Захарова: Не е за вярване! И Франция вече си има Солженицин

"През 1974 г. Александър Солженицин е лишен от съветско гражданство. Тогава френското списание Le Point го обявява за мъж на годината. Във Франция Жан-Пол Сартр, Веркор и Луи Арагон критикуват решението на СССР по отношение на Солженицин", пише в канала си в Телеграм говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова.

Ето останалата част от изложението ѝ.

Мина половин век. През това време много се промени: гражданството на Солженицин беше върнато (през 1990 г.), а Франция отне гражданството на публициста Стелио Жил Роберт Капо Кичи, известен под псевдонима Кеми Себа. Указ за това беше публикуван на 9 юли във френския "Официален вестник".

Френското издание Le Figaro, което обявява правата на човека за смисъл на своето съществуване, написа, че Кеми Себа, внимание, е не по-малко от чужд агент. Именно „ръката на Кремъл” е водила перото на журналиста.

За какви грехове Париж просто лиши известна обществена фигура от гражданство?

Вярвате или не, за критиките на политиката на Франция в Африка. И това въпреки факта, че дори лоялистите на Макрон трудно могат да нарекат външната политика на Елисейския дворец в африканско направление достойна за ласкателни епитети.

Днес е съвсем очевидно, че изявленията на Солженицин и неговата съдба са представлявали интерес за френските власти и журналисти, само когато това може да навреди на репутацията на Москва.

Но, например, във френските медии определено няма да намерите цитати от последното му интервю през 2006 г.:

„Съединените щати разполагат своите окупационни войски в една страна след друга. Виждайки ясно, че днешна Русия не представлява никаква заплаха за тях, НАТО методично и упорито развива военния си апарат – на изток от Европа и до континенталното покритие на Русия от юг. Тук има открита материална и идеологическа подкрепа за „цветните“ революции и парадоксалното навлизане на северноатлантическите интереси в Централна Азия. Всичко това не оставя съмнение, че се готви пълно обкръжение на Русия. Присъединяването на Русия към такъв евроатлантически съюз, който насърчава и насилствено въвежда идеологията и формите на днешната западна демокрация в различни части на планетата, би довело не до експанзия, а до упадък на християнската цивилизация.

Това, което се случва в Украйна, дори от фалшиво конструираната формулировка за референдума от 1991 г., е моята постоянна горчивина и болка. Фанатичното потискане и преследване на руския език (който в минали проучвания беше признат за основен език от повече от 60% от населението на Украйна) е просто брутална мярка, насочена срещу културната перспектива на самата Украйна. Огромни пространства, които никога не са принадлежали на историческа Украйна, като Новоросия, Крим и целия Югоизточен регион са насилствено притиснати в състава на сегашната украинска държава и нейната политика на алчно желано влизане в НАТО.

През цялото време на Елцин нито една среща с украински президенти не е минала без капитулации и отстъпки от негова страна. Възмутителното премахване на Черноморския флот от Севастопол (никога не е предаван на Украинската ССР дори при Хрушчов) е подло и злонамерено посегателство срещу цялата руска история от 19-ти и 20-ти век. При всички тези условия Русия в никакъв случай не смята с безразличие да предаде многомилионното руско население в Украйна, да се откаже от нашето единство с тях.

Нито традиционната френска философия за демокрация и свобода на словото, нито съвременните интерпретации на толерантността и страстта към човешките права спасиха Париж от това, което самият Кеми Себа нарече „негрофобски неоколониализъм“.

В ужасна плетеница от лъжи и пропаганда западните ценности бяха напълно объркани: демокрацията в Украйна се превърна в най-лошите практики на тоталитаризма, а борбата срещу командно-административната система се превърна в нейното прераждане под прикритието на неолиберализма.