Максим Делчев пред ФАКТИ: Холокост - споменът за доброто и какво е направила България…

На 10 март България отбелязва 81 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. По този повод в София се проведе превърналият се в традиция Поход на толерантността под надслов "Ние помним", организиран от еврейската общност в страната. Участниците в шествието почетоха паметта на жертвите на Холокоста пред Паметника на Спасението в столицата.
На 10 март 1943 г., след силен обществен натиск, са преустановени плановете за депортиране на еврейското население на България към нацистките концлагери. Така са спасени близо 50 000 евреи от днешните граници на България. В нацистките лагери обаче са депортирани други 11 343 евреи от териториите, които тогава са под българско управление - Беломорска Тракия, Македония и Пирот. Денят на спасяването на българските евреи се отбелязва официално от 2003 г. Това е свързано с приетата през 2002 г. декларация на образователните министри в Съвета на Европа, според която всека страна членка отбелязва ден в памет на жертвите на Холокоста. Пред ФАКТИ говори Максим Делчев от организацията на евреите в България "Шалом".

- Г-н Делчев, 10 март 1943 година е паметна дата за евреите в България, а всяка година се отбелязва. И така вече 81 години. Само признателност ли има днес…
- На първо място е признателност към всички тези хора, организации, към православната църква, помогнали да се направи нещо, което много трудно можем да си представим. И, да, на първо място е признателността, на второ място е паметта и спомена за гоненията, за преследванията и съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия.

- Сменили са се поколения, има променени съдби, даден е шанс за живот на много хора. Как се оценява доброто днес…
- Това е много сложен въпрос. Според мен ние - като еврейска общност, едно от нещата, които ни обединява, е споменът за доброто и какво е направила България. Ние сме български граждани, които, като всички други български гражданин, трябва да се чувстваме и се чувстваме защитени в България. Ние сме били защитени дори в този мрачен период преди 81 години, когато да говорим за добро може би наистина не е било лесно, защото трябва да се върнем към това какво е правилно и какво е грешно. Нещо, което преди 80 години, не е било съвсем ясно.

- В България има поколения на хора преживели Холокоста. Как днес се оценява случилото се преди толкова много време?
- Това, което се е случило тогава, за съжаление, го виждаме как се надига и днес. Днес ставаме свидетели на същата тази риторика, която доведе до Холокоста, виждаме посочване, а знаем, че това води до такъв тип събития. Да, те не винаги са насочени към евреите, днес е и към други групи. И е много страшно, когато Холокостът се превърне само в едно събитие от учебника по история, а не от учебника по гражданско общество. Защото ние днес трябва да управляваме процесите в обществото.

- И докато си говорим сега, Израел е във война… Това ирония на съдбата ли е?
- Незнам дали е ирония на съдбата, но е огромна трагедия за хиляди хора това, което се случва в момента в Израел. И нашата молитва както днес, така и винаги, е била за мир и срещу всички тези екстремистки и радикални идеи, водещи до унищожение и смърт.

- Споменахте думата мир. Приемахме ли мира като даденост в Европа, защото дълги години живяхме в мир и свобода. Даваме ли си реална оценка какво е мирът?
- Според мен – не. Според мен не осъзнаваме какво е мир. Живяхме толкова години в относителен мир и разбирателство, без да познаваме страданията и лишенията, които войната носи. Надявам се ние и нашите деца да продължим да живеем в тази обстановка на мир, да работим за поддържане на тези много сложни системи, които не винаги са ефективни, не винаги са идеални, но ни помагат да живеем в относителен мир и спокойствие.

- Как виждате решението на проблема в ивицата Газа, ако може да се обобщи с няколко думи?
- На първо място с освобождаването на заложниците, които са там, и с постепенното преминаване на терористичната група „Хамас“ към друга форма на управление, която е готова да работи заедно с Израел и другите държави в региона. Убеден съм, че един ден палестинският народ ще има своя държава и тя ще живее в мир и разбирателство с другите държави в региона, ще се стреми към икономическа стабилност, а не към война.