Иво Инджов пред ФАКТИ: В момент, в който ПП-ДБ губят политическа тежест, нарастват властовите амбиции на ГЕРБ и ДПС

Парламентът гласува, че първият мандат е неизпълнен. Това се случи след волеизявлението на Мария Габриел да оттегли своята номинация за министър-председател. При гласуването 226 бяха "за". Само един депутат от ПП-ДБ се въздържа. Какво следва и кой как отива към избори… Пред ФАКТИ говори политологът Иво Инджов.

- Г-н Инджов, свалиха ли се вече всички карти от политическите играчи, за да разберем защо няма да имаме кабинет?
- Свалени са, поне официално. Разбира се, ние не знаем дали и какво са си говорили те неофициално и какви условия са си поставили, за да се стигне до тази ситуация. Много се изговори за това дали е спазена първоначалната формула по споразумението между ГЕРБ и ПП-ДБ да има смяна само на премиери. Напълно сме объркани кое в крайна сметка е предопределило изхода с изборите: искането на ГЕРБ за повече министри на финалната права, при това говорим за възлови министри, нежеланието им да подпишат споразумението с ключовите му компоненти, макар че самите те предложиха да има коалиционен документ, или пък каруцата е била преобърната от по-дребни на пръв поглед, но знакови детайли, като искането за отпадане на следствената тайна, за което са държали от ПП-ДБ… Но това вече няма особено значение. Видя се, че в един момент, в който ПП-ДБ губят политическа тежест, нарастват властовите амбиции на ГЕРБ и ДПС. ДПС, разбира се, като неформален участник в тази тройна коалиция. Според мен в момента, в който ГЕРБ и ДПС се почувстваха по-комфортно, решиха да засилят позициите си чрез нови избори. Аз очаквах да има нови избори, но след около 6 месеца или по времето на следващата ротация. Очевидно сега Борисов и Пеевски контролират нещата и са преценили, че могат да си позволят избори и така да наложат условията си.

- Доста често чувахме, че този кабинет има много голям шанс да изкара пълния си мандат. Е, това не се случи, защото…
- Партиите от т. нар. "сглобка" пропагандираха това правителство като единствено възможното за България заради руската инвазия в Украйна и необходимостта страната ни да препотвърди евроатлантическия си курс, както и с оглед на необходимостта да бъдат направени неотложни реформи в Конституцията, да се подготвим за членство в Шенген. Част от тези неща се случиха, но половинчато. На този фон наблюдавахме битка на интерпретации. Какво е станало и кой какво е постигнал в тези 9 месеца. Има обаче и другата гледна точка за тези 9 месеца. А именно, че наблюдавахме едно безпринципно съглашение на партии, които нарекоха себе си „добрите сили“, партии „на промяната“, със силите на статуквото, които продължават да олицетворяват „завладяната“ от политико-олигархични интереси държава и ключовите институции, да имат токсичен, корупционен имидж. В крайна сметка „сглобката“ не постигна кой знае какво. То не е достатъчно, за да го квалифицираме като изпълнение на реформен проект. В рамките на тази „сглобка“ винаги е имало „ритане по кокалчетата“ и „мъртви хватки“ между ГЕРБ и ПП-ДБ, а ГЕРБ и ДПС винаги са искали да имат по-голям дял от баницата на властта и публичните ресурси. В същото време ПП-ДБ отслабваха. ГЕРБ и ДПС се възползваха от всичко това. В рамките на тази рехава коалиция ГЕРБ ги устройваше да стоят по на страна, да се правят на опозиция в ролята им на съуправляващи, макар че точно ГЕРБ и ДПС моделираха с помощта на плаващи мнозинства знаковите решения в парламента.

- На 19 март чухме от ПП-ДБ и от премиера в оставка Денков, че Мария Габриел не става за министър-председател, а на 24 март пак чухме премиера в оставка Денков едва ли не да се моли на Мария Габриел да има кабинет. Що за позиция е това?
- По отношение на Мария Габриел чухме много повече неща и повече цветисти изрази. Визирам думите на съпредседателя на ПП и финансов министър Асен Василев.

- Че Мария Габриел е „…най-новото и най-красивото лице на мафията“…
- Да. Поведението на ПП-ДБ през последните дни е недопустимо. Когато характеризираш бъдещия премиер, защото тогава тя имаше шанс да стане премиер, по този начин, у хората остава впечатление, че девет месеца си седял на една маса с „най-красивото лице на мафията“, а нормално изниква и въпросът кои са другите лица на мафията.

Както и по-важният въпрос – какво правиш на една маса с мафията?

Силно се подри доверието към ПП-ДБ след това зигзагообразно поведение на лидерите им. На финала на счупването на "сглобката" пък ПП-ДБ започнаха да се молят на Борисов, на вожда на ГЕРБ, да има правителство въпреки всичко случило се преди това. А само преди година при правителството на Кирил Петков Бойко Борисов бе вкаран в ареста за 24 часа. Е, как да вярват сега избирателите, че политиците работят отговорно за обществото и че действията ми се базират на ценности и морал?

- Как гледате на Мария Габриел, която връчи на президента списък с имена на министри, а след това се оказа, че тези имена не са съгласувани с хората. Видяхме като реакция как 11 човека веднага си направиха отвод. Какъв политически ход бе това?
- Ход на извиване на ръцете на ПП-ДБ и като елемент от надцакването в този преговорен процес. От друга страна беше много странно защо наблюдавахме тези пазарлъци, след като изтекоха 9 месеца, след като участниците в „сглобката“ работиха заедно в това време и би било редно накрая само техническите неща да се договарят, а не формулата на новото издание на „сглобката“.

- Коя партия как влиза в предстоящите избори…
- Ако погледнем последното проучване на „Галъп“, е видно, че ГЕРБ и ДПС влизат в доста добра кондиция и ще бъдат по-добре представени в парламента. Като цяло нови избори се очаква да повторят същата политическа конфигурация. ПП-ДБ ще бъдат представени чувствително по-слабо, но понеже пак ще ни се пропагандира необходимостта от „евроатлантическо“ управление, то те се очертава да бъдат „младши партньор“ в „Сглобка 2“, ако има такава. Според мен „Възраждане“ ще подобрят представянето си, както и останалите парламентарно представени партии. Най-вероятно ще има по-ниска избирателна активност в сравнение с последните избори. Това не трябва да ни учудва, защото хората са уморени от поредица предсрочни избори. Избирателите виждат, че пращат в парламента хора, които доста бързо зачеркват основните си тези и предават ценностите си, ако въобще са ги имали.