Момчил Петров: Какво се случи във Франция?

Няколко думи за Франция, за тези, които се чувстват объркани от вълната реакции, ах и ох.

Какво се случи във Франция?

Наистина резултатът е необичаен, а причината за това е смесването на олио и вода в лявото пространство.

Това коментира във "Фейсбук" Момчил Петров.

След вяло участие и сръдня на Макрон, защото не ни дава да се пенсионираме на 60, при средна продължителност на живота над 80 години, европейските избори бяха спечелени от партията на Льо Пен.

Мари Льо Пен. Защото старият Льо Пен, основател на партията беше наистина скандален, но тя го изключи. Но самата Льо Пен също никога не би разширила представянето на партията си, ако не бе направила водещ кандидат младият Барден - определено обаятелен човек, ненатоварен с хвалби към Путин и Русия докато бяха маркирани преди 15 години като консервативна алтернатива на Запад ( някои у нас и досега го правят ). Освен това новото лице Барден категорично казва, че доставките на оръжия за Украйна трябва да продължат и интересът на Франция е Украйна да се спаси

Тогава Макрон решава, че няма да допусне да му дишат във врата до края на мандата му и свиква избори.

Идеята на Макрон е проста - ако партията на Барден/Льо Пен изпрати свои кандидати масово на втори тур, тогава всички ужасени левушковци щат не щат ще подкрепят неговите кандидати на втори тур. Във Франция има мажоритарни избори в два тура, за да спечелиш на първи тур трябва абсолютно мнозинство.

И сега идва изненадата, шока, това, което направи изборите необичайни. Левушковците се обединиха в единна листа. Имам предвид - крайно леви фантасмагористи на Меланшон, социалдемократи ( Митеран/Оланд), зелени и разбира се комунисти. Как са го направили не ме питайте. И Макрон не очакваше, да кажа в свое оправдание.

Така тази коалиция взе второ място след първия тур и рекорден брой нейни кандидати се състезаваха на втори тур. И при традиционното за Франция "всички срещу Лъо Пен", логично се оказа, че най-много места печели тази коалиция на "олио и вода".

Макронистката партия Ренесанс очаквано изпревари кандидатите на Льо Пен и зае второ място. Но нека да погледнем общата картина.

На пръв поглед парламентът е блокиран, без мнозинство. Но ако погледнем броя на депутатите около 190 депутата на левия блок, над 60 са социалдемократи от социалистическата партия (Митеран/Оланд). Партията чиито министър беше навремето самия Макрон. След това имаме около 170 депутата от Ренесанс. И на 5 място още над 60 депутата на старата десница ( партията на президентите Д'Естен, Ширак и Саркози). Проевропейските мейнстрийм партии имат скрито мнозинство.

И това не го забелязвам само аз, а го знаят и Меланшон и Льо Пен и това ще ги направи сговорчиви. Затова Франция ще има правителство. Независимо как ще се нарече, ще бъде разумно, центристко и прагматично. Нищо радикално с Франция няма да се случи.

Изобщо в Европа върви процес на "укротяване на опърничавата".

В ролята на "опърничавата" са бившите радикални националисти. В Нидерландия спечели Вилдерс, но направи коалиция с партията на бившия премиер либерал Рюте, а премиер е технократ експерт от сферата на сигурността. В Италия спечелиха Италиански братя, но днес Мелони е най-консистенстният проевропейски лидер, горещ поддръжник на каузата на Украйна.

И това е така, защото колкото и невероятно да изглежда у нас, но общото европейско икономическо, в тесен политически съюз пространство няма алтернатива. Европейските държави сами за себе си ще имат много по-малко възможности и ще бъдат засмукани от азиатските автокрации.

Правата на човека нямат алтернатива.

Защото освен правата на групи, които ни смущават защитават и нашите права. И да, миграцията няма алтернатива. И най-смешното е, че българите не го разбират, докато вече във всяко предприятие около тях вече работят узбекистанци, непалци, бангладешци. Защото просто българите не искат да работят в предприятия, но в същото време искат да имаме "производство". Ами няма как, трябват значи мигранти, ако днес мигрантите у нас изчезнат внезапно, стотици предприятия ще затворят.

Знам, че не звучи интересно, няма уау, ужас, безпрецедентно, революционно, но това е светът около нас. Логичен, противоречив, неподлежащ на мащабни свръхуспешни конспирации и тайни световни ръководства. Е, има и друг свят, но той е в историите на бунтарите, докато не им се наложи да се срещнат с действителността.