Иво Инджев: 7 неща, които се промениха все пак преди 7-ия опит за съставяне на правителство в България

Не знам дали водещите коментатори у нас не се дебнат и не преписват един от друг, но доста единодушното им мнение, че не ни очаква промяна и на предстоящите парламентарни избори, ми изглежда малко като тълкуванията на решенията на ЦК на БКП от времето, когато тълкувателите нямаха различни мнения от официалното.

Без да правя класация по важност, посочвам какво все пак се промени през този кратък период на поредната парламентарна прекъсната бременност, която отново не можа да роди правителство.

1.Самата “промяна” не се промени в посоката, която ѝ бабуваха. Врачките стискаха палци да се разпадне. ППДБ опровергаха устойчивото и практически единодушно пророкуване, че ще отидат в небитието след неуспеха си на предишните избори. Запазват шанса си да бъдат отново втора политическа сила.

2.“Въzраждане” започна да изпраща шизофренични сигнали. Хем вече била готова да разговаря с всички, хем все така нямало да управлява с никой. Дава си сметка, че максимумът, който може да постигне, е да отнеме второто място на ППДБ на изборите и така да облекчи своя съзаклятник по путлеристка линия Радэв в задачата му да възлага с отвращение мандат на ППДБ.

3.Най-монолитната партия на прехода ДПС се разцепи под ударите на Пеевски, който се развилня срещу почетния си осиновител Доган така, както никой турчин не е вилнял над бащино му огнище.

4.Най-дъртата партия, горда със своята сенилност, също на практика се разцепи. Сбъдна, макар и с голямо закъснение, надеждите на всички, които се надяваха, че ще се сгромоляса под тежестта на своята старческа неадекватност спрямо модерността.

5.Има Такова Недоразумение ИТН защити названието, което ѝ давам. Успя в едно: доближи, ако не и изпревари, по арогантно поведение неразличимите в това отношение въzрожденци.

6.Стари познайници цъфнаха като нови лица в партийните листи след дългогодишно спотайване като независими, безпартийни, направо надпартийни фактори в публичността. Един Евгений и една доц. Киселова пристанаха на залязващата БСП. Един Бареков се хвърли на барекадата да защитава Доган от бившия си меценат Пеевски (при когото се явяваше на тайни срещи в хотела, все така наричан от софиянци “японския”). Основателят на софийската Фондова борса Виктор Папазов дефилира в листите на фашизоидната партия в новото си качество на въzрожденец.

7.В ГЕРБ има мъртво вълнение, разпознаваемо като такова от отчаяния ход на вожда да мобилизира ресурса от остатъчното си влияние, натрупано през годините на неговото всевластие. Изпраща на фронта на националните избори кметовете си. Ако и този път това не му помогне да си върне поне частично властта, която със сигурност пак няма да оглави персонално, ще е настъпил мотиката вече за седми път.

Никой от горните фактори сам по себе си не води автоматично до нещо ново. Но взети заедно тези отклонения от досегашното статукво, плюс страхът от неизвестността при все по-вероятен срив на политическата система с наистина непредсказуеми последици и за най-големите хитреци в надхитряването, могат да доведат до някоя спасителна коалицийка.

Ако сглобят такава, ще бъде коалиция на оцеляването (им), въпреки че биха я провъзгласили за коалиция на Националното спасение.

Собственикът на най-голямата партия, която се очертава да спечели поредна пирова победа, вече обеща, че е готов да направи всичко, за да има правителство.

Всичко?!