Владимир Путин затяга режима, офанзивата в Украйна и заплахите към Европа

В една своя забележителна книга, озаглавена Winter Is Coming ("Зимата идва", препратка към сериала "Игра на тронове"), бившият световен шампион по шах Гари Каспаров обяви през 2015 г., че Русия на Путин ще бъде обхваната от смразяващ студ. От февруари 2022 г. черните ветрове на сибирската зима духат с пълна сила в Украйна. Днес те заплашват да достигнат Европа, докато "преизбирането" на Владимир Путин и атаката в Москва, за която пое отговорност ДАЕШ, предвещават по-нататъшно втвърдяване на режима. Това пише в материал за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

"След изборите в Русия и преди изборите в Америка, Кремъл има шест месеца да предприеме военни или дипломатически инициативи и да увеличи своето предимство в Украйна, докато американците ще бъдат парализирани и неспособни да се движат поради предизборната кампания. Трябва да се страхуваме от стратегическа преориентация на руската политика", предупреждава високопоставен френски дипломат. Периодът вероятно никога не е бил толкова опасен и несигурен след нахлуването в Украйна. Сигналите за втвърдяване на руския режим всъщност се умножиха след опетненото с измама преназначаване на Владимир Путин в Кремъл, което дава нова и десеторно по-голяма енергия на руския президент.

В Москва новините често идват от поддръжниците на президента. Министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви създаването на две нови армии и три формирования, включително 14 дивизии и 16 бригади. В писмо, подкрепено от Владимир Путин, президентът на Думата Вячеслав Володин предложи, както историкът Галя Акерман разказва в Desk Russia, програма за "деозападняване" на Русия със засилена национализация на индустриите и "суверенизация" на науката и културата чрез поставянето им под надзора на държавата. Той обещава и "решение" на проблема с опозицията. В дневния ред на парламента беше включено и възстановяването на смъртното наказание. И за първи път Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, говори вече за "война", а не за "специална операция" в Украйна. "Втвърдяването е по някакъв начин еднозначно със силата на Владимир Путин", припомня бившият дипломат Мишел Дюкло в отлично проучване, написано в съавторство с Камий Льо Митуар за Institut Montaigne.

Когато дойде на власт през 2000 г., Путин възстанови властта на службите за сигурност, поднови войната в Чечня и вкара олигарсите в ред. След завръщането си на власт през 2012 г. той засили репресиите, арестува противниците си, затегна контрола върху медиите и вкара Алексей Навални в затвора. Трябва да очакваме, че ръката на властта ще се стоварва все по-тежко върху всяко протестно движение, тъй като продължаването на войната води до по-нататъшен спад в стандарта на живот на населението и нови набори за "армията", предупреждават двамата автори.

Атаката срещу Crocus Hall в Москва рискува допълнително да засили тази тенденция на интензификация. Както по време на бунта на шефа на Вагнер Евгений Пригожин през август 2023 г., пропуските в руската система за сигурност, освен ако не са били организирани от самите служби, излязоха наяве. Дали манията на правителството да свърже атаката с Украйна предвещава нова мобилизация и затягане на вътрешната стагнация? В друга статия за Institut Montaigne Мишел Дюкло се страхува, "че руските удари в дълбочина върху украинската инфраструктура ще започнат да се насочват директно, като отмъщение, срещу цивилното население". Той също така очаква политика на засилени репресии на вътрешно ниво, "доколкото финансирането на войната ще навлезе в по-трудна фаза, тъй като за първи път от 2000 г. военните кредити са по-високи от разходите за социални услуги в руския бюджет."

Начинът, по който ФСБ обвинява Запада, че е "улеснил" атаката в Москва, също предполага засилване на конфликта със Запада и особено с Европа. В Париж има особен страх, че извършваните от Русия кибератаки, досега дело на престъпни или полупрестъпни групи, ще придобият военен и държавен характер. "Какъвто и да е изходът от конфликта, той рискува да доведе до дългосрочна конфронтация със Запада или поне с Европа, независимо дали Русия има стимули да се възползва от всеки възможен успех или иска да отмъсти за евентуално отстъпление...", продължава Мишел Дюкло. За Владимир Путин "вечната война" представлява "застраховка живот".

Тъй като бързо премина към военна икономика, руската военна индустрия сега работи с пълен капацитет, докато европейските фабрики едва се ускориха, а украинските сили нямат хора и боеприпаси. "Днес Русия произвежда повече танкове от Европа. Тя несъмнено има капацитета да продължи войната до 2027-2028 г.", предупреждава специалистът Густав Гресел на кръгла маса на Европейския съвет за международни отношения. Помощта с дронове, ракети и снаряди, предоставяна от Иран и Северна Корея на Русия, не намалява.

В Европа "запасите са изчерпани, складовете са празни, но все още нямаме капацитет за производство. Съединените щати и Европейският съюз мислеха, че войната ще продължи по-кратко. Нямаше промишлени очаквания", продължава Густав Гресел. Специалистите са единодушни: в случай на евентуално дезертиране на американците, ако Доналд Тръмп бъде преизбран през ноември, Европа несъмнено няма да може да поеме управлението от украинците и да компенсира военната помощ на Вашингтон. Владимир Путин знае това. Това е една от причините, които мотивират сегашното му втвърдяване спрямо Украйна и ЕС.

Със сигурност повечето европейски държави си отвориха очите и започнаха да се превъоръжават. "Войната в Украйна представлява повратна точка за европейската отбрана. Това е потвърждение, че Европа напредва само в кризи, когато някой ѝ е опрял ножа в гърлото", анализира Чарлз Фрис, заместник-генерален секретар на Европейската служба за външна дейност на ЕС на конференция, организирана от Фондация Шуман и Inalco. След дълъг период на неяснота Еманюел Макрон избра твърдост, като потвърди, че Европа не трябва да си налага ограничения, за да попречи на Русия да спечели, дори върху изпращането един ден на "войници" в Украйна. "Изправени пред Русия, трябва да сме подготвени за най-лошото. Дори италианският министър на отбраната Гуидо Крозето смята, че френският президент е бил прав да отвори стратегическа неяснота", казва депутатът от LR Жан-Луи Тиерио, заместник-председател на комисията по отбрана на Националното събрание, който се срещна с него наскоро.

Войната подчертава недостатъците на Европа

Но слабостите и недостатъците на Европа са многобройни: липса на сътрудничество между държавите-членки, липса на поръчки към производителите, твърде много покупки на отбранително оборудване извън ЕС, трудности при активирането на военната икономика. На конференцията на Фондация Шуман и Inalco, председателят на комисията по външни работи на Асамблеята, Жан-Луи Бурланж, идентифицира три предизвикателства, които Европа трябва да поеме бързо, ако иска навреме да обърне курса на бурята, която се задава от Москва. Геополитическото предизвикателство: "В този свят на конфронтация, многополюсен свят с много агресия, този период ни принуждава да се залавяме за работа и да сложим раниците на гърба", казва той.

Идеологическото предизвикателство: "Напуснахме щастливия свят, в който вярвахме, че нашите ценности са универсални. Но все по-малко от нас вярват в това." Той също така посочва американското "изкушение на инерцията", което може да съпътства преизбирането на Доналд Тръмп и възможността за "разединение на атлантическата общност". "Ще имаме ли капацитет да се защитим сами?", пита депутатът центрист. И накрая, предизвикателството на скоростта: "Мирът позволява бавност, войната изисква скорост." Но процедурите на ЕС са дълги и сложни. "Победител в тази война ще бъде този, който знае как да превърне времето в съюзник", предупреждава френски високопоставен служител.

През тази година на всякакви опасности, ако за Украйна на карта е заложено нейното оцеляване, за Европейския съюз, който чува войната да чука на вратите му за първи път от няколко десетилетия, на карта е заложено неговото бъдеще. "Ако Съединените щати я изоставят, Европа ще се окаже в предвоенна зона. Въпреки това, без революция в умовете, ние няма да можем да се справим с предизвикателството", предупреждава Джеймс Шер, специалист от естонския мозъчен тръст Международен център за отбрана и сигурност. В тази борба страните от Европа вече не могат да разчитат на подкрепата на страните от "Глобалния юг", които клонят към Москва. Предизвикателството е и икономическо. Особено за Франция, чийто публичен дефицит току-що претърпя опасен спад. Жан Доминик Джулиани, президент на Фондация Шуман, подчертава: "Руското предизвикателство е толкова важно, колкото и това, пред което страните основателки трябваше да се изправят след Втората световна война."