е. с необратим оттенък. Колкото и да е трудно, изходи от нея има и със сигурност ще се намерят. Но никой не може да избяга от това, че сме в трудна, тежка демографска криза.

А всъщност кризата засяга ли и българите извън България или говорим само за българите в България? Навсякъде ли отказваме да живеем дълго и да имаме поколение? Какво се случва?

Така, темата наистина е много дълга и многопластова, аз ще си я структурирам накратко, че имаме 6 процеса, които определят демографската криза в България. Два от тях са общо световни и поне характерни за развития свят в момента, скоро ще бъдат и за целия свят. Първо устойчиво ниските репродуктивни нагласи на хората – раждаемостта е абсолютно естествено ниска в момента и ниска в целия развит свят. Това е нещо, което е резултат от причинно-следствените връзки на историята, образование, начин на живот, мислене и много, много други неща, и не на последно място свръхотговорното родителство на съвременните млади хора – това трябва много ясно да се осъзнае. Подобна скоро ще бъде раждаемостта в целия свят, включително в райони като Субсахарска Африка и Югозападна Азия, където в момента има свръхвисока раждаемостта.

Т.е. това е естествено нормален процес. И тази раждаемост в някакъв момент ще стигне критично ниска точка и ще почне да се увеличава по естествен път, в това съм абсолютно убеден, в цял свят. Не е ясно кога ще бъде, но ще се случи, това ще се случи в България. Има един такъв компенсаторен механизъм, който е характерен след всеки военен конфликт, по естествен път се вдига раждаемостта, тъй като по естествен път е била ниска по време на военния конфликт. Вторият процес е ускореното застаряване на населението. В началото на ХХ век средната продължителност на живота в Европа е 35-40 години, сега е 85, ще стане 90-95-100 години скоро. Значи преди 120 години на 35-40 години си бил старец, сега си свръхмлад човек. Това са естествени, нормални процеси. И вече имаме четири български процеса, върху които трябва да работим, за да обърнем ситуацията.

Каква е разликата между ситуацията в България и останалата част на Европа например, открояваме ли се по някакъв начин? Имаме ли специфични проблеми, които засягат нашата територия?

Точно по тези четири процеса ние се открояваме. По първите два сме абсолютно в тенденцията на развития свят: раждаемостта в Европа варира от 1,1 и 1,2, най-ниските на Малта, Италия, Гърция, до 1,9 най-високите на Ирландия и Франция, ние сме 1,8 по последни данни, т.е. сме на трето място в Европейския съюз. Там, където се отличаваме: на първо място е, и винаги използвам този израз, за да алармирам максимално обществеността – скандално срамна висока смъртност. Ние сме първи в целия свят. Тук също от моя страна има лека манипулация, тъй като преди 10-15 години водещи по смъртност бяха африканските държави…

А ние ги надминахме, така ли? По-зле сме от Африка?

Точно тук е тази лека манипулация, която ще обясня сега: в последните години африкански държави намалиха своята смъртност. Причините са няколко: Първата е масовата имиграция на хората между 20 и 30 години и средна възраст 15-16 години. Т.е. няма акумулирано възрастно население. Втората причина е, че те вече влизат във втора-трета фаза на демографския си преход и почват да намаляват стойностите и на раждаемост, и на смъртност. Така че това по естествен път при тях намалява и водещи вече стават европейските държави заради своята застарялост на населението и обществата. Но България ги изпреварва с 4-5 промила, а това е страшно много.

Застрашен вид ли е българинът в момента? Защо така се случва?

Категорично не. Това как България ще умре и последният българин ще изгние еди-коя си година са откровена глупост. Процесите са много динамични, те са обратими, имаме и позитивния аспекти в последните години, но наистина трябва да насочим фокуса си там, където са реалните проблеми, по които се различаваме от развития свят, за да може да обърнем ситуацията. Както съм позитивен, така не мога да си затворя очите и за крайните негативни неща в България.

Кои са те?

Едно от тях ще изтъкна, което примерно вчера ми направи впечатление. Моята теза, тя не моя разбира се, измислила от мене, тя си е в света: средата определя посоките на демографията. Ако ние имаме една нормална среда за живеене, това включва инфраструктура, това включва образование, това включва свръхагресията по улицата, това включва корупция, демографията ще си оправи по естествен път. Вчера ми се наложи да пътувам из едни квартали на София, които се водят за престижни квартали, в които имаме магазини, блокове, какво ли не, и всичко е толкова занемарено, че създава дискомфорт само да го гледаш. Сравнявам го с една Братислава, която винаги е била провинциален град в Австро-Унгарската империя, а изглежда сега като свръхмодерен град на фона на София. Ето това е нещо, което ние трябва да почнем да променяме, демографията по естествен път ще се нареди.

Кой според вас е виновникът за високата смъртност, има ли фактор, който може да се открои като най-отговорен за смъртността в България?

За съжаление България е на първо място в света. Изключително високи са тези нива на смъртност – над 20 промила бяха по време на пандемията, сега се около 18 промила, и това е нещо, за което трябва да работим много интензивно, за да обърнем демографските процеси. По принцип в демографията винаги определящи са комплекс от фактори, ако няма някакво събитие, като война или катаклизъм разбира се. В случая също има комплект от фактори: състоянието на здравната система разбира се, няма как да го пренебрегнем това нещо, нездравословния начин на живот, ниската здравна култура на големи части от населението, не само тези, които живеят в наистина бедност но говоря и за млади хора с нездравословните навици. И това всичко определя тази негативна картина.

Има ли надежда?

Надежда винаги има. Това е категорично факт.

Ако трябва да говорим за проблемите на България по региони, кои са по-проблемни? Къде нещата може би не са толкова проблемни? Какво се случва извън големите градове? Кои са големите градове пък, които имат повече население въобще?

Ние тръгнахме със специфичните български демографски проблеми, аз споменах единия – смъртността, вторият, който е много важен и даже може би е на първо място по важност и преди смъртността, е острият дефицит на младо активно население. Тъй като при десетина години алармирах, че скоро ще имаме недостиг на работна ръка на пазара на труда, тогава се приемаше малко с насмешка, ние вече имаме този недостиг на работна ръка. Той пречи за рестарт на икономиката, за инвестиция, така че това е най-големият проблем. Третият е точно демографският дисбаланс в страната. Територията ни е нито малка, нито голяма – нормалната територия, но не е логично да имаме такива драстични дисбаланси.

И изпъкват при всички положения с позитивните тенденции и работа в демографията градове, като Бургас, като Пловдив, и по-малки населени места има, които работят много интензивно в тази посока. Бургас направиха първата дирекция само за демография към общината и бюджет, който е фокусиран само върху демографската 2024. Пловдив също за 10-12 години се промени изключително много и в демографски план. И за оставащите, няма да открия топлата вода, всички знаят кои са: Северозападна България, Краището, Централна Стара планина, Североизточна България. Много близки приятели имам в района на Малко Търново, и те често ми казват: "Защо никога не казваш за нашия район“, който е прекрасен район, а е изключително обезлюден. Да, Странджа, Сакар е прекрасния район и в много тежка демографска ситуация.

Очертахме картината, но как виждате решението? Какви мерки бихме могли да вземем като политика, като решение на по-високо ниво, а и ние, като хора?

Да, колкото и да е трудно аз абсолютно вярвам, че тази демографска ситуация може да я обърнем, и то в обозримо бъдеще в порядъка на 5-10 до 15 години. Две неща трябва ясно да осъзнаем преди да кажа мерките и решенията. Едното е: няма чиста демографска мярка, която може да обърне демографската ситуация. Когато говорим за чиста демографска мярка, почти винаги хората разбират стимулиране под някаква форма на раждаемостта. Аз съм за всяко стимулиране на раждаемостта – всяко родено бебе е бонус за България и е богатство за България, но няма такава мярка, която можеше да я вдигне драстично тази ситуация и да я промени. И другото е: трябва да престанем да гледаме с тази носталгия към миналото, какво е било, как е било и колко хубаво е било.

Първо, че не е било толкова хубаво, и второ, няма да се върне – трябва да живеем днес и сега със сегашните реалности. По отношение на мерките трябва да променим наистина средата, а промяната на средата минава през няколко конкретни посоки: образованието, което аз винаги цитирам на първо място, то трябва да бъде адекватно на съвременния свят, технологиите, нуждите на децата и нужните на пазара на труда най-вече; здравеопазването; ускорен ръст на доходите, тъй като ние се конкурираме с всички държави в Европейския съюз; четвърто нещо е инфраструктурата – в тези изоставящи региони, като вече цитирахме, и не само пътна инфраструктура, а имам предвид и социална инфраструктура, тъй като къде ще отидат младите хора да си гледат децата, ако няма болници, ако нямат детски градини, ако няма качествени болници и качествени детски градини разбира се, тъй като връщам се на една тема от преди малко, когато казах: младите днес наистина са свръхотговорни родители и това много ми харесва.

Те искат децата им да растат в една нормална, качествена, човешки и жизнена среда. И ако ние успеем да направим това, демографията наистина ще се намести по естествен път. И не трябва да забравяме неща, като свръхагресията в нашето общество, по улиците, в училищата – това много отблъсква младите хора, тези примери, които скандално нашумяват за корупции в парадоксални размери. Не че корупцията я няма навсякъде – навсякъде я има разбира се, но когато слушат тези примери младите хора, това още повече ги отблъсква. И разбира се трябва да имаме и проактивна имиграционна политика.

Да, интересно. Вие всъщност описахте цялостно реалността на България, която очевидно трябва да се промени и да стане съвсем различна, за да може и демографията да я има, да има разлика.

Точно така.

Това ми се струва непосилно. Питат ли ви политиците? Някой допитва ли са до вас въобще?

О, да. Напоследък вече виждам, че има чуваемост за това какви са реалните проблеми на България. Вече от доста години, мисля че стават 5, работя в община Бургас по тези демографски въпроси и проблеми. Стана дума преди малко, аз направих много хубави неща. В момента ме поканиха за три месеца в МТСП (Министерство на труда и социалната политика), разработваме една рамка за демографска стратегия и също така се радвам, че мога да работя. Така че вече има чуваемост със сигурност, има и желание за промяна, но това е съвсем началната стъпка. Не може да кажем, че нещата са се променили, те трябва да минат 5-10 години, за да имаме реално усещане. Двата позитивни аспекта са, че имаме повишаване на коефициента на /…/, и че имаме положителен механичен прираст. Това е много хубаво, че се случва, но това е самото начало, старта на един такъв демографския рестарт да го кажем. И по отношение дали е невъзможно – абсолютно няма невъзможни неща. Имаше една хубава мисъл, която обичах да цитирам: няма невъзможни неща, има пауза между две решения. Ние живяхме в доста дълга пауза преди да вземем правилното решение и мисля, че ще го вземем. Надявам се да го вземем.

Споделихте за ситуацията с младите хора в България, че има и много положителни промени въпреки и трудностите.

Да, много любима моя тема, тъй като съм преподавател в Софийски университет и това е най-важното за мен и в моя живот определящо, работно разбира се, удоволствие, чест и предизвикателството е да работя с младите хора на България. Всяка една лекция, дори тези, които не са се получили, ми дават повод за размисъл, и това много ме радва. Виждам как се променят и трябва да се променям и аз, и това още повече ме радва. Но това, за което говорихме, е нагласите при младите хора. До преди десетина години нагласата беше, че колкото и да обичат България, не виждат никакъв шанс да живеят в България. Сега е точно обратното, че колкото и да харесват Европа, те искат да живеят в България. Тази промяна има обективни причини за нея, които надали ще ни стигне времето да ги изясним, но е факт и реалност. И аз го виждам по моите студенти и се чудех дали е така. Поканиха ме в едно изследване на сайта "Булевард България“ като експертът да анализиран точно джен Z поколението с анкети, които са направени с тях, и там това тяхното желание да живея в България се потвърди.

Все повече млади хора предпочитат да останат тук?

Точно така. И това е безкрайно позитивен знак.

Какви са положителните фактори, които са довели до тази промяна у младите хора според вас?

По-скоро какви са реалните причини да се достигне до тази ситуация. Тук вече може да си разсъждаме, и аз си разсъждавам – една от причините, която аз виждам в последно време, говорейки с младите хора, е: колкото по-глобален става светът, аз много се радвам, че става глобален, защото мечтаех за свят без граници и съм щастлив, че живея в свят без граници вече, толкова повече хората имат нужда от своите корени, за да има нещо, което да им дава устойчивост и стабилност. И младите хора го намират в България, и то в традиционно красивите български неща с историята, с културата, с красивите места в България. Защото в един момент ти се губиш в тая глобализация и се размиваш в нея. И докато за нашето поколение тя дойде в последствие и сега ѝ се радваме, тъй като ние си имаме корените, младите хора имат нужда от тези корени. Това е първото нещо, което се случва. Второ, младите хора са вече граждани на света. Онези поколения, за които беше манна небесна и фикс идея да напуснат България и да отидат в Европа, вече не го изживяват по този начин, те в България са си граждани на света. Те комуникират с целия свят, те пътуват постоянно и не виждат никакъв проблем да си живеят в България и да продължат да са си граждани на света.

Не е забранения плод, за който ние си мечтаехме и към който се стремяхме. За тях е по-достъпно.

Точно така. И даже за тях като им го обясниш, че преди е било забранения плод, те не могат да те разберат дори какво им говориш. Така че тези две неща определят основата на промяната. Разбира се има и други фактори, но това е в основата за мен.

Има ли разлика между писателя Георги Бърдаров и демографа Георги Бърдаров, ако ви попитам за съвет защо трябва да останем в България, защо трябва да имаме деца?

Не, това е един и същи човек в две различни амплоа, така че няма никаква разлика. Всеки един човек трябва да прецени сам за себе си къде да живее, къде да има деца и къде да растат неговите деца съответно. Така че аз никога не бих казал: задължаваме ви да останете или да живеете… Значи, ще го обясня по този начин, за да стане ясно, писателски обаче: аз съм гражданин на света, глобално съм настроен, имам 1000 места по света, които приемам като свой дом и си ги харесвам, и никъде, абсолютно никъде не се чувствам така, като в село Кулата, откъдето съм. Три пъти в годината мога да си отида, обаче ставам отново дете, душата ми се разсъблича. Има една много хубава песен с този израз: "Душата ми се разсъблича“, и се чувствам по начин, по който никъде другаде не се чувствам – в Париж, във Виена, в Рим - както в Кулата. Ето това значи, че си имаш онова, което ти е родното, то никога не може да излезе от тебе.

Там, където може да се почувстваш дете отново.

Там, където отново можеш да се почувстваш дете.

Там и трябва да направиш своите деца.

Да, можеш да обикаляш света, но това си е твоето, винаги ще си бъде твоето място, и всеки човек има нужда от него.

Да, въпреки трудностите. Ами понеже сме в такава празнична седмица – едни празнуват Трифон Зарезан, други празнуват други неща, едно време Бодлер беше казал, някакъв груб превод: "Напивайте се, бъдете пияни от вино, от поезия или от добродетел по ваш избор", от какво бихте се напили вие?

Ами честно казано в последните години от това колко е прекрасен този живот и как не оценяваме, че той ни е дар. Единственото неповторимо чудо на тая земя е животът. Всичко друго: каузи, граници, религии и т.н., се повтаря и преповтаря. Животът е неповторимо чудо. Всеки един миг, в който си жив, е миг, в който си опиянен от радост.